Да, това вече е факт - България вече е страна-член на ЕС. Този факт със сигурност влиза в историята ни, а аз - както и всички ние - сме негови съвременници. Един Бог знае какво ще пишат българите след сто години по повод на това, което се случи преди два дни. Аз самият много дълго се чудих какво бих могъл да напиша за това.

От края на миналата седмица насам бях повлиян от мнението на един умен човек по този въпрос, което прочетох в негово интервю за последния брой на ГЛАСОВЕ - за "отварянето на вратата на клетката", в която стоим като "затворници", и в която сме поставени преди толкова много години от родовете тъкмо на онези същите "надзиратели", които днес ни "отварят вратата".

Да, вярно е, съгласен съм с неговата метафора. Тя е от онези неща, които си струва да се прочетат повече от веднъж, и изобразява една доста ясна картина на всичко това, всред което се намираме днес, когато президентът и правителството отбелязаха типично по фатмашки българския "еnlargement" - с войнишки маршировки из центъра на София. И с много, много гърмежи. Грозна, много грозна картинка ще остане за онези след нас от това, няма две мнения.

Дали (и защо) сме горди с/от това - с такива тъпи въпроси в най-различни варианти ме заляха от всички нашенски телевизии и радиостанции. Да, горд съм, не, не съм горд, защото "ми тя, България, си е в Европа", хахаха. Такива (предимно) бяха тъпите отговори на всички селяндури, които бяха посрещнати с тези въпроси из улиците на София. За мен подобно нещо изобщо не може да бъде повод за гордост, или пък за срам - особено като гледам окаяните и мърляви градски пейзажи, от които волно или неволно съм част всеки ден.
По повод заслугите за всичко това - да, май много се изписа и изприказва по този въпрос. Кой ли червен червей не се промуши в навалицата за обща снимка на "заслужилите" ... толкова много са, наистина. Направи ми впечатление нещо съвсем друго - никой (или почти никой, да ме прощава някой, ако съм го пропуснал) не се сети да благодари на онзи, чиято е основната част от приноса за случването на това днес. Всички като че ли вече са го забравили - макар и не съвсем, тъй като (то и това вече си стана като по подразбиране) името му е най-окаляното и мразено в публичното ни пространство. За влизането на България в ЕС комай само на него бих могъл да му кажа - благодаря ти, Иване, и - честито. Да си жив и здрав. Пожелавам ти много щастие и много успехи през 2007 година.

от сега нататък ще се наложи да се борим за живота си с каквото можем, пък за вярата - да не говорим! Връщаме се назад в миналото си ... така е!

Господ да ни пази! Де сега е Левски, Ботев или пък Раковски?!

Другото е връщане към азиатските феодални системи на управление.

хайде да не се "връщаме", нали може? благодаря;

Не знам дали ЕС е панацеята за нездравата ни държава, но ако си позволим илюзията, че от вчера сме негова част, заради успехите си, си заслужава да се поздравим всички.

... но помага.

Ако приемем, че българското общество има лека форма на туберкулоза (горе-долу тъй оценям степента на уврежданията), ЕС е ... да кажем ... санаториумът.

Но без антибиотици пак няма да се мине:)))

но нека не губим от характера си, а напротив - да покажем колко "струваме"! Да бъдем Българи!!! Родолюбиви и да отстояваме интересите на нацията си, да се събудим, че толкова много се опитват да ни приспят ...
Нека бъдем по-активни и да носим отговорност за делата си! Защото промяната зависи от промяната в мен и останалите, а не просто да чакаме ЕС да ни излекува!

това е илюзия, val :)
промяната ще дойде след нас;
ние сме си същите; хората след нас ще я донесат; ще пиша друг път за това

"За влизането на България в ЕС комай само на него бих могъл да му кажа - благодаря ти, Иване, и - честито. Да си жив и здрав."

Много се смях на това. Ама много. Продължавай в същия дух, обаче смени темата на блога си на "Забавление", че да не заблуждаваш хората все пак.

смей си се, нямам нищо против;
смехът е здраве, дано ти помогне, дори и с малко :))