И изведнъж всички заговориха за морал. Не ми се пише по ред причини, но просто не мога да се стърпя, особено след като четох за новата "консервативна" група в българското НС. Това Колчаков, това Йорданов, това Димитров, Софиянски ... Янето и всички стари кадесари, понастоящем преоблечени като британски консерватори и великобългарски всеправославни защитници на морала, как може да се опише? Ми не може, колкото и да се опитва човек. Темплар го е ударил на майтап, посмях се, но нали смешното все някога свършва. Не сме тук, за да се забавляваме безспир, както по принцип си мислят повечето от нас и по-специално купищата окаяни хедонисти пред телевизорите, зяпащи заринатия с купища простащини праймтайм.

        Малцина могат ясно да артикулират отговор на въпроса "що е то морал?". Или пък на "кое е морално и кое не е?". Даниел Вълчев неотдавна се упражняваше на тема забрадки, опитвайки се да се представи като едва ли не последна преграда пред появата на мюсюлмански забрадки в училищата. Може би се опитваше да каже, че не е морално да се ходи със забрадка на училище, но не го каза точно така. Морално е да се ходи без забрадка, защото забрадката според Вълчев е "религиозен символ". Нещо като малките християнски кръстчета е забрадката за Даниел Вълчев. А ако се отиде на училище със шалвари, какво ли би казал тогава Вълчев? Ами ако след забрадките, кръстчетата и евентуално шалварите му хрумне на този велик български просветител да забрани на обрязаните да ходят на училище? Обрязването не е ли част от религиозната практика на евреите и мюсюлманите, г-н Вълчев? В момента повечето ученички ходят разгърдени, накичени и разпищолени до безкрайност с къси поли до под брадичката на училище - това ли е даниелвълчевата представа за "морал"? Вероятно не?

        Отплеснах се, но и не съвсем. Свързващото дотук е в морала. В понятието, а не в произволните интерпретации, в които тази дума постоянно ни се представя. Трябва да сме много внимателни винаги, когато някой ни заговори за "морал". Нямам предвид само такива като Дачков. Писал съм за това и преди - понятието идва от латинското "moralis", с което Цицерон се е опитал и е успял да преведе гръцката дума "ethikos" в "За съдбата". Етимологическият наследник на думата, днешното "морален", означава простичкото "принадлежащ към характера". А характерът на един човек е не друго, а именно онова, което представлява съвкупността от неговите предразположения да се държи по-скоро по един начин, отколкото по друг. Нищо повече.

        В текстовете пък понятието "морал" се е употребявало предимно като указващо неговата, на текста, практическа полезност. Един текст е бил морален, ако от него хората са могли да извлекат някаква полза за себе си, някаква практическа поука. Още по-късно понятието се прилепва като прилагателно към "добродетелта", например, и съответно към действията. Чак към XVI и XVII век понятието поема съвременното си значение, като за пръв път в късния XVII век "моралът" е бил съотнесен към поведенията, в най-тесния си смисъл, съгласно който се отнася най-вече до сексуалното поведение. В крайна сметка се получава така, че "съм неморален" стига дотам, че да се отъждестви със "съм сексуално разпуснат". От "принадлежащ към характера" стигаме полека-лека до противоположното "непринадлежащ" в поведението на един или друг човек, когото по собствените си критерии за нормалност отхвърляме. В този ред на мисли "морално" или "неморално" е един британски консерватор да даде пълната си подкрепа на радикален български невежа и простак, издигал в различни, но близки по време избори кандидатурите на ултраляв ксенофоб и "роден в дантели" кадесар?