Не мисля, че опитът ти е жалък. Аз прочетох и предните ти два коментара както и този на the trooper. Съгласна съм с твоята позиция и намирам реакцията ти адекватна и навременна.
Не споделям възгледите на the trooper изложени във въпросния негов коментар, просто защото са радикални и ми звучат по атакаджийски, а и вече прави лошо впечатление как на преден план се изнесе това, че щял да заминава да живее във Великобритания... не знам изобщо какво общо има това с темата, по която беше писал. Както и да е.
А това с гордеенето наистина е повърхностно и несериозно. Мисля, че всеки интелигентен човек може да прецени човека срещу себе си и когато тези детайли къде бил роден и къде живял се натрапват, се пораждат предположения за несигурност и комплексартсво... :)
радвам се, че пишеш за тези неща. Аз рядко чета блогове, които не съм избрала предварително :)
Поздрави.

гордея се, че мога да те чета! :) даже си мисля, че и те разбирам, от което се пръскам по шевевоте от исконна гордост :) - сериозно погледнато, и разбирането не е повод за гордост, защото никога не с знае кой какво и колко е разбрал. нещо като конкуренция между цветята -безсмислено съревнование.

извън приятелската закачка - така е, както си го написал. колкото имам контрол над това, което си написал, толкова съм имала контрол и над това къде да се родя, кои хора да са семейството ми и т.н., за да го включа в графата на исконните поводи за гордост. възможността за избор идва доста по-късно, а пропуснатите или липсвалите възможности спрямо други не са повод да се чувства човек опозорен. пак идваме до тази основна за мен точка - кой има нужда от постоянно оглеждане в огледалото и защо. "защо"-то остава нещо лично и отстрани другите могат само да гадаят, но последиците от оглеждането засягат и околните.

странни са ми хора, които се гордеят с постигнатото от тях - на пръв поглед исконна радост, но пък точно заради скритите механизми на гордэнето - да не се бърка с достойнството, защо това дава право на мнозина да погазват чужд труд, а и гордост, че другият постигнал бил по-малко - по чии критерии?! в дадена област - да, но това дава ли право на цялостно обобщение и цялостно отричане. Ако това не е тоталитарно мислене...

има и друга категория арогантност, прикрита под "съществувам си в естестен вид - сиреч, писнало ми е да се подчинявам на норми и изисквания. това също означава да се самоизвадиш над стойността на другите, да се самоизпъкнеш - ако ми е кеф, ще се съобразя, ако не - ще си се държа, както си мие кеф. доста детинско ми се струва, но пък доста инфантилно, просташко и самовлюбено, ако е поведение на възрастен.

Екатерина

има и друга категория арогантност, прикрита под "съществувам си в естестен вид - сиреч, писнало ми е да се подчинявам на норми и изисквания. това също означава да се самоизвадиш над стойността на другите, да (се само)изпъкнеш - ако ми е кеф, ще се съобразя, ако не - ще си се държа, както си мие кеф. доста детинско ми се струва, но пък доста инфантилно, просташко и самовлюбено, ако е поведение на възрастен

човек може да страда за пропиляно време - или да бъде щастлив, че не го е пропилял, да е доволен от себе си или не, но пък (само)изтъкването е израз на съревнование с околните, жажда за вид надмощие и винаги има допълнителен лек мирис на отчаяние. ако не си умрял, що да се отчайваш?! - да не се бърка с нормалните за всеки човек моменти на умора, тъга и под., които нямат нищо общо с нихилисъм, оклеветяване и сатанинство.

да, тъжна работа. но и не толкова. всеки с времето и целите според съдържанието си и възможностите си, които в крайна сметка имат значение единствено за самия него. лошото е, че последиците са и за околните.

Екатерина

Откъдето и да го погледнеш човекът заслужава да бъде обект на някаква възхита много повече отколкото нацията. По-достойно е някак си да сложиш в центъра на вниманието човешкото същество.

Като се замисля, май си прав. Гордостта не носи нито обич, нито съкровена радост, нито каквото и да е удовлетворение. Най-неприятното в нея е, че е безсърдечна. Ако тръгнеш по коварните й пътища много лесно се отдалечаваш от милосърдието. Изпитвала съм глупавото й опиянение, но знам как после съвестта те бодва с тънка игла - Бог напомня, че превъзходството е само Негово.
Понякога суетното високомерие е само временно, част от лутането в света. Добросърдечният човек накрая стига до истината, и колкото по-безболезнено се случи това, толкова по-добре.
Не знам, може само да правя "жалък опит" за оправдание - и на други, и свое собствено.

Аз лично съм склонен да приема, че гордостта е най-тежкият измежду греховете, защото гордостта е причината за всички останали.

И все пак, гордостта е необходимост. От една страна, тя е заявка на готовност за противоборство и приемане на предизвикателство, което често се налага.

Най-злокачествения случай е, когато тази заявка е блъф, и вместо да демонстрира силата на личните си качества, родения на пъпа на незнамкакво си, се задоволява единствено с това, че опонента му е роден на едикое си на географията. Такъв повод за гордост е несъстоятелен и жалък, защото оправдава отсъствиета на лични качества с факт, който няма нищо общо с тях.

