87,7% от учениците се самоопределят като хетеросексуални, 10,5 на сто - като бисексуални, 1,8 на сто - като хомосексуални, а 3,4 на сто заявяват, че имат някакво увреждане. Около 29 на сто от учениците категорично отказват да седят със свой съученик гей в една стая. Това сочат резултати от анкета сред ученици от 9-ти до 12-ти клас и сред преподаватели, осъществена от гейорганизацията "Джемини" по проекта "Оглушителна тишина - случаят в моето училище", финансирана от Външното министерство на Холандия.

Наистина е тъжно.
Тъжно е, че научаваме за поредния проект, който е част от външната политика на някаква държава, в случая Холандия.
Тъжно е, че български граждани в подрастваща възраст биват изкуствено категоризирани според критерии със спорна адекватност.
ъжен е триумфалисткият жест, с който някаква госпожа размахва статистически данни, доволна че се е сдобила с аргументи за собствената си политическа кауза.
ъжно е да се провокира агресия, а после да се трупат социални дивиденти от нея.
Тъжно, е че безсрамието се величае като културност.
Тъжно е, че свикваме с цинизма на използването на половия нагон за политически цели.

Тъжно е, че покрай ушите ни минава абсурдното твърдение, че ориентацията на половия нагон можела да бъде източник на персонална идентичност.

Тъжно е, че по перверзен начин се експлоатира човешкото страдание, като противодействието срещу насилието към различно изглеждащия (което никой в здрав разум не може да приеме) дяволски се преобръща в реторика за някакви права, които се полагали на някакви хора зради това как ориентират и използват половия си нагон.

Тъжно е, че стигматът "дискриминация" се поставя върху всички евентуални усилия на медици, и не само, за лечение на една явна аномалия.

Тъжно е, че на мнозина правото да бъдат лекувани - сега или в бъдеще - се отнема, а като компенсация им се пробутва "правото да бъдат различни".

Тъжно е, че желанието да помогнеш, дори и само с молитвите си, се интерпретира като наслие над нечий свободен избор, или още по-лошо - над нечия идентичност.

Тъжно е, че се подлга на охулване ролята на жената-майка - като че ли има нещо лошо в нея. От една страна, се казва, че жената трябва да има право да се посвети на онова, на което желае, от друга страна, се оказва, че ако една жена предпочита да бъде майка пред това да прави кариера, тя не е направила свободен избор.

Тъжно е, че се правят намеци, че артистичният талант бил причинно свързан с извратеността на половия нагон.

Тъжно е, че българското общество за пореден път е поставено в ситуация на абсурден избор.

...



    Целият текст. Плюс новината за митрополит Йосиф. И още малко музика, отпреди сто години:

"...И понеже това е православен сайт, трябва да се каже, че Православната църква традиционно е широко отворена за всички т. нар. различни - психично болни, наркозависими, алкохолици, престъпници, затворници, политически дисиденти, хора с видими смущения на сексуалния нагон, лица с физически увреждания, отворена е към всички нас, увредените от греха..."

Kak да разбирам това? За Църквата както престъплението, така и болестта е грях?

Hey I’m your life
I’m the one who takes you there
Hey I’m your life
I’m the one who cares
They, They betray
I’m your only true friend now
They, They’ll betray
I’m forever there

I’m your dream, make you real
I’m your eyes when you must steal
I’m your pain when you can’t feel
Sad but true

I’m your dream, mind astray
I’m your eyes while you’re away
I’m your pain while you repay
You know it’s sad but true, sad but true

You, You’re my mask
You’re my cover, my shelter
You, You’re my mask
You’re the one who’s blamed
Do, Do my work
Do my dirty work, scapegoat
Do, Do my deeds
For you’re the one who’s shamed

I’m your dream, make you real
I’m your eyes when you must steal
I’m your pain when you can’t feel
Sad but true

