Постинг
03.11.2009 18:18 -
Назаем от К.С.Луис
Все по-често чуваме и четем, че трябва да се създаде християнска партия, християнски фронт или християнска политическа платформа. Много хора искрено и сериозно желаят християнството да започне да воюва в световната политика и това, разбира се, от негово име би трябвало да направи една особена партия.
Може би християнската партия желае просто да се живее по-добре; може би тя е призвана да реши какво означава „по-добре” и с какви средства трябва да се постигне то. Ако избере първия вариант, тя няма да бъде особена политическа партия - почти всички партии се стремят към цели, които биха се понравили всекиму: те искат за всички (или за някакви) хора увереност в бъдещото им благополучие, а за страната - най-доброто, от тяхна гледна точка, отношение между ред и свобода. Разделя ги това как разшифроват тези неща. Обикновено ние не спорим трябва ли хората да живеят по-добре, а какво ще им помогне за това - капитализмът или социализмът, демокрацията или монархията и т.н.
Какво би трябвало да прави тогава една християнска партия? Благочестивият Филарх е убеден, че добър може да бъде само християнският живот, а той трябва да се утвърждава от силна власт, унищожаваща и последните следи на душегубителния либерализъм. По негово мнение фашизмът, например, просто е изопачил една вярна идея, а чудовището на демокрацията ще погълне християнството, ако бъде оставено на воля. Затова той е готов да приеме помощ дори от фашисти, надявайки се, че заедно със съратниците си, ще успее да ги превъзпита.
Статив не отстъпва на Филарх по благочестие, но е дълбоко убеден, че на падналото човешко естество не трябва да се доверява такава опасна сила като властта. Той не се надява на вождове и вижда единствената политическа надежда на християнството в демокрацията. Поради това е склонен да сътрудничи с привържениците на статуквото, въпреки че мотивите им са лишени от всякакъв привкус на християнство. Най-сетне Спартак, не по-малко честен и ревностен вярващ, добре помни как Сам Спасителят и пророците са изобличавали богатите и затова клони към привържениците на социалната революция. Естествено, при това малко или много ще му се наложи да си сътрудничи с тези, които наричат себе си войнстващи атеисти.
Те и тримата ще се срещнат в една християнска партия, ще се скарат (с което ще настъпи краят й) или някой от тях ще получи надмощие и ще изгони останалите. Новата партия - т. е. малцинството от християните, които и без това са малцинство на света, едва ли ще може да направи нещо със собствени сили. На нея ще й се наложи да се прилепи някак към най-близката не-християнска партия: към привържениците на силната власт, ако победи Филарх, към привържениците на демокрацията, ако победи Статив, и към левите - ако победи Спартак. И не е ясно по какво всичко това би се отличавало от сегашното положение.
От всичко най-съмнително е обаче, че християните от такава партия ще успеят да превъзпитат своите политически съратници. Все пак, както и да се наричат, тези християни ще са не християнството, а малък негов отломък. Идеята, която ги отделя от техните единоверци и ги сродява с невярващите, изобщо не е свързана с вярата. Затова такава партия няма право да говори от името на християнството и има точно толкова власт, колкото е властността на привържениците й. Но нещата изглеждат дори по-зле. Тази малка част счита себе си за цялото. Наричайки себе си християнска, тази партия със самото това обвинява в ерес своите политически противници и ги отлъчва; и неминуемо предстои да я застигне изкушението, което дяволът не е спестил на никого от нас: угодните за нея възгледи ще й се привидят като учение на самата Църква.
Ние винаги сме готови да приемем чисто човешкия си (макар и безвреден) ентусиазъм за свята ревност. Това би се усилило многократно, ако наречем неголяма група фашисти, демократи или левичари християнска партия. Бесът-хранител на една партия винаги се радва да се нагизди като ангел на светлината (2Кор. 11:14), а така ние сами му предлагаме най-добрия маскараден костюм. Когато се разкраси така, неговите повели бързо ще отменят всички нравствени задръжки и ще оправдаят всичко, което могат да измислят нашите нечестиви политически съюзници.
Ако християните трябва да бъдат убедени, че предателствата и убийствата са допустими, за да се установи изгодният за тях режим, а религиозните гонения и организираната престъпност - за да може да се поддържа той, то това е най-добрият начин. Нека си припомним късните лъжекръстоносци, конквистадорите и много други. Тези, които прибавят „така повелява Господ” към своите политически лозунги, ги наказва самата съдба: на тях им се струва, че са толкова по-добри, колкото по-далече отиват по пътя на греха. И всичко това, защото си представяме, че Бог е казал неща, които не е казвал никога...
Христос не е пожелал да решава дела за наследство: „Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?” (Лука 12:14). Той ясно ни е показал какви средства са праведни. За да знаем кои от тях кога са действени, Той ни е дал и разум. Останалото е предоставил на нас.
