страници :: Ярославски

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.09.2009 16:24 - Ярославски

Автор: gantree Категория: Политика

Прочетен: 2811 Коментари: 3 Гласове:

* * *
...
        През есента на 1924 година за ръководството на Коминтерна става ясно, че датата на въстанието в България трябва най-малко да се премести за пролетта на 1925 година, а в края на с.г. то окончателно изоставя идеята за вдигане на въстание в България. На 28 януари 1925 година Президиумът на ИККИ приема резолюция, в която препоръчва на БКП да постигне съгласие с подготвящите преврат "леви генерали" начело с ген. Жеков и да се откаже от борбата против тези групи на буржоазията, които са за свалянето на Ал. Цанков. С тази резолюция Коминтернът поставя пред БКП нова тактическа задача, за решаването на която БКП не е готова. Разгромът на Военната организация през февруари 1925 година, сложността в отношенията с левите земеделци, част от които вече са включени в подготовката на преврата от ген. Жеков, не позволяват на намиращите се в страната ръководители на БКП да се съсредоточат върху подготвяния от Военната организация атентат в катедралата "Света Неделя".

        Въпроса за снемането на курса за въоръжено въстание в България Президиумът на ИККИ разглежда едва на 10 април 1925 година, а постановление по този въпрос приема на 15 април. Твърде късно, за да предотврати подготвения от дейците на Военната организация атентат. При атентата в катедралата "Св. Неделя" на 16 април 1925 година са убити 150 души, а няколкостотин са ранени. Правителството иска "два безотговорни месеца", за да се справи с "рушителите на държавата".

        Интересно е, че резидентите на съветското военно разузнаване, които заедно с БКП участват в организирането на въстанието, не са знаели за подготовката на атентата. Резидентът на Разузнавателното управление към Щаба на Червената армия във Виена Владимир Нестерович (псевдоними Ярославски, Ибрагим), който координира работата по балканските страни, след взрива в софийската катедрала скъсва със съветското разузнаване. Стреснат от станалото, той напуска Виена, и заминава за Германия. На 6 август 1925 година е ликвидиран от сътрудниците на военния апарат на германската компартия.
* * *

        Избрах този откъс от една статия, "България във външнополитическите концепции и планове на СССР и в дейността на Коминтерна (1919-1944)", автор Луиза Ревякина, в този сборник, главно по две причини. Първо, за атентата от 16 април 1925 година у нас се е мълчало в продължение на дълги години, и сега трябва по-често да се говори. Второ, защото ми се стори леко странна реакцията на този чекист, Владимир Нестерович, с псевдоним Ярославски. Реакцията му е странна само от гледна точка на това, че той е чекист. От нормална човешка гледна точка не само не е странна, но е дори естествена. Потърсих малко информация за него в нета, и не намерих много. На "Ярославский" излизат повече резултати. Открих името му в един милиционерски списък на "предатели, перебежчики и невозвращенцы", ето тук. Второто му име е било Степанович. Нищо не се споменава за експресната му екзекуция в Германия, а просто пише, че "остался в 1925 году в Западной Европе". Сякаш е отишъл на курорт. За причините, поради които той скъсва със съветското разузнаване, милиционерите не споменават нито дума. Обявен е за предател, и точка.

        От друга страна, за Ярославски се споменава в една статия на Владимир Батшев, ето тук, в контекста на начина, по който е извършена екзекуцията му - чрез отравяне в някакво кафене в Майнц. Явно тровенето на "предателите" в Русия не е от вчера.

Нагоре