I’m your dream, mind astray
I’m your eyes while you’re away
I’m your pain while you repay
You know it’s sad but true,sad but true

I'm your dream,
I'm your eyes,
I'm your pain

I'm your dream
I'm your eyes
I'm your pain
You know it's sad but true, sad but true


Hate, I’m your hate
I’m your hate when you want love
Pay, Pay the price
Pay for nothing’s fair

Hey, I’m your life
I’m the one who took you there
Hey, I’m your life
And I no longer care

I’m your dream, make you real
I’m your eyes when you must steal
I’m your pain when you can’t feel
Sad but true

I’m your truth, telling lies
I’m your reasoned alibis
I’m inside open your eyes
I’m you

Sad but true

Намям какво повече да кажа.
Ако искаш, изтрий го.
Поздрави.

@ Янчев
Не, нищо няма да трия, особено пък на либерален човек като теб :)
Но и не искам да споря, тоест - и аз няма нищо да кажа.



@ анонимен 1
Не те разбирам. Това, което си се опитал да оформиш като цитат, не е част от постинга, нито от темата в него. Тъй като вероятно ще уточниш, ще изчакам, но преди това искам най-учтиво да съобщя, че няма да толерирам неуважително отношение към Църквата, тоест - не пиши неща, които да бъда принуден да махна от коментарите.

***
Разбрах какво имаш предвид. Ако те интересува моето лично мнение - аз не бих казал това с тези думи. Възгледите ми са по-крайни, и освен това не мога да се изказвам от името на общност и от името на други хора. Мога да говоря само от свое име.

А ако ти наистина се чудиш "как да разбираш" казаното от Смилен Марков, тогава задай въпросите си директно на него, тук
http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?p=22946#22946

Поздрави.

Напоследък ставам все по нетолерантен! Кой ги е пуснал тия в училищата!???

Аз съм нетолерантен към тези извращения откакто се помня, но със сигурност знам и друго - с агресия & метални боксове нищо не се постига.

Ган, цитатът е от текста на Свилен Марков. Ако не искаш да говориш по тази част от текста, а само по тази, която си цитирал ти - така да е. В никакъв случай не искам да обидя никого, нито Свилен Марков, нито теб, нито Църквата. Опитвам се да си изясня позицията на Марков, а и твоята. Ако кажеш, че цитирания от мен текст на Марков не отговаря на позицията на Църквата (такава, каквато ти я познаваш), ще говоря само за "позицията на Марков" и няма да намесвам Църквата. Ако пък не ти се говори за позицията на Марков, бих искал да те попитам за личното ти виждане, в случай че искаш да го споделиш тук и сега. Въпросите ми към теб:

1) Има ли болест, която е и грях?
2) Може ли една болест да се превърне в грях, и ако да - от какво зависи това?

Това за мен са двете възможности, при които може да има връзка между болест и грях. Поводът да се замисля за това беше написаното от Марков, което и ти си цитирал:

"Тъжно е, че стигматът 'дискриминация' се поставя върху всички евентуални усилия на медици - и не само - за лечение на една явна аномалия."

Вярно, пише аномалия, но според мен не всяка аномалия трябва да се лекува. Трябва да се лекуват само аномалиите, които са и болести. Ако не е болест - защо да се лекува? Ако е болест - какви са отговорите на въпросите под 1) и 2)?

Пак казвам - ако не споделяш казаното от Марков - няма да смесвам твоята и неговата позиция. Ако не ти се говори нито за твоята, нито за неговата позиция - ще спра дотук.

Да, видях вече, че цитираното от теб е от онази част, която спестих, цитирайки го тук. Няма "не искам" от моя страна, просто ще бъде немного коректно да обяснявам някому какво евентуално той е имал предвид. Какво е имал предвид - това той го знае най-добре.