Жак Маритен в „Схоластика и политика” съвсем разумно сочи единствения способ, чрез който може да въздействаме върху политиката. Християните са влияели на историята не защото са имали някаква партия, а защото са имали съвест, с която светът е трябвало да се съобразява. Какво остава тогава, ще ни запитат? Да пишем на членовете на парламента ли? И това не е лошо. Когато се решава, може да се съчетава кротостта на гълъба с мъдростта на змията. Ако целта остава християнска, в края на краищата светът би трябвало да се съобразява с християните, а не християните - със света.
Всъщност малцинството може да влияе на политиката само по два начина: или като се „прилепи” към власт имащите, или като стане партия в собствения смисъл на думата (т. е. таен съюз на мошеници и насилници). Впрочем, забравих - има и трети начин: може да стане мнозинство. Този, който обърне ближния си към вярата, би принесъл на „християнската политика” най-голямата полза.
Текстът е на Клайв Стейпълз Луис, озаглавен е "Размишления върху третата Божия заповед", и е взет от тук.
Може би християнската партия желае просто да се живее по-добре; може би тя е призвана да реши какво означава „по-добре” и с какви средства трябва да се постигне то. Ако избере първия вариант, тя няма да бъде особена политическа партия - почти всички партии се стремят към цели, които биха се понравили всекиму: те искат за всички (или за някакви) хора увереност в бъдещото им благополучие, а за страната - най-доброто, от тяхна гледна точка, отношение между ред и свобода. Разделя ги това как разшифроват тези неща. Обикновено ние не спорим трябва ли хората да живеят по-добре, а какво ще им помогне за това - капитализмът или социализмът, демокрацията или монархията и т.н.
Какво би трябвало да прави тогава една християнска партия? Благочестивият Филарх е убеден, че добър може да бъде само християнският живот, а той трябва да се утвърждава от силна власт, унищожаваща и последните следи на душегубителния либерализъм. По негово мнение фашизмът, например, просто е изопачил една вярна идея, а чудовището на демокрацията ще погълне християнството, ако бъде оставено на воля. Затова той е готов да приеме помощ дори от фашисти, надявайки се, че заедно със съратниците си, ще успее да ги превъзпита.
Статив не отстъпва на Филарх по благочестие, но е дълбоко убеден, че на падналото човешко естество не трябва да се доверява такава опасна сила като властта. Той не се надява на вождове и вижда единствената политическа надежда на християнството в демокрацията. Поради това е склонен да сътрудничи с привържениците на статуквото, въпреки че мотивите им са лишени от всякакъв привкус на християнство. Най-сетне Спартак, не по-малко честен и ревностен вярващ, добре помни как Сам Спасителят и пророците са изобличавали богатите и затова клони към привържениците на социалната революция. Естествено, при това малко или много ще му се наложи да си сътрудничи с тези, които наричат себе си войнстващи атеисти.
Те и тримата ще се срещнат в една християнска партия, ще се скарат (с което ще настъпи краят й) или някой от тях ще получи надмощие и ще изгони останалите. Новата партия - т. е. малцинството от християните, които и без това са малцинство на света, едва ли ще може да направи нещо със собствени сили. На нея ще й се наложи да се прилепи някак към най-близката не-християнска партия: към привържениците на силната власт, ако победи Филарх, към привържениците на демокрацията, ако победи Статив, и към левите - ако победи Спартак. И не е ясно по какво всичко това би се отличавало от сегашното положение.
От всичко най-съмнително е обаче, че християните от такава партия ще успеят да превъзпитат своите политически съратници. Все пак, както и да се наричат, тези християни ще са не християнството, а малък негов отломък. Идеята, която ги отделя от техните единоверци и ги сродява с невярващите, изобщо не е свързана с вярата. Затова такава партия няма право да говори от името на християнството и има точно толкова власт, колкото е властността на привържениците й. Но нещата изглеждат дори по-зле. Тази малка част счита себе си за цялото. Наричайки себе си християнска, тази партия със самото това обвинява в ерес своите политически противници и ги отлъчва; и неминуемо предстои да я застигне изкушението, което дяволът не е спестил на никого от нас: угодните за нея възгледи ще й се привидят като учение на самата Църква.
Ние винаги сме готови да приемем чисто човешкия си (макар и безвреден) ентусиазъм за свята ревност. Това би се усилило многократно, ако наречем неголяма група фашисти, демократи или левичари християнска партия. Бесът-хранител на една партия винаги се радва да се нагизди като ангел на светлината (2Кор. 11:14), а така ние сами му предлагаме най-добрия маскараден костюм. Когато се разкраси така, неговите повели бързо ще отменят всички нравствени задръжки и ще оправдаят всичко, което могат да измислят нашите нечестиви политически съюзници.
