В последните две теми се получиха много недоразумения, но в основни линии недоразумението е едно - каква е подплатата на едно от най-модните политически течения, които ни заливат почти до носа от пролетта на 2005-а насам - национализма. Според самите националисти подплатата на концепцията им е Православието. Сидеров успешно завърши Богословския факултет в Шумен, вероятно именно заради това. От друга страна, Православието се придърпва като подплата и от т.нар. "консервативно крило" всред съмишлениците ми. И едното, и другото придърпване е мерзко и пошло в същността си, но няма да обяснявам защо. В течение на разговора се оказа, че национализмът, а не толкова Православието, служи като подплата за нашите консерватори, по примера на "извънредно силния" британски национализъм, който пък от своя страна смело и необезпокоявано стъпва върху протестантизма. Получих предостатъчно наставления и примери с протестантската етика на Вебер, но не виждам смисъл, никакъв смисъл, да водя такъв разговор, да се затваря разговора за консервативната подплата в антагонизма между Православието и протестантизма. Презвитер Козма в своята "Беседа против богомилите" неслучайно казва: "...
Които са такива, ние ще ги оставим да вървят по своя път към погибел; защото по-скоро ще вразумиш добитъка, отколкото еретика; свинята отминава бисера, а събира боклука ...".

        Толкова по въпроса с протестантската псевдохристиянска подплата на британския консерватизъм и (или) национализъм. Сори много, уважаеми г-н Бочев, от много великия, но за съжаление тотално неизвестен за мен род Бочеви.

        Вместо от Запад, идват ми на ума примерите за национализма като подплата от Изтока. И не за друго, а защото ние самите идваме оттам, а и прекалено дълго сме били във владение на хората от Изтока, първо Югоизтока, а после и от Североизтока. Все още, за съжаление, имаме техните нрави, имаме техния манталитет, тяхната представа и преобладаващо отношение към света и хората. Неслучайно Тодор Живков остава в историята ни като Тато. Ататюрк, Тато-то на турците, е само по смисъл негов еквивалент. Татовите братя близнаци в днешните времена много успешно развиват "татовизма" в Централна Азия, огромното пространство на ей тази карта:


        Имам предвид Сапармурат Ниязов, Ислам Каримов, Нурсултан Назарбаев и Аскар Акаев. Последният може би не съвсем справедливо, тъй като той е кажи-речи единственият "бащица", който вече не е на власт.
За всичко това - в следващите дни.

Разбира се, че трябва да взема думата, доколкото хуманистичните демони отново са обзели Ган и той (вместо да се смири и покае) отново е навлякъл ягнешката либертарианска кожа връз дръгнестото окаяно тяло на политическия хуманизъм. Сега констатирам, че неговият блог се нуждае от постоянен мониторинг и от регулярни визити на безмилостни политически екзорсисти, които водени от ръката Божия и силата на словото Му, да вдигнат разпятие срещу заразата на просвещенските теории. Нека вече се не очаква милост, така както и няма да се даде – не сме ние тези, които можем да направим това, а Той само може да го стори.
Сега по същество и нека е ясно от сега: Национализмът не е политическа идеология или „най-модно политическо” увлечение, както авторът се опитва да внуши и да заблуди читателите си, воден от заблудата на вестникарското си разбиране за национализма.
Национализмът е повече емоционално състояние, отколкото политическо. Става дума за стройна система от консервативни ценности, съвсем друг мироглед (наистина става дума за „планетарен сблъсък” с хуманистичната теория). Това е така, защото национализмът е невъзможен, доколкото на първо място не се постави Бог, а след това – родината и нацията. Модерният национализъм се ражда дато политическа версия на християнската етика, а не като част от нова политическа теория (така е било и в Британия по времето на Бърк, и в България по времето на Паисий, така се случват нещата и през 20 в., така ще продължат да се случват и през този век, затова тук са и братята Качински например). Затова и Тамплиер е прав напълно – това което се разбира под национализъм (необремненото разбиране за тази кауза, естествено) е изцяло и само консервативен поглед към света, основан върху идеята да се съхрани съграденото от предходните поколения – религиозната и народната идентичност ведно.

Констатация 1:
Затова и национализмът извън християнската вяра е невъзможен. Затова и началото на нашия спор е основано на радикалната разлика между моето разбиране за Вярата, като важна основа на политическото съзряване, и греховния хуманиъзм на Ган и прилежащото му блогърско паство, което тъне в безпросветна просветителската мъгла за възможността да съществува нехристиянска десница. Нека припомня битката при Елови хълм от 1410 г., когато Великият магистър на Тевтонския орден Улрих фон Юнгинген събира последни сили за решителна битка с полско-литовските войски: Herum! Herum! Gott mit uns!