С казаното от него, което си цитирал, аз не съм съгласен. За мен това е спорно, а съвсем отделен е и въпросът, че позицията на Църквата не е точно такава, каквато той я описва - според мен. Увредените от греха, според неговите думи, не означава "физически" или "психически" болни. Иначе казано - няма психическа или физическа болест, която Църквата разглежда като грях.

От друга страна, една болест може да се превърне в грях, тоест - едно заболяване извън разумната воля на човека може да го подтикне към грях.

Усилията на медици за "лечение на една явна аномалия" - тези негови думи са прекалено двусмислени, за да бъдат коментирани еднозначно. Има много аномалии, както физически, така и психически. Има един куп хора, у които завинаги остава приятния спомен за внезапното нахлуване на адреналин при първа среща; съчетай това със слаба воля и слабо чувство за отговорност, и веднага ще видиш човек, перманентно склонен към многобройни връзки от типа "за една нощ". Имам един близък приятел с такъв проблем, навремето дори не можеше да се говори с него за това. Сега вече може, но пък е доста късничко вече. Както и да е.

Малката разлика между мнението ми и мнението на Смилен може би е в това, че той лично е отворен и способен чистосърдечно да помогне (такива хора са много ценни), докато аз - не. Аз не мога да помагам на непознати; опитвал съм и знам, че не мога. А и вече не искам, имам нещо като умора, и като досада. Ако помогна на някого, трябва да поема и отговорността за това, което съм направил, или съм посъветвал да се направи. Не искам вече такава отговорност, тежат ми такива отговорности и са ми омръзнали. Ако някой има да ми каже нещо хубаво, нещо, от което да се поуча, нещо, което не знам - нека да заповяда, много ще му се зарадвам и ще направя всичко възможно да му отвърна със същото. Ако не - да стои надалеч. Не съм прав, така не е правилно, знам, но предпочитам да е така, вместо да се преструвам или да загубя някому времето.

Поздрави.

***
п.п. Не искам да прехвалвам думите му излишно, те говорят достатъчно за него като чист човек. Аз бих отхвърлил всичко това, но хора като него не биха; вчера, в един друг разговор цитирах нещо в този смисъл, което четох в една книга, "Диалози", на Анселм, епископ Хавелбергски (1095 - 1158). Той цитира от Евангелието на Матей 13:29-30, за плевелите, нападнали житото, където се казва: "... оставете да расте и едното, и другото, да не би като скубете плевелите, да отскубете заедно с тях и житото.". Аз бих ги отскубнал, а Свилен - не; той сигурно би опитал всичко друго, но не и да ги оскубе. Не знам кое е по-доброто, но все нещо трябва да се направи.

Гръцката дума за грях е “амартия”, което означава букв. “пропускане на целта”.

Препоръчвам Ви този текст

http://www.dveri.bg/content/view/721/141/

... и искам да цитирам нещо много важно от него:

Християнството никога не е разглеждало греха единствено като незнание. Религиозният опит не само на християните, но и на цялото човечество ни говори, че грехът въздейства твърде дълбоко върху съгрешаващия, та да можем да ограничаваме действието му само до ума. “Грехът в православното разбиране не е престъпление или оскърбяване в юридическия смисъл, нито е просто някакава безнравствена постъпка. Грехът преди всичко е болест на човешката природа” – така Шестият Вселенски събор определя греха в 102-то си правило.

Поздрави,
Косьо

Последното съобщение беше адресирано до предишния анонимен участник в дискусията. А до gantree, поздравления за блога Ви, доста често се сещам да го преглеждам.

Поздрави,
Косьо

О да, помня това. Благодаря за линка. Интересно е да се види и частта за "самоочистването" в исляма, този абсурд и сред нас доста често се среща като начин на мислене. За конкретният въпрос - не болестта е грях, а грехът е болест - много ми е драго винаги, когато се намери човек, който да каже нещата ясно и кратко, по най-простичкия начин.

За добрите думи, а и за всичко, което съм научил от Вас, благодаря.

Поздрави.