Ако християните трябва да бъдат убедени, че предателствата и убийствата са допустими, за да се установи изгодният за тях режим, а религиозните гонения и организираната престъпност - за да може да се поддържа той, то това е най-добрият начин. Нека си припомним късните лъжекръстоносци, конквистадорите и много други. Тези, които прибавят „така повелява Господ” към своите политически лозунги, ги наказва самата съдба: на тях им се струва, че са толкова по-добри, колкото по-далече отиват по пътя на греха. И всичко това, защото си представяме, че Бог е казал неща, които не е казвал никога...
Христос не е пожелал да решава дела за наследство: „Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?” (Лука 12:14). Той ясно ни е показал какви средства са праведни. За да знаем кои от тях кога са действени, Той ни е дал и разум. Останалото е предоставил на нас.
Жак Маритен в „Схоластика и политика” съвсем разумно сочи единствения способ, чрез който може да въздействаме върху политиката. Християните са влияели на историята не защото са имали някаква партия, а защото са имали съвест, с която светът е трябвало да се съобразява. Какво остава тогава, ще ни запитат? Да пишем на членовете на парламента ли? И това не е лошо. Когато се решава, може да се съчетава кротостта на гълъба с мъдростта на змията. Ако целта остава християнска, в края на краищата светът би трябвало да се съобразява с християните, а не християните - със света.
Всъщност малцинството може да влияе на политиката само по два начина: или като се „прилепи” към власт имащите, или като стане партия в собствения смисъл на думата (т. е. таен съюз на мошеници и насилници). Впрочем, забравих - има и трети начин: може да стане мнозинство. Този, който обърне ближния си към вярата, би принесъл на „християнската политика” най-голямата полза.
Текстът е на Клайв Стейпълз Луис, озаглавен е "Размишления върху третата Божия заповед", и е взет от тук.
последното изречение е страхотно.
цитирайИ все пак е трябвало да напишеш коя е третата Божия заповед. Във времето на К.С.Луис не е било необходимо подобно пояснение, но днес, разбираш, е наложително :)
Една-две думи от текста подсказват, че човекът пишейки, трудно е запазвал самообладание пред тази кощунствена "душегубителна" самонадеяност да обявиш политическата си партия за християнска. Наистина е меко казано несъвместимо - като дървено желязо. Май първите партии, които са се самонарекли така са били леви. Сигурно си въобразяват че така си приписват някакво папско върховенство и непогрешимост. Дори и никой от членовете на такава партия да не бъде уличен в корупция, да не се замеси в сексуално изстъпление, да не гласува "за" гей бракове и други такива, пак е кощунство.
Наистина има недопустими неща, подобно на това артист, който и да е той, да се въплъти в ролята на Христос, пък било то и във филм получил 15 Оскара и заслужил екзалтираното възхищение на Кулезич.
цитирайЕдна-две думи от текста подсказват, че човекът пишейки, трудно е запазвал самообладание пред тази кощунствена "душегубителна" самонадеяност да обявиш политическата си партия за християнска. Наистина е меко казано несъвместимо - като дървено желязо. Май първите партии, които са се самонарекли така са били леви. Сигурно си въобразяват че така си приписват някакво папско върховенство и непогрешимост. Дори и никой от членовете на такава партия да не бъде уличен в корупция, да не се замеси в сексуално изстъпление, да не гласува "за" гей бракове и други такива, пак е кощунство.
Наистина има недопустими неща, подобно на това артист, който и да е той, да се въплъти в ролята на Христос, пък било то и във филм получил 15 Оскара и заслужил екзалтираното възхищение на Кулезич.
на едно су-общество е производна на мощта му, а тя е сума на мощностите на отделните му членове + синергията. Какво означава малцинство в такъв контекст, в който бройката е само един от три фактора?
цитирай@ templar
Самата идея да се пише за това е страхотна :))
@ dagma
Хахах, сигурно трябваше, но е в началото на текста, и щеше да се вижда в краткия анонс, което исках да избегна. В края пък вече нямаше смисъл да се напише.
Да, за самообладанието. Тъпо е да гледаш как няма граници.
Кулезич екзалтирана? Едва ли. Тя е студенокръвно пълзящо, възхитено само от себе си, и сигурно просто е изиграла някакъв етюд пэо тоя эповод някъде, в някоя телевизия.
@ raylight
Eдин студент по физика бил много набожен, физиката му се сторила трудна и решил да се премести да учи богословие. На първото упражнение асистентът го попитал:
- Дайте ми дефиниция на Божията сила.
Студентът веднага отговорил:
- Божията сила е равна на Божията маса по Божието ускорение.
