Много са митовете и легендите за мартеницата, кой от кой по-смешни и невъобразими. Според рейтинговият идиот на bTV, например, ставало дума за "древен български празник" (ама разбира се), сиреч - за натурална "българщина", според която хан Исперих (не Аспарух, а Исперих) бил получил (на първи март незнамсикоя година) по лястовица (!?) от сестра си (!!??) в "бащините Кубратови палати в Русия" (!!!???) поздрав-китка, завързана с бял и червен конец, та в това се изразила според споменатия идиот оттам, та досега "българщината" на нашата мартеница. А защо се носи мартеница и в някои области на днешна Румъния - на такова заядливо питане отговор няма; сигурно и те са получили китка от испериховата сестра, знае ли човек.
     Друг много смешен мит за произхода на мартеницата, на който съм попадал, е привнасянето й у нас от рицарския орден на хоспиталиерите, чиито символни цветове са бялото и червеното; те пък на свой ред били катари, които пък "прихванали" религията си от богомилите, тоест - от нашите земи. Много се смях на тази версия, тя в пълен обем илюстрира питанката за "яйцето или кокошката" - хем ние сме прихванали основните им символни цветове (бялото и червеното, но неясно защо точно техните, а не например черното и червеното на тамплиерите, немалка част от които също са били катари), та, хем ние сме взели техните символни цветове, хем те пък на свой ред били катари, прихванали богомилския дуализъм от Балканите.
     Всъщност, истината е далеч по-простичка - с бяло и червено в Античността се е отбелязвало настъпването на римската Нова година, започваща на първи март. След републиката, бялото и червеното стават официални цветове и на Римската империя, и днес се явяват в почти всички европейски знамена, втч. и в руското (бяло, синьо, червено). Символиката в случая е повече от ясна - това са цветовете на мира (бялото) и на войната (червеното), макар по-късно тази цветова комбинация да се интерпретира миролюбиво - с началото на пролетта, на новия живот, на оживяването на природата след края на зимата.
     Християните също възприемат мартенската традиция миролюбиво, интерпретирайки я като разумът (бялото) и сърцето (червеното), тоест - със средоточията на Св. Дух. Така и би трябвало да бъде, според мен, най-малкото защото в отбелязването на този празник няма никакъв религиозен оттенък. Всичко е суета.

все пак обаче (!) има разлика дали са просто конци... или са сплетени..
...доколкото знам 'сплетената' конска опашка е символ на държавата и властта

според СПАС МАВРОВ :

"Езотерично тълкование на мартеницата
Традицията на закичването с мартенската връв е една от най-старите в българския етносен обичай и е пряко свързана със зачатието, с плодовитостта и с надеждата за богата реколта през настъпващата година. Тя е фалически знак и е най-завоалираният образ на половото единство.

Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с чисто прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка! Защото веещата се означава волност, свобода, необвързаност. Сплетената конска опашка е езотеричен символ на държавата и властта, затова тъкмо тя е била сложена за знаме на прабългарската конница - за да означи върховната, божествена, небесна власт на Танг-Ра. Конската опашка и мартеницата са сакрална символика, а не жреческо или ханско хрумване.

Мартеницата е символ на плодородието. Тя е двуцветна - от бял и червен конец, които задължително трябва да са усукани и да се завържат на двоен ключ. Краищата на конците не се завързват на възел. Закичва се само на неомъжени момичета, както и на животни, които трябва да раждат през годината. С мартеница не трябва да се закичват омъжени жени и мъже. Стои закичена, докато момичето види щъркел или друга прелетна птица - знак на зачатието. По този начин младото момиче е белязано, че е сгодено или е невеста (ще ражда) и му се пожелава плодоносна година.

Мартеницата е единство от двойните енергии на човешкия организъм, които управляват процесите на зачатието и живота. Това са Предният среден меридиан (на зачатието) и Задният среден меридиан, наречен още Управител, защото управлява жизнените процеси на организма. Тук са трите потока на свещения огън на живота, наречен Кундалини. В китайската митология това са двата енергийни потока Ян (мъжкият, червен) и Ин (женският, бял). По принцип Ин-потокът, женската плодоносна енергия, се бележи с черно или тъмно, но в мартеницата този цвят се замества с бял, защото момичето, закичено с мартеница, е още девственица.

Усукването на двата меридиана, символизирано чрез цветните конци, е било пожелание за плодоносно полово отношение между мъжа и жената, между женските и мъжките животни.

Мартеницата символизира и едно по-дълбоко равнище на познание, което древните българи явно са владеели - знанието за единосъщието между мъжа и жената, между мъжкото и женското начало в света. Китайският знак на единството между Ян и Ин е символично предаден тъкмо в мартеницата. Двете влакна, усукани едно в друго, имат сечението на знака на хармонизираните енергии Ян и Ин. То дава и знакът на Бога-Отец (Кетер), който е символ на безкрайността и на творческото начало.

Споменахме, че е задължително мартеницата да се завърже на двоен ключ и никога - на възел. Всяка от завитките олицетворява съхраняването на единството във взаимността. Възелът в края на конеца, както днес масово се практикува, означава спиране, завързване, секване на протичащата енергия, затова не трябва да се прави. Това е знак за безплодие и е съществен прийом на черната магия.

В структурата на тази символика може да се вплита и вълната на живота - единството между двете начала, описани по-горе. Вълната на живота се носи в биоструктурата на Земята от зеления цвят (545). Той енергийното подсигурява мартеницата. Така енергиите Ян и Ин - носители на животворното начало, се осъществяват чрез етерната субстанция на планетата. От това произлиза една особеност, която съвремието не знае: мартеницата с два цвята (бял и червен) трябва да се закача, след като щъркелът - символ на скитащите Ян и Ин, бъде съзрян върху зелен храст или дърво, които дават плод, които вече са раждали. В древността тя се е носела до празника на Пролетното равноденствие, когато природата е "зачевала" астрономично. Ако в мартеницата има вплетен зелен конец, тогава се слага под камък - на тъмно, влажно, плодотворно място (третият символ на щъркела - нощта на отсъствието, зимата, сънят).

Хората, които изработват мартеници, трябва да знаят, че зеленият цвят не може да присъства в едноцветното снопче на края, а се вплита само във въженцето по средата. Белият и червеният край са чисти. Споменахме, че тази вълна има математическият символ 545. Това са символите на Любовта (5) и действената проява в живота (4). Така се изразява съкровената тайна на Кундалини, когато я разглеждаме като единство."

**освен това Исперих...., Аспарух.... ???!!???? защо се чудиш не разбирам?...

Според мен мартеницата е от малкото безкористни подаръци, които правим. Подаряваме я, вричайки да носи здраве, дълголетие и късмет на човека (друг е въпроса, кой вярва в това и до колко).
Рядко се замисляме за стойността на здравето. Да, всеки знае колко е важно, но докато не се случи нещо, не оценяваме простичките думи - бъди здрав!
На човек му трябва и увереност, че може да направлява живота си - добра, плодородна година, пълна къща... Е, нещата сега са се изменили, но е останала надеждата. Мартеницата е като поличба. Пролетта идва, а с нея и новият живот. Така че...

Много здраве и добро настроение!
:) Хубави емоции през пролетта!

привет, pti :)
множество тълкувания може да има около мартеницата; факт е обаче, че тя (мартеницата) няма нищо общо нито с прабългарите, нито с конската опашка; нито пък с китайските "Ин" и "Ян", тъй че - много му здраве на г-на Мавров;

освен това - да се твърди знание за единосъщието между мъжа и жената при прабългарите е меко казано абсурдно; това "знание" по онова време е само и единствено част от християнската философия, и например неслучайно владетелски двойки сред българите са известни едва след покръстването ни (например Калоян и Десислава във Второто българско царство), като дори и тогава при тях не може да става дума за "единосъщие", тоест - жената си остава в подчинено положение, за разлика от християнските владетели на Константинопол след иконоборческия период;

както и да е, множество тълкувания може да има, но е факт, че мартеницата няма нищо общо нито с традициите на прабългарите, нито с традициите на някой от останалите средноазиатски степни народи, още по-малко пък с многовековните традиции на китайците.

за Аспарух и Исперих - просто ме подразни, затова и го отбелязах




до fiona:
принципно погледнато всички подаръци са безкористни;

днес един приятел се пошегува, че (от гледна точка на комунистите) това всъщност си е един доста елегантен начин да те накарат (излъжат) да се окичиш с червено, хахах

От чисто женска гледна точка - отива ми. Досега не го бях свързвала с политически пристрастия - брррр

Извинявай за отнесения коментар, няма нищо общо с постинга...