Напочивах се. И аз, като хората. Находих се из разни места. Преди правех снимки, сякаш няма да отида пак и уж искам да ми остане нещо като спомен. Сега вече не правя снимки. Защото ходя отново, и знам, че ще отида пак. Вече не се държа като турист. Сигурно това отминава с времето. Във всеки случай, отпуснах се, доста при това - без нет, без телевизия, радио, работа и каквото и да било за четене. Не върви да кажа, че съм се разтоварил, макар да си беше точно така, тъй като току-виж излязло, че тези неща ме натоварват, а не други. Така или иначе - не ми се връщаше в София. От два дни съм си в къщи, но все още се държа като че не съм. Радан написа нещо много хубаво вчера или онзи ден - София просто не става. Наистина не става, за съжаление. Преди се разхождах из града с удоволствие, а сега вече не е така. Не че е било кой знае колко по-хубаво, но поне не си личеше толкова, че градът отива по дяволите. Сигурно и днес има софиянци, за които това не личи чак толкова, колкото за мен. И за Радан, който без никакво притеснение назова нещото такова, каквото е. Тъпо е, но е факт. Спорно е, но пак е факт - София се скапва все по-очевидно. Онова, което изпитвах тук преди години, сега го изпитвам извън София.


     Поех ангажимент да пиша малко за книги. Ще напиша, просто ме мързи, а и някакси не удпявам да вляза в нужната форма, която да ми помогне да опиша едно или друго извън сухото статистическо звучене. В момента чета за Турция. Чета много неща за Турция, но как да ги коментирам? За какво да ги коментирам, като знам каква предимно би била реакцията. До XIX век се е считало за пренебрежение и обида да наречеш един османец "турчин". Такива, каквито са те днес - всичко това е творение на Европа. Нямам предвид само направеното от Ататюрк, ами дори и самото им име - Турция - е с европейски произход, и се среща за първи път в хрониките на Третия кръстоносен поход на Фридрих Барбароса. И на фона на всичките тези неща от турската история ще ми пише някой, че те нямали място в Европа и че били едикаквоси - глупости. Пълни глупости са това. Като новинката за АТАКА от втори или трети май, която мернах в Медияпул - щели да подадат молба за членство в ЕНП. Боже опази! Дано да не го правят, защото нищо чудно и да ги приемат, заради трите им мандата. ЕНП започна да събира какви ли не комунистки отрепки - щом взеха и ГЕРБ по бързата процедура.


     А Огнян си хареса блога. Крайно време беше да се появи блог на такъв човек като него :)


     Днес стартира и "новата дясна" телевизия. В крайна сметка няма нищо лошо в появата на още една претенциозна кабеларка. "Re-старт", "Re-фреш", "Булевард България", и прочие кабеларски остроумици. Бог да пази десницата от такива инициативни либерали и левичари. Така или иначе само цинизми ми се въртят из ума при тези новини, и не ми се пише повече. Ще седна да си помисля за ангажимента, за книгите. И разбира се - малко музика: "The Ride", на Kim Waters.

защото все повече живея в тях, най-малкото за да не гледам на какво обърхана родния ми град онези, които не четат книги.

А ти с тази Турция, ми приличаш на Верина с нейните индианци...уж десен човек, нормален, ама.. :)

"Всеки си е башка луд" казваше плевенската ми баба :)

Е, ма разбира се, че ще се разпишеш, то си е в реда на нещата. И без това отдавна те сърби по тази тема. За разлика от мен.

За Турция и за турците не бива да влизаме в разговор. Имам чувството, че няма да се разберем и ще се изпотрепем по цял куп въпроси без нужда. И с това малко провокативно "уж десен човек, ама ..." ме подсещаш да ти обърна внимание върху това, че туркофобията и русофилията са интимен политически сантимент и на широките, и на тесните ни левичари още от Освобождението насам. Като пристрастен към новата ни история това би трябвало да го знаеш прекрасно :)) следователно и в този ред на мисли шегата е просто изпразнена от смислено съдържание.

Отивам да чета при теб, на пръв поглед ми изглежда увлекателно.

и съм мноого доволна:) Благодаря, Ган!

Вие двамата недейте да си говорите за Турция. Най-добре и за консерватизъм не си говорете.

Толкова малко съмишленици ми останаха, не искам да се избиете:)

Gan, българските социалисти-комунисти (Благоевата БРСДП) са върло русофобска партия до 1917/18 година.

Кацаров пише за общия партиен клуб на Радославистите и комунистите, от който гърмят едновременно "Интернационалът" и "Да живее дедо Радославов", а по масите се пие и има обща тема за разговор - омраза към Царска Русия. Кацаров е парче русофил и го описва особено язвително:)

Аз нямам никакви симпатии към Царска Русия и нейния Азиатски департамент, но това не прави комунистите симпатични.

@ Радане, не се обърквай между омразата към царска Русия и русофилството на българските левичари. Става дума за съвсем различни неща, което е очевидно най-малкото от собственото ти уточнение "до 1917/18 година".

За Турция - рано или късно тази тема ще се появи. Според мен просто ще изригне в един момент, и е добре отрано да се научи колкото се може повече, и отрано да се помисли за по-ясно оформяне и заемане на позиция. Темата ще става все по-важна за нас и няма да ни се размине заемането на ясна позиция. Не бива да се залъгваме за това. А споменах, че ще се изпотрепем в най-виртуалния илюзорен смисъл на думата и само за да се покажа като твърд и непоклатим в мнението, но това изпотрепване едва ли ще стане :)) не се знаем от вчера, та да ни се случи чак нещо такова.


@ Либърти - е, драго ми е. Удоволствието е и мое :)

Още малко инфо за "новата дясна" телевизия:
http://mediapool.bg/show/?storyid=138659

Няма защо да ми благодарите. С удоволствие ще препоръчам това:

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=3774

Ако сте в София, вижте адреса на книжарницата в сайта. Книгата е от 2003-та, но там още може да се намери. Мога да препоръчам и още неща за Турция, но те са по доста по-конкретни странични моменти, а и информацията и аналитичния поглед на Люис са без никаква конкуренция. Чете се много леко и бързо, броят на страниците не бива да Ви притеснява. Преводът е добър, а стилът му е на моменти дори забавен.

Поздрави.