цитирайСамата идея да се пише за това е страхотна :))
@ dagma
Хахах, сигурно трябваше, но е в началото на текста, и щеше да се вижда в краткия анонс, което исках да избегна. В края пък вече нямаше смисъл да се напише.
Да, за самообладанието. Тъпо е да гледаш как няма граници.
Кулезич екзалтирана? Едва ли. Тя е студенокръвно пълзящо, възхитено само от себе си, и сигурно просто е изиграла някакъв етюд пэо тоя эповод някъде, в някоя телевизия.
@ raylight
Eдин студент по физика бил много набожен, физиката му се сторила трудна и решил да се премести да учи богословие. На първото упражнение асистентът го попитал:
- Дайте ми дефиниция на Божията сила.
Студентът веднага отговорил:
- Божията сила е равна на Божията маса по Божието ускорение.
...
цитирайЗдрасти :)) Какво обаче имаме тук, мисля, че уточнението би ни било полезно?
От една страна, имаме един човек, който твърдо не желае нахлуване на светското, с цел минимум опазване смисъла на думата "християнин" от евентуална злоупотреба. От друга страна пък, имаме друг човек, който твърдо не желае нахлуването на християнските (да ги наречем) норми в терена на крайно нестабилните, променливи и къси по време идеологически спекулации.
И виж, как тези крайно разнопосочни интереси съвпадат в един момент, макар и само за кратко :)))
Поздрави.
цитирайОт една страна, имаме един човек, който твърдо не желае нахлуване на светското, с цел минимум опазване смисъла на думата "християнин" от евентуална злоупотреба. От друга страна пък, имаме друг човек, който твърдо не желае нахлуването на християнските (да ги наречем) норми в терена на крайно нестабилните, променливи и къси по време идеологически спекулации.
И виж, как тези крайно разнопосочни интереси съвпадат в един момент, макар и само за кратко :)))
Поздрави.
7.
анонимен -
Създателя ни е дал разум
05.11.2009 03:01
05.11.2009 03:01
"Бесът-хранител на една партия винаги се радва да се нагизди като ангел на светлината"
И името му е "светлина" - Луцифер.
Създателя ни е дал разум, и е вероятно да очаква от нас да го използваме.
А идеята, църквите да са далече от властта не се приема охотно само от църквите.
цитирайИ името му е "светлина" - Луцифер.
Създателя ни е дал разум, и е вероятно да очаква от нас да го използваме.
А идеята, църквите да са далече от властта не се приема охотно само от църквите.
8.
анонимен -
Прекрасен текст
05.11.2009 10:23
05.11.2009 10:23
Не се интересувам много от богсловие, но за обикновен християнин като мен, този текст е много, много дълбок. Би трябвало да го публикуваш в някое богословско издание. Поздрави: Огнян Дъскарев.
цитирайанонимен написа:
Не се интересувам много от богсловие, но за обикновен християнин като мен, този текст е много, много дълбок. Би трябвало да го публикуваш в някое богословско издание. Поздрави: Огнян Дъскарев.
Здравей. В блога е напълно достатъчно.
Иначе, текстът му е публикуван, вижда се от линка най-долу.
Радвам се, че ти е харесал. Значи ще харесаш и онова, което ми е хрумнало да ти подаря, като се видим.
Поздрави.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 25502
Блогрол
1. Smooth Jazz
2. Поетика
3. Darktales
4. Мария Николова
5. Михаела Смит
6. Невероятното
7. Библиотека
8. Тодор Моллов, за Саръ Салтък
9. Марин
10. upload.plunder.com
11. Паисий Светогорец
12. Логос БГ
13. Zamzar.com
14. За Асад
15. Алауитите в Сирия
16. Мутафчиев, за Саръ Салтък
17. Стара София в снимки
18. Last.fm/gantree
19. Southeast European Times
20. Kurdistan Regional Government
21. Kurdistan maps
22. The World at War
23. Middle East and Asia maps
24. Атлас
25. kurds vs assyrians
26. Music Uploader
27. astranet.org
28. Амин Маалуф, "Кръстоносните походи през погледа на арабите"
2. Поетика
3. Darktales
4. Мария Николова
5. Михаела Смит
6. Невероятното
7. Библиотека
8. Тодор Моллов, за Саръ Салтък
9. Марин
10. upload.plunder.com
11. Паисий Светогорец
12. Логос БГ
13. Zamzar.com
14. За Асад
15. Алауитите в Сирия
16. Мутафчиев, за Саръ Салтък
17. Стара София в снимки
18. Last.fm/gantree
19. Southeast European Times
20. Kurdistan Regional Government
21. Kurdistan maps
22. The World at War
23. Middle East and Asia maps
24. Атлас
25. kurds vs assyrians
26. Music Uploader
27. astranet.org
28. Амин Маалуф, "Кръстоносните походи през погледа на арабите"