Нещо, като да се гордееш, че компютъра е измислен от българин. Да, защо не, (след като бащата на изобретателя му е роден и няколко години дори живял в България), ама като неангажираща закачка. И всяко вземане насериозно и перчене с това, е жалка картинка и нескопосан наивен опит за прикриване на собствената некадърност и безличие.

Ще се постарая да не доминирам дискусията, но написаното от Дагма е толкова дълбоко, ясно, чисто и разбираемо, че ме подтикна към размисъл.

за високомерието - много важно за мен е как възприемам другите, как мисля за тях; според мен тук е ключът - да не воювам с другите под каквато и да е форма. Всеки може да удря, но силата ни е дадена за друго. Но и никой не е заслужил ролята на боксова круша. Различни тълкувания и причини могат да се крият под това, което бихме определили като високомерие. или друга форма на поведение - моделът е същият. За един може да е високомерие поради суета, за друг - необходимост от защита и прикриване на комплекс и слабост, а може и да е криворазбиране между говорещите. и от прекалена защита добър резултат няма. В края на крайщата от какво толкова да се страхувам/е?! а да искаш да превъзпиташ насила е глупост, както да заявиш, че понеже си се родил с определени физически белези - над които ти нямаш контрол, е личното ти качесво и гордост. да посочиш нещо, което другият, ако желае, може да промени, е добронамереност.


за национализма - според мен има нещо, което обвързва хората в нация - първо самосъзнаниеистория, после култура, език, но то е като свидетелствот за раждане. Не може да бъде источник на чувства - преклонение или омраза. национализмът само по себе си е чувство, (свето)усещане - да не го смесваме с личната идентичност. затова и не приемам деленето на ляв : десен национализъм. изкуствено деление на ляво и дясно чувство.


Екатерина
.П. нека си припомним седемте смъртни гряха - гордост, гняв, лакомия, свидливост, разюзданост, ленивост, завист. не се споменава убийство, лъжа и пр., защото който се пази от седемте, спазва и десетте.

Гордостта, като антипод на смирението, е тежък грях, безспорно. Той е и основата на злото, той е и "родител" на падналия ангел и неговите легиони.
Не виждам връзката обаче на тази гордост, с гордостта, всъщност радост, която обзема един родител от добрите прояви на детето му. Също, не виждам нищо лошо в това да ме обземе гордост (радост) от успеха на мой приятел, съсед, земляк и сънародник. Защо, какъв е проблема?
По повод предния текст - спасението е индивидуално, то касае отделната личност, но то става в общността на божия народ. И когато отпадне една личност, върху общността остава рана.

Здравейте всички.
Много ви благодаря за интересните думи.

@ bilingual
Здравей. Щеше да е навременна, ако сега бяхме в есента на 2005-а, малко след "изненадващото" появяване на АТАКА, първия успешен тракторно-политически проект. Сега не е много навременно, щом вече и арестите им почнаха. :))

@ Екатерина
Да, поводите "за гордост" всъщност изобщо не са поводи "за радост". Особено при такъв обем на емиграция в мирни години при това, без да сме в състояние на война. И икономическа, и всякаква, в последните години и образователна, 15 хиляди студенти само в Германия.

@ dagma
Здравей. Гордостта, аз дори като емоция не мога да я възприема. Тя е точно това, което Anima mea писа - антипод на смирението. Ако пък погледна на смирението безадресно и повърхностно, като на "емоционален самоконтрол", тогава какво е антипода му, ако не е тотално разпасване на емоциите? Иначе казано по пътя на тая логика, тоталната разпасаност на емоциите не носи нито обич, нито радост, нито пък удовлетворение - да, така е, знам го от личен опит по време на късния пубертет.

@ vmir
Здравей. Не мисля, че гордостта е необходимост както по принцип, така и в тези два смисъла. Готовността за противоборство е винаги налице, винаги я имаш само при положение, че имаш какво да защитиш както в материалния, така и в нематериалния, духовния смисъл на "имането". Ако нямаш какво да защитиш, гордостта по никакъв начин не може да ти го възпроизведе и мотивира. Дори и при обикновените сделки е по-добре да подтиснеш онази част, която те кара да надцениш предлаганото, и да отстъпиш от него примерно с пет процента, получавайки насреща 95% "нещо", отколкото 100% нищо :)))

@ animamea
Здравей :)) Ще отворя една бутилка с вино, по повод този от толкова редките ти коментари тук :))
Защо дописваш радостта в кавички до гордостта? Нищо общо нямат, нямат и връзка, особено пък при тези примери, с "добрите прояви на детето" и "успеха на мой приятел".
...
следва

...
Да се зарадвам на твой успех е едно, а да седна да се гордея с това, че видите ли, имам успял в нещо приятел - това са съвсем различни неща. Същото е и с проявите на детето - да се зарадвам на високия й успех е съвсем различно от това, да се възгордея от факта, че тя е "върха", а останалите й съученици са преобладаващо тройкаджии. Даже бих се притеснил, ако е в такава среда, с преобладаващо тройкаджии и неграмотници.

Здравей. Имам предвид демонстративната гордост като средство за комуникация и провокиране. Не е задължителна, освен като средство за ускоряване на събитията, каквото реалния човек често търси под напора на какви ли не обстоятелства...

gantree, Вие сте прикрит либерал и егалитист.

d'arktales

О да, малка нощна музика :))))