Констатация 2:
Национализмът никога не може да бъде ляв (лявото е интернационално, без значение дали иде реч за пролетарски интернационализъм (комунистическа версия) или космополитизъм (либерална версия) А както е известно „Десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени”, Сол. 4:28

Повтарям - национализмът е само и единствено иманентна характеристика на десницата (нещо, което основно я различава от левицата, без значение дали говорил за либерали или социалисти) – само там и единствено там могат да се наблюдават разнородните му вариации (умерени или крайни). На теоретично ниво това са писанията на романтичния консерватизъм (Фридрих Шелинг, Карл Лудвиг фон Халер, Адам Мюлер), националния консерватизъм или онова, което днес се нарича в университетите „консервативна революция” (Мьолер ван ден Брук, Освалд Шпенглер, Карл Шмит, Едгар Юнг) и известният като „християнски социализъм”, разпространявам в Австрия от Карл Люгер (към последното имам свои си възражения, доколкото има „национален социализъм” или „екологичен консерватизъм”). От тази класация разбира се не трябва да отсъства Бърк и Хосе Антонио Примо де Ривера, които са се превърнали в знамена на идеологията. Посочих немците обаче, защото те много по-рано преди Примо де Ривера, сочат важната, съществена и НЕОТМЕННА особеност на консерватизма – християнство и национализъм. И тук няма никаква разлика дали става дума за протестантство или католицизъм, както Ган се опитва да хързулне обяснението си и да вади православни аргументи. Защото знайно е къде държавата и църквата са отделени и къде не – това е ключовата причина за географските лимити на консервативното учение. Единственото изключение са САЩ, но за този казус трябва да се пише отделно есе.
Когато Бог в безкрайната си милост, ни е помогнал да дефинираме консерватизма и връзката му с национализма, ред иде на разнородните форми на (зло)употреба с консерватизма, най-вредната от които е шовинизмът. Точно той се използва както от леви политици (без да го комбинират с християнското учение), така и от десни (които го комбинират с християството). Може да се използва и даже терминът „национаелен болшевизъм”, ама той няма нищо общо с национализма. И точно под това знаме (или ако ти харесва шовинизма) можеш да наредиш всички – от Сидеров, Минчо Минчев и Божидар Димитров до средноазиатските диктатори. Както се вижда сред тях има както леви, така и десни, но шовинистичният тюрлюгювеч (както вероятно лековато би се изразил Ган) използва национализма само като аргумент и само като тактическа отлика от политическото си минало.
Нека попитам – кой е по-голям националист: ВМРО или Звенарите, които са разгромили макенодската организация след като идват на власт през 34-та? Мисля, че отговорът е очевиден.
Сега е време да цитирам Гари Норт: “Християните, които не са дисциплинирали себе си да четат непрекъснато, са оставени на милостта на своята среда. Те ще цитират тези идеи, които се разпространяват в нашето хуманистично общество. Ние трябва да бъдем хора, даващи популярните идеи, които се разпространяват в обществото, а не купчина начинаещи дистрибутори на използвани идеи, развити от хуманистите и демонистите.”
Използвам този цитат, за да се опитам да коригирам интелектуалната сенилност на Ган, относно рода Бочеви. Ако желае, по пътя към собственото си избавление, би могъл да научи повече за него от книгите „Капитализмът в България”, „Белене. Сказание за концлагерна България”, „Моят живот като дипломат и журналист” и разбира се консервативния вестник „Миръ”, който този род е списвал и издавал.

за цитирания по-горе Гари Норт. Това е човек, който смята, че трябва престъпниците /които са много голяма част от съвременното общество, според него/ ДА СЕ ПРЕБИВАТ С КАМЪНИ. Споменатите от Гентри Ниязов и Нурсултан са напредничави пред Гари Норт. Всъщност, пред него и Хомейни изглежда умерен.
Норт, както и феновете му, са чудовища и една от причините да гледам с дълбоко недоверие както на религиите, така и на консервативната десница в САЩ.

И както виждаш, не см използвал цитат на г-н Норт, за да аргументирам тезите си за консерватизма, а да призова към познание и учене. Друг е въпросът, че подазренията ти към консервативната десница на Америка са напълно неоснователни.

Надявам се, че това - за евентуалното ти постоянно присъствие тук - не го мислиш сериозно. А ако наистина си го мислиш, не ми оставяш много голям избор. Такива като теб мога да търпя само и единствено, когато имам рядката нужда от онагледяване и оличностяване на онова, което отхвърлям. Засега идеално ми пасваш, но не полягай много-много на тая кълка :))



Леко си се олял тук, но иначе те разбирам, и искрено ти съчувствам. Национализмът е версия не на християнската, а си пасва идеално с протестантската етика, също и с дарвинистката такава, доколкото изобщо дарвинизмът е изградил своя собствена етична картина. Педерастията, например, също си пасва идеално с протестантската етика. Християнската етика, за твое сведение и поучение, отхвърля национализма, и мога да те затрупам с примери до ушите, та и оттатък, ако дори само за момент допусках, че от това би имало смисъл и полза, лично за теб.



Не се присламчвай повече до Templar - това само като приятелски съвет ти го казвам. Той, ако все още не си забелязал, се оттегли от разговора, и мисля, че вече си го загубил за консервено-протестантската ти кауза, която толкова прилежно описваш.

Гари Норт и величествения род Бочеви - без коментар.
Благодаря за "лекцията", ще имам предвид и части от нея в следващите дни.
Поздрави.

Прочетох ти коментара докрай, и признавам, че първия път го прочетох отгоре-отгоре, заради досадата, която лъха от него. Кой е по-голям националист - това е мега- и ултра-тъп въпрос. Сходен на него е и любимия атакаджийски рефрен, за това, че е антибългарска всяка една мисъл или дума, различна от тяхната. Но да се върнем на въпроса ти по смисъл - звенарите или ВМРО са по-големи националисти. В момента ВМРО са част от РЗС, "Ред, законност и справедливост". Въпросната РЗС е напълно официално легитимирана и призната от британските консерватори като сродна, "сестринска" партия. Следиш ли ми мисълта? Та, ти като български националист, почитащ като слово божие думата на британските консерватори, причастяваш ли се към групата РЗС, "новите десни" български консерватори? ВМРО се причастиха към РЗС, което, от гледна точка на британските консерватори, означава, че ВМРО са легитимна част от "българската консервативна традиция", и са нейни политически представители в сегашното Народно събрание. Ти къде си "в картинката", вън или вътре от гледна точка на легитимираните нашенски консерватори? Живо ме интересува отговорът ти на този въпрос.

Зная, че лесно ще изтриеш това, с което не си съгласен, но както се казва това не значи, че си прав... по-скоро дори е обратното.
Що се отнася до липсата на връзка между православието и национализма, ти оставям мнението на един твой съмишленик, което може ида те обори:
http://pnikolov.blog.bg/politika/2008/08/21/bylgarskoto-pravoslavie-mejdu-konservativnoto-nachalo-i-libe.225158
Що се отнася до протестантската етика - не аз, а ти колко вдигна за нейната порочност. Не виждам какво общо има педерастията с това - нимо големите звезди на синята идея като А. Николов, Й. Соколов и т.н. бяха протестанти? Или пък сегашнният паркетен политически олигофрен и председател на СДС е виновен, че е протестант, но не е педераст?

[quote=gantree][quote=анонимен 1В момента ВМРО са част от РЗС, "Ред, законност и справедливост". Въпросната РЗС е напълно официално легитимирана и призната от британските консерватори като сродна, "сестринска" партия. Следиш ли ми мисълта? Та, ти като български националист, почитащ като слово божие думата на британските консерватори, причастяваш ли се към групата РЗС, "новите десни" български консерватори? ВМРО се причастиха към РЗС, което, от гледна точка на британските консерватори, означава, че ВМРО са легитимна част от "българската консервативна традиция", и са нейни политически представители в сегашното Народно събрание. Ти къде си "в картинката", вън или вътре от гледна точка на легитимираните нашенски консерватори? Живо ме интересува отговорът ти на този въпрос.[/quo
Или не разбираш смисъла на консерватизма - или се правиш, че не го разбираш. Естествено, че не виждам в РЗС носител на консервативните ценности, а само книжен проект... и лично съм се постарал (според контактите и силите си) той да не се развива в бъдеще. Ясно е,у че британските консерватори пиреха Яне за да легитимират нова европейска партия, а не защото перверзнискът от Сандански е истински консерватор.
ВМРО въобще ги няма в светлината на истинския национализъм - те принадлежат към онова, което нарекох "шовинизъм". Не съм техен привърженик, ако ме подозираш в това

Ще ми се да бяха.

Не, не ми мрънкай без причина. Не съм те трил нито веднъж, макар да ми се искало многократно, признавам си. Онзи единствен коментар, който беше изтрит, съдържаше чужда, а не твоя мисъл, мнение или статия беше, от някакъв човек, когото дори не помня. Изтрит беше не за друго, а защото не мога да го оспоря, няма как да вляза в спор с тезата на човек, който не влиза тук, и не може да ми отговори. Разговор с чужди думи не става, вероятно знаеш. Аз не ти отвръщам с "я прочети тоя", или "я прочети оня", и не искам от теб да коментираш чужди думи и мнения.

Сега, не ме мятай в разговор с Петър Николов. Той е голямо момче, и ако има какво да каже, знае пътя дотук. Да ме обори, не знам, може, но силно се съмнявам. Да, съмишленик е, но не за всичко. За основни неща - да, но в детайлите има пропасти между нас.

Не съм ти писал нищо за порочността на протестантската етика. Напротив, като светски продукт тя ражда чудеса. Изключително много съм почитал и почитам Макс Вебер, дори не толкова световноизвестното му произведение за духа на капитализма, колкото сборника "Genesis of Western Rationalism", той е нещо много по-добро като колекция. Та, не съм писал нищо за порочността на протестантