Постинг
13.06.2010 13:19 -
Митрополит Методий Кусев, за социализма
"...
Осъществлението на лъжливия социализъм се проявлява в последнята степен на социалното ничтожество. От казаното следва, че благосъстоянието на обществото, могъществото на отечеството, на държавата са резултат на освящението на личността чрез благовъзпитанието в духа на християнството. Земното счастие, временното благополучие, т.е. земният рай, се дават като дар на ония, които се готвят за небесното блаженство, за вечния живот, за духовния рай. "Ищите прежде Царствия Божия, и сия вся приложатся вам." Оттук възпитанието в духа на атеизма – образованието от учители безбожници – води към разврат, към помрачението. Злосчастията на личността и на обществото са неговото наследие. Липсуванието на патриотизма, следователно пропаданието на отечествената свобода, на националното могъщество са негови необходими резултати. Дивите инстинкти на егоизма – завистта, гоненията, омразата, раздорите, шарлатанията и тиранството са спътниците на безбожническите идеи. Лъжливият социализъм е формата, в която се проявляват разрушителните елементи на егоизма и плотските страсти.
Идеите на шарлатанския социализъм – да няма държавен строй с национална войска – могат да получат своето осъществление само в един вид социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстояние, ако личностите, които го съставляват, са ценни хора, тогава това общество, оставено без правителство и без войска, ще попадне било в политическо, било в социално робство или местни тирани, или чужди държави ще го поробят, за да го експлоатират. За да е свободно при един социален режим, т.е. без господар, без правителство и войска, трябва да представлява от себе си едно последно ничтожество във всяко отношение, щото никой да се не интересува да го завладее, т.е да представлява от себе си един социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Катунарите в своя живот представляват единствения образец на подобен социален живот. Те нямат нито отечество, нито господарство, нито правителство, нито войска, следователно те са в пълната смисъл социалисти. В тях няма разлика на граждани – буржоа и пролетариат; всички са равни – в прахта, следователно те представляват идеалния социализъм. Нямат определено местопребивание, не им са потребни къщи, покъщнина; не носят не само копринени, но и чисти дрехи. Косите не си режат, нито ги решат, като настоящи социалисти; не притежават никакви лични имущества, нямат собственост, имот, следователно отговарят напълно на изискванията на социализма. Те не се нуждаят от никакво образование, защото образованието внася различие в социалния живот, тъй като учените ще се подигнат пред неучените. Катунарите, съгласно със своя социален живот, нямат нужда нито от княз, нито от правителство, нито от войска. Те са свободни и без войска, и без полиция, защото никой не може да намери в тях интерес, за да ги обладае. Стани катунар, за да си свободен, без войска и без княз. Защото катунарите могат да живеят във всяка страна свободно. Следователно, за да може да се допази свободата без господари, без войска, следователно без бюджети, тряба да се постигне като идеален социалният живот на катунарите.
...
Катунарите, като чада на природата, живеят безцелно наедно с природата, та затова живеят под шатри. Те преди всичко, като продукт на материята, нямат никаква вяра, безверници са, или, ако има нужда, като социалисти могат да принадлежат на всякоя вяра, без обаче да са верующи. Като излизат от гледната точка на атеистическото начало, че няма безнравствени средства, употребявани за удовлетворение на нуждите, за прокарвание на целите, те лъжат като социалисти, като катунари. Лъжата за катунарина е една социална потребност, без която е немислимо за него да прекарва социален живот – с гуляй, без труд. Оттук поговорката: "лъже като катунарин". Катунаринът, като последователен социалист, е враг на труда. Где можеш да видиш катунарин, социалист – орач, копач или работник при някоя фабрика, или в подземните мини, или при еснафските работилници? Никога катунарин работник не се наема с надница. Катунаринът, за да избегне труда, поставил своето социално положение в такъв порядък, щото той да прекарва един живот от удоволствия, без труд, и с това е достигнал до апогея в осъществление на социалната конечна цел. Поради това катунаринът е предаден на музиката, на песнопението, на кючека, с една дума, на гуляя с всичките оргии на плотските удоволствия. От друга страна, той, като социалист, като чадо на природата, на майката материя, гледа на всичките дарби на природата като на свои, като нему принадлежащи по правото на произхождението. Затова катунаринът, каквото намери чуждо, взима го като собственост и това действие да прибира чуждите вещи не го счита за кражба, нито се срамува, когато се открие, че е откраднал нещо. Оттук, съгласно социалния възглед, както лъжата, така и кражбата за катунарина социалист не съставляват нищо безнравствено. Влезе ли в къщата ти или в дюкяна, катунаринът ще ти открадне нещо. "Краде, казва поговорката, като катунарин." Просията у катунарина е една професия, основана на социалния възглед за изравнение на нуждите по правото на безличното произхождение от природата наедно с даруваните от нея средства. Оттук просията на катунарина социалист не носи характер на просение милостиня от собствеността на благотворителя, но като изисквание на правото социално и оттук се являва като едно принудително взимание на средства. Катунаринът, като пипне някого, със своето нескончаемо "дай ми, дай ми" не оставя человека на мира, докато не го изнуди да му подаде, макар и с гняв.
И в семейно отношение катунарите представляват олицетворение на социализма. Ограниченията в родствените връзки за тях нямат смисъл, като за чада на природата. В социалния живот на катунарите личността няма никакво значение съгласно ученията на социализма. Катунаринът зима насила момата, без да се пита нейната воля, или обществото я предава по "мунасип". Това социално начало се проявлява най-нагледно при обстоятелството, когато на един катунарин се случи някоя беда или процес (давия). Тогава всичките катунари като общество дигат се на крак и вместо един, говорят из едно гърло всички и неуморно и непрекъснато кряскат, гракат и говорят, като социално говорение. Добре, че нямат кЎмара; какви комедии щяха да се разиграват, ако бяха имали народно, социално представителство; наложило би им се щото по един въпрос да гракат и да си дерат гърлата по цели месеци като социалисти, като народници, за правото, за ползата на обществото!
Социалният живот на катунарите не представлява ли най-възможното сполучливо осъществление на социалните идеи в света? Стремленията на лъжливите социалисти имат предвид, види се, да докарат социалния живот на народа по образеца на социалния живот на катунарите, който е единственият в света възможен образец на социалния живот в пълния смисъл на думата. Само при условията на подобен социален катунарски живот може да няма нужда от господар, от правителство, от войска, следователно да няма и бюджети, да няма и данъци; само при катунарския живот няма нужда от фабрики, от търговия, от еснаф, от земледелие, следователно при такова само състояние ще може да се достигне идеята на лъжливите социалисти – да няма трудна работа, да няма собственост, да няма отличие в състоянието и пр.
Нашите социалисти трябва да са или искрени, или лицемери. Ако са искрени, ако мислят, че онова, което проповядват, това е наистина полезното за народа, тогава в такъв случай тяхното доброжелателство за народа се заключава в осъществлението на един социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Ако те наистина мислят, че счастието, призванието на человека се заключава в такъв социален живот, тогава защо те не са последователни в живота си с идеите, които проповядват? Какво чакат, та не образуват от своите съмисленици едно подобно общество или да се слеят с това общество? Защо не земат предвид катунарите? Ето, те, без да обръщат внимание какъв социален живот прекарват другите хора, живеят чисто социално, макар другите хора да не желаят да живеят като тях. Защо нашите социалисти не са последователни в своите учения? Докогато ние виждаме лъжливите социалисти да живеят несоциално, да получават стипендии от гърба на народа, да притежават имущества, да градят палати, да присвояват печатници в името на социализма, да получават заплати и да се контят и пр.,и пр., в правото сме да ги считаме, че не са искрени, следователно, че са лъжливи социалисти. Какво противоречие, каква подигравка се открива във факта, че корифеите на социализма у нас, социалистите представители, началниците и главатарите на социализма, които проливат крокодилски сълзи за бедния народ, които въстават против буржоазията, против големите заплати, взели по 20 лева дневни от потта на народа и други пътни за един представител по толко, по колкото са много за 20 селяни да отпътуват? Кой от народа, кой от селяните зима на ден не по 20 лева, ами по 2 лева? Не стигат ли на един народен човек на деня 2 лева? Нека земат 3, 5 лева даже; какво е това 20 лева? Колко възмутителен е фактът, че един от тях, избран от някоя далечна околия около Добруджа, като живее в София, имал коравата социалистическа съвест, според както ми казваше един представител, да земе пътни разноски, начетени за пътувание до поменатата околия? Отецът на социализма у нас, който съумя с помощта на екзалтираните младежи да турне на ръка една печатница, тъй жестоко се обръщал със словослагателите, щото първата стачка в града направили те. И какво излиза? Той бърза да повика евреи от Маджарско за словослагатели, за да смаже по тоя начин главите на ония, които той научи, докато турна ръка на чуждия имотец, да се бунтуват? Не показва ли всичко това, че те са лъжливи социалисти, които употребляват маската на народното доброжелателство като средство за достижение на своите инстинкти? Не се ли качиха на народната трибуна чрез това средство и да си пълнят кесиите с дневни и пътни? Не се ли ръкуваха и целуваха със самите свои довчерашни врагове, тъй наречените "либерални тирани"? Но тази демагогия какъв разврат не ще произведе в обществения, господарствения живот в страната?
..."
Откъсът е из книгата на Митрополит Методий Кусев - "Възпитанието в духа на християнството", издадена в Казанлък през 1895 г. Първата електронна публикация е на razum.org.
Осъществлението на лъжливия социализъм се проявлява в последнята степен на социалното ничтожество. От казаното следва, че благосъстоянието на обществото, могъществото на отечеството, на държавата са резултат на освящението на личността чрез благовъзпитанието в духа на християнството. Земното счастие, временното благополучие, т.е. земният рай, се дават като дар на ония, които се готвят за небесното блаженство, за вечния живот, за духовния рай. "Ищите прежде Царствия Божия, и сия вся приложатся вам." Оттук възпитанието в духа на атеизма – образованието от учители безбожници – води към разврат, към помрачението. Злосчастията на личността и на обществото са неговото наследие. Липсуванието на патриотизма, следователно пропаданието на отечествената свобода, на националното могъщество са негови необходими резултати. Дивите инстинкти на егоизма – завистта, гоненията, омразата, раздорите, шарлатанията и тиранството са спътниците на безбожническите идеи. Лъжливият социализъм е формата, в която се проявляват разрушителните елементи на егоизма и плотските страсти.
Идеите на шарлатанския социализъм – да няма държавен строй с национална войска – могат да получат своето осъществление само в един вид социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстояние, ако личностите, които го съставляват, са ценни хора, тогава това общество, оставено без правителство и без войска, ще попадне било в политическо, било в социално робство или местни тирани, или чужди държави ще го поробят, за да го експлоатират. За да е свободно при един социален режим, т.е. без господар, без правителство и войска, трябва да представлява от себе си едно последно ничтожество във всяко отношение, щото никой да се не интересува да го завладее, т.е да представлява от себе си един социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Катунарите в своя живот представляват единствения образец на подобен социален живот. Те нямат нито отечество, нито господарство, нито правителство, нито войска, следователно те са в пълната смисъл социалисти. В тях няма разлика на граждани – буржоа и пролетариат; всички са равни – в прахта, следователно те представляват идеалния социализъм. Нямат определено местопребивание, не им са потребни къщи, покъщнина; не носят не само копринени, но и чисти дрехи. Косите не си режат, нито ги решат, като настоящи социалисти; не притежават никакви лични имущества, нямат собственост, имот, следователно отговарят напълно на изискванията на социализма. Те не се нуждаят от никакво образование, защото образованието внася различие в социалния живот, тъй като учените ще се подигнат пред неучените. Катунарите, съгласно със своя социален живот, нямат нужда нито от княз, нито от правителство, нито от войска. Те са свободни и без войска, и без полиция, защото никой не може да намери в тях интерес, за да ги обладае. Стани катунар, за да си свободен, без войска и без княз. Защото катунарите могат да живеят във всяка страна свободно. Следователно, за да може да се допази свободата без господари, без войска, следователно без бюджети, тряба да се постигне като идеален социалният живот на катунарите.
...
Катунарите, като чада на природата, живеят безцелно наедно с природата, та затова живеят под шатри. Те преди всичко, като продукт на материята, нямат никаква вяра, безверници са, или, ако има нужда, като социалисти могат да принадлежат на всякоя вяра, без обаче да са верующи. Като излизат от гледната точка на атеистическото начало, че няма безнравствени средства, употребявани за удовлетворение на нуждите, за прокарвание на целите, те лъжат като социалисти, като катунари. Лъжата за катунарина е една социална потребност, без която е немислимо за него да прекарва социален живот – с гуляй, без труд. Оттук поговорката: "лъже като катунарин". Катунаринът, като последователен социалист, е враг на труда. Где можеш да видиш катунарин, социалист – орач, копач или работник при някоя фабрика, или в подземните мини, или при еснафските работилници? Никога катунарин работник не се наема с надница. Катунаринът, за да избегне труда, поставил своето социално положение в такъв порядък, щото той да прекарва един живот от удоволствия, без труд, и с това е достигнал до апогея в осъществление на социалната конечна цел. Поради това катунаринът е предаден на музиката, на песнопението, на кючека, с една дума, на гуляя с всичките оргии на плотските удоволствия. От друга страна, той, като социалист, като чадо на природата, на майката материя, гледа на всичките дарби на природата като на свои, като нему принадлежащи по правото на произхождението. Затова катунаринът, каквото намери чуждо, взима го като собственост и това действие да прибира чуждите вещи не го счита за кражба, нито се срамува, когато се открие, че е откраднал нещо. Оттук, съгласно социалния възглед, както лъжата, така и кражбата за катунарина социалист не съставляват нищо безнравствено. Влезе ли в къщата ти или в дюкяна, катунаринът ще ти открадне нещо. "Краде, казва поговорката, като катунарин." Просията у катунарина е една професия, основана на социалния възглед за изравнение на нуждите по правото на безличното произхождение от природата наедно с даруваните от нея средства. Оттук просията на катунарина социалист не носи характер на просение милостиня от собствеността на благотворителя, но като изисквание на правото социално и оттук се являва като едно принудително взимание на средства. Катунаринът, като пипне някого, със своето нескончаемо "дай ми, дай ми" не оставя человека на мира, докато не го изнуди да му подаде, макар и с гняв.
И в семейно отношение катунарите представляват олицетворение на социализма. Ограниченията в родствените връзки за тях нямат смисъл, като за чада на природата. В социалния живот на катунарите личността няма никакво значение съгласно ученията на социализма. Катунаринът зима насила момата, без да се пита нейната воля, или обществото я предава по "мунасип". Това социално начало се проявлява най-нагледно при обстоятелството, когато на един катунарин се случи някоя беда или процес (давия). Тогава всичките катунари като общество дигат се на крак и вместо един, говорят из едно гърло всички и неуморно и непрекъснато кряскат, гракат и говорят, като социално говорение. Добре, че нямат кЎмара; какви комедии щяха да се разиграват, ако бяха имали народно, социално представителство; наложило би им се щото по един въпрос да гракат и да си дерат гърлата по цели месеци като социалисти, като народници, за правото, за ползата на обществото!
Социалният живот на катунарите не представлява ли най-възможното сполучливо осъществление на социалните идеи в света? Стремленията на лъжливите социалисти имат предвид, види се, да докарат социалния живот на народа по образеца на социалния живот на катунарите, който е единственият в света възможен образец на социалния живот в пълния смисъл на думата. Само при условията на подобен социален катунарски живот може да няма нужда от господар, от правителство, от войска, следователно да няма и бюджети, да няма и данъци; само при катунарския живот няма нужда от фабрики, от търговия, от еснаф, от земледелие, следователно при такова само състояние ще може да се достигне идеята на лъжливите социалисти – да няма трудна работа, да няма собственост, да няма отличие в състоянието и пр.
Нашите социалисти трябва да са или искрени, или лицемери. Ако са искрени, ако мислят, че онова, което проповядват, това е наистина полезното за народа, тогава в такъв случай тяхното доброжелателство за народа се заключава в осъществлението на един социален живот, подобен на социалния живот на катунарите. Ако те наистина мислят, че счастието, призванието на человека се заключава в такъв социален живот, тогава защо те не са последователни в живота си с идеите, които проповядват? Какво чакат, та не образуват от своите съмисленици едно подобно общество или да се слеят с това общество? Защо не земат предвид катунарите? Ето, те, без да обръщат внимание какъв социален живот прекарват другите хора, живеят чисто социално, макар другите хора да не желаят да живеят като тях. Защо нашите социалисти не са последователни в своите учения? Докогато ние виждаме лъжливите социалисти да живеят несоциално, да получават стипендии от гърба на народа, да притежават имущества, да градят палати, да присвояват печатници в името на социализма, да получават заплати и да се контят и пр.,и пр., в правото сме да ги считаме, че не са искрени, следователно, че са лъжливи социалисти. Какво противоречие, каква подигравка се открива във факта, че корифеите на социализма у нас, социалистите представители, началниците и главатарите на социализма, които проливат крокодилски сълзи за бедния народ, които въстават против буржоазията, против големите заплати, взели по 20 лева дневни от потта на народа и други пътни за един представител по толко, по колкото са много за 20 селяни да отпътуват? Кой от народа, кой от селяните зима на ден не по 20 лева, ами по 2 лева? Не стигат ли на един народен човек на деня 2 лева? Нека земат 3, 5 лева даже; какво е това 20 лева? Колко възмутителен е фактът, че един от тях, избран от някоя далечна околия около Добруджа, като живее в София, имал коравата социалистическа съвест, според както ми казваше един представител, да земе пътни разноски, начетени за пътувание до поменатата околия? Отецът на социализма у нас, който съумя с помощта на екзалтираните младежи да турне на ръка една печатница, тъй жестоко се обръщал със словослагателите, щото първата стачка в града направили те. И какво излиза? Той бърза да повика евреи от Маджарско за словослагатели, за да смаже по тоя начин главите на ония, които той научи, докато турна ръка на чуждия имотец, да се бунтуват? Не показва ли всичко това, че те са лъжливи социалисти, които употребляват маската на народното доброжелателство като средство за достижение на своите инстинкти? Не се ли качиха на народната трибуна чрез това средство и да си пълнят кесиите с дневни и пътни? Не се ли ръкуваха и целуваха със самите свои довчерашни врагове, тъй наречените "либерални тирани"? Но тази демагогия какъв разврат не ще произведе в обществения, господарствения живот в страната?
..."
Откъсът е из книгата на Митрополит Методий Кусев - "Възпитанието в духа на християнството", издадена в Казанлък през 1895 г. Първата електронна публикация е на razum.org.
1.
анонимен -
Много интересно!
13.06.2010 13:39
13.06.2010 13:39
Дори в онова далечно време, един духовник е разбрал социализма. Благодаря!
О Дъскарев
цитирайО Дъскарев
Здравей.
Да, написаното от него е прекрасно :)) особено като се погледнат датите и местата. Димитър Благоев е на Бузлуджа през 1891-ва, а митрополит Методий по това време е в Цариград като първи ректор на новооткритата българска Духовна семинария. Идва в района чак три години по-късно, през 1894, пише книгата си в Казанлък през 1895-а и през 1896-а е избран за Старозагорски митрополит. Ей тук има кратка негова биография
http://tinyurl.com/3yt57wn
Поздрави.
цитирайДа, написаното от него е прекрасно :)) особено като се погледнат датите и местата. Димитър Благоев е на Бузлуджа през 1891-ва, а митрополит Методий по това време е в Цариград като първи ректор на новооткритата българска Духовна семинария. Идва в района чак три години по-късно, през 1894, пише книгата си в Казанлък през 1895-а и през 1896-а е избран за Старозагорски митрополит. Ей тук има кратка негова биография
http://tinyurl.com/3yt57wn
Поздрави.
Отличен текст от този достоен българин.Имам биографията му,но сега за първи път разбрах за тази негова книга.С Ваше позволение,ще го постна при мен.
цитирай
4.
анонимен -
ПРЕВЪЗХОДЕН МАТЕРИАЛ,АВТОРЕ!
05.08.2010 11:37
05.08.2010 11:37
ДАВАЙ ,ОЩЕ ОТКЪСИ ОТ ТАЗИ КНИГА!
НЯМА ЛИ КОЙ ДА Я ПРЕИЗДАДЕ??!
цитирайНЯМА ЛИ КОЙ ДА Я ПРЕИЗДАДЕ??!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 25502
Блогрол
1. Smooth Jazz
2. Поетика
3. Darktales
4. Мария Николова
5. Михаела Смит
6. Невероятното
7. Библиотека
8. Тодор Моллов, за Саръ Салтък
9. Марин
10. upload.plunder.com
11. Паисий Светогорец
12. Логос БГ
13. Zamzar.com
14. За Асад
15. Алауитите в Сирия
16. Мутафчиев, за Саръ Салтък
17. Стара София в снимки
18. Last.fm/gantree
19. Southeast European Times
20. Kurdistan Regional Government
21. Kurdistan maps
22. The World at War
23. Middle East and Asia maps
24. Атлас
25. kurds vs assyrians
26. Music Uploader
27. astranet.org
28. Амин Маалуф, "Кръстоносните походи през погледа на арабите"
2. Поетика
3. Darktales
4. Мария Николова
5. Михаела Смит
6. Невероятното
7. Библиотека
8. Тодор Моллов, за Саръ Салтък
9. Марин
10. upload.plunder.com
11. Паисий Светогорец
12. Логос БГ
13. Zamzar.com
14. За Асад
15. Алауитите в Сирия
16. Мутафчиев, за Саръ Салтък
17. Стара София в снимки
18. Last.fm/gantree
19. Southeast European Times
20. Kurdistan Regional Government
21. Kurdistan maps
22. The World at War
23. Middle East and Asia maps
24. Атлас
25. kurds vs assyrians
26. Music Uploader
27. astranet.org
28. Амин Маалуф, "Кръстоносните походи през погледа на арабите"