но ще чакам края на размишленията ти! Нямам вяра в общности, но нали и християнството... "Където се събират двама и трима в Мое име..." Как да го разбирам?

Индивида е част от колектива и прозренията му остават безплодни, ако поне част от колективът не ги приеме и подкрепи. Индивидът може да стане изразител на колектива, и не бива да забравяме, че индивида предлага, колективът решава. Мисля, че разбирам страховете ти, но ако колективът е зрял, или стъпил на здрава опора от разумни правила, произволът няма да е много вероятен.

Освен това, не мисля, че опитът ти е жалък. Незабавната реакция най-често е подвеждаща, а истинската се проявява след период от време. Смятам, че си направил необходимото и си създал една предпоставка за подобряване на колектива. В една или друга степен, останалото вече само ще се случи.

Я, че то този постинг си е жив апологет на комунизма. Какво е тука някаква си личност :-)

@ tili
Да, цитатът сам показва, че събирането е в Личността. Това не придава допълнително илюзорно "лице" на общността, различно от Личността, различно в смисъл равно или надхвърлящо я.


@ vmir
Здравей. Приемането и колективната подкрепа в никакъв случай не омаловажават индивидуалното решение, тъкмо напротив - те са следствие от индивидуалното решение на всеки един. Не ги сравнявам, а просто коментирах кое е първото, кое е по-важното и кое - по-маловажното. Всяко колективно решение е съвкупност от индивидуални решения, а не нещо странично или несвързано с тях, тоест - на първо място е всяко индивидуално решение. Колективно решение може и да няма, ако дори и да има индивидуални решения като факт, но няма предварително споделени рамки (ценности, правила). За зрелостта - тя е факт когато индивидите са по-скоро такива. Ако по-скоро не са - тогава и колективната "зрялост" не съществува.

Опитът ми е жалък, защото търсения конкретен резултат е очаквано нулев. Нещо повече, не стига, че няма полза, ами и вреда може да нанесе, например, втвърдяване от инат и глупост, и докарване до абсурдност на досега прикриван радикализъм.


@ анонимен 3
Не си ми интересен днес. Гръмни се, от мъка.

Колективното мислене ражда колективистично общество...
Само дето вечният живот при християнството няма този смисъл, който обикновено влагаме...

Да, в най-общи линии знам. :))

Не толкова често коментирам в твоят блог.Не защото нямам възможност.Написаните от теб неща,винаги намирам за смисленни.Твърде далече съм в момента,да разсъждавам върху колективното и индивидуалното начало.Всеки дълбоко в себе си,решава къде инстинктивно,къде премислено ,,кой път да хване,,.Преди дни в блога на Борето(не мога да повярвам,че помежду ви има едва ли не лична неприязън)отличен коментар направи еvrazol.За нас.С общото светоусещане.Ще го копирам:,,Имаме ли граждани? – Имаме хора с гражданско съзнание и поведение, но те НЕ СЕ НАМИРАТ по между си. Не комуникират и за това не действат. Те не намират подкрепа. И не вярват, че ще я намерят. Правилно не вярват хората. Грешката им е че не се търсят. Щото само гражданин ще подкрепи гражданин с последните си два лева, вместо да ги даде за баничка. Но за българския гражданин в истинския смисъл на тая дума е въпрос на чест да се оправя сам.
Мисля, че за у нас някой трябва да измисли специфична система, подпомагаща „страдащите хитреци”. Мисля, че ние сме именно такива хитреци. За това и успяват да ни излъжат ВИНАГИ. Преди да говорим за гражданско общество, трябва да потърсим културните си и морални авторитети. Живите по възможност. И да им покажем, че им вярваме.,,

Мисълта ми е,че десните не се намираме!Вместо това,що ляво и що популистко направо ни задуши.И вместо да се зачеквате словестно с Митко,не е ли по-добре с всички възможни средства лявото и популисткото да бъде премахнато?Може и да е твърде наивно но като гледам,не е невъзможно!

Бъди здрав!

Не, не си ме разбрал. Остави го Евразол, за някои неща го харесвам, но за други съвсем не. Това, което ти имаш предвид, за да видиш как ми изглежда отстрани, ще ти го перифразирам с една земеделска метафора, тъй като нали от вчера насам сме на земеделска вълнА с тия трактори. Ти сякаш искаш да съберем в една щайга една ябълка, две круши, шепа череши, два-три банана, едно киви, три-четири портокала, и да кажем на насъбралите се около нас "Ето, това е една щайга с плодове". Да, обаче аз като съм банан, и какво сега, да внимавам да не омачкам черешите ли?

Надявам се, че сега ме разбираш по-добре. Не виждам никакъв проблем в това, да коментираш по-често или колкото ти се ще в блога ми.
Поздрави.

Винаги съм те разбирал...

Поздрави и от мен!

Е, добре. Тъкмо мислех да продължа, да довърша метафората.
Радвам се, че си ме разбрал.

Поздрави.

Не отричам, че колективното прозрение е невъзможно без индивидуалното, но за мен по-големия проблем е свойството на колектива да игнорира индивида. Когато индивида представи решението си, доста често (особено у нас) се появява един друг, който си казва: “Я, на колко умен ми се прави па тоя търмък! Пък не знае, че без мен няма да му мине номера. Я да му напомня аз, че да видя наистина ли е толко умен, на колкот ми се прави”. И започват едни обструкции, едни обиграни подигравки, провокации и обиди, докато на страничните им писне и им се приисква да не са чували за това решение, щом насъбира толкова резки възражения. Ако ли пък предлагащия е подготвен за провокацията и успее да постави провокатора на място, винаги има място за още една поредна провокация, например, “огорчената” финална реплика: “Ах, какъв си недипломатичен, (груб, невъздържан, недодялан и пр.)” от същия, който допреди минути е сипал какви ли не обидни определения.

И тъй, като такива хора са неизбежна част от играта, за мен справянето с тяхната корист е най-сериозния проблем. В десните партии такива кандидат – гювечари не са по-малко, отколкото в левите, но разликата е, че докато в десните партии такива могат да ощетят откъм решения самата партия, поради централизацията на левите, те бламират дирекно опонентите си, и в случаите на корист, ощетяват откъм решения цялата държава.