Много, много голямо удоволствие ми достави през последните дни буквалният прочит на османската реакция на Френската революция. По принцип в тази тема би следвало да подходя с предварителна информация, но тъй като тази предварителна информация би отнела доста повече от необходимото, за да бъде възприета - ще си я спестя. Ще си я спестя и от друга гледна точка - по абсолютно всички въпроси, включително и по този, не смятам, че трябва в темите си да звуча като информационна агенция. Спестяването на всякаква предварителна информация в доста голяма степен играе и ролята на фейс-контрол - нещо, към което все повече и повече се привързвам като подход. И така - който разбрал - разбрал. Който не е разбрал, нека да бъде така учтив да се държи почтително в приемлива степен, че да не се стига до излишно будене & обезпокояване на "звяра в мен".

     Първоначално Френската революция не е предизвикала абсолютно никаква, или почти никаква османска реакция. Нещо повече - с голямо удоволствие научих, че непопулярното за османците посолско представителство към края на XVIII век в крайна сметка е било възприето, и първото османско посолство е било открито в Лондон през 1793 година. Не къде да е, а в Лондон! Било е последвано в много кратки срокове и от посолства във Виена, Берлин и едва най-накрая в Париж, през 1796-та година, само две години преди началото на войната между Франция и Османската империя. Сеид Али Ефенди е бил първият им посланик в Париж.

султан Селим III

     И така - никаква първоначална реакция. Османците са били сравнително благоразположени към всеки от които и да било европейски конфликти по една простичка причина, най-добре личаща си от една кратка бележка в дневника на Ахмед ефенди, личния съветник на султана-реформатор Селим III от януари 1792-ра, в която той пише: "- Дано Аллах направи така, щото бунтът във Франция да се разпространи като сифилис сред враговете на Империята, и да ги хвърли един срещу друг в продължителен конфликт за благото на Империята, амин". Честно казано, много се смях на този толкова наивен от днешна гледна точка коментар на въпросния Ахмед ефенди, който все пак не е бил кой да е, а личен съветник на султана. Другото любопитно уточнение към този негов коментар е и това, че сифилис, думата "сифилис" на турски е била "frengi". Не знам турски и не знам дали и днес е така, но е повече от показателно наричането на сифилиса "frengi" :)))

     Следва - реакция все пак е имало. Голяма веселба е било. Евентуално довечера, или пък утре, по някое време.

Чудя се дали "сабя френгия" се използвало и в закачливо-мръснишки контекст.

О не, със сигурност не. При неуспешният си опит за тотална реформа на армията Селим III е използвал основно французи. Дори са били занасяни списъци с конкретни имена в Париж - искам този и този да ми изпратите на служба, а не кой да е, или който французите си решат. Френският език е бил въведен като задължителен, а сабята - френгия е била доста успешен заместител на дамаскинята :)) допреди бунта на еничарите. Един от основните автори на целият опит за трансформация на армията, Абу Бекир Ратиб ефенди, е бил заклан насред улицата още при първите малки вълнения на еничарите през 1799, буквално са го нарязали на парчета и са му ритали главата по улицата. След началото на войната с Франция през 1798 е бил обвинен, че е продал армията на врага, и дори е успял да си запази живота, само за около година.

си купих за 2 лв. една книга "Селим III и краят на еничарите". Търсих да видя произхода на понятието "чорбаджия", което произлиза от старшинката при казана на еничарската орта и така я изгълтах цялата. Доста интересно четиво.

Това за "чорбаджията" е върха, да :)) Аз пък научих откъде идва "драгоман" - гръцките и арменските преводачи към италиански, френски, немски, английски. Имаме си и цял град с това мило "българско" име.

Не съм попадал на тази книга, за съжаление. Дано имам късмета. Трябвало е да се казва "Еничарите и краят на Селим III" според мен, ако се съди по хронологията.

Велкият драгоман е бил доста важна фигура в султанския двор. Обикновенно това са били видни фанариоти - Кантакузини, Мурузи, Маврокордато.

Само да не ми се разсърдиш. Че последната ми намеса не беше от най-читавите.
Би ли казал какво означава точно думата драгоман. И на какъв език е?
Повод за този мой въпрос е постинга на анонимен 5. Който е прав - наистина Велик драгоман е частен секретар на Великия везир. Имало е и Драгоман на флота. В нашите земи драгоманът е бил посредник между собственик на земя (обикновено от Румелия) и наемници жътварки (обикновено от северна България).
Вероятно означава посредник. Ама кой знае.

"Султан Махмуд II и краят на еничарите" от Страшимир Димитров.

@ Алеко
Споко, приятелю. При последната ти намеса моето поведение беше укорително, тъй като възприех мнението ти погрешно.

Думата "драгоман" на практика е името на имперската длъжност, на която официално са назначавани хора, владеещи езиците за контакт - турски и групата западни езици. Длъжността е просъществувала цели три века. По-късно по смисъл драгоман е започнала да означава "посредник", но това е само защото на тогавашните преводачи е била предоставена огромна власт да манипулират това, което едната страна предава на другата. И обратно. От обикновени преводачи, знаещи езиците на страните драгоманите са се превърнали в буквално незаобиколим модератор на отношенията - както най-обикновени търговски, така и на най-високо ниво. Фанариотите са имали към края на XVIII век почти пълен монопол, но около и след гръцкото въстание през 1821 гръцките драгомани са били масово уволнени и избити. Ставраки Аристархио бил последният гръцки драгоман преди официално взетото решение на тази длъжност да се назначават само мюсюлмани.


@ templar
А, Махмуд II е друго нещо. Селим III е бил убит през 1808, докато масовото клане на еничарите е било чак през 1826-та. Ще я потърся, не съм я чел, и дано имам късмет да я намеря.

Махмуд II също е бил много интересен султан. Дотам се е увлякъл във военната реформа, че дори създал специално музикално училище през 1834, в което да се обучават барабанчици и тръбачи за армията по западен образец, като един от преподавателите там се е казвал Доницети паша :)) - брат на композитора Гаетано Доницети (1797-1848). Много се смях, като четох за това :)))

Не можах да си намеря в библиотеката първия том на Енциклопедията на братя Данчоеи. И "увиснах" на Речник на чуждите думи в българския език (издателство Наука и изкуство 1964). А там е записано, че призходът е от френски (drogman) и (1) означавало "преводач на дипломатически представител в Ориента". За (2) си го знаем.
P.S. Статията ти е доста информативна и имтересна.

Благодаря ти за думите. Радвам се, че ти е било интересно.
Ще се опитам да бъде много по-интересно и в продължението.

Вече се регистрирах. Та да не пропускам да се обозначавам. Или да се обозначавам, като "анонимен Алеко".

Е, честито. Правилно решение си взел.

текста. Хвала на автора!:)))

Благодаря за думите. Ще го продължа, съвсем скоро. Просто нещата за казване по тази тема са толкова много, че е чак стряскащо от гледна точка на времето, което може би ще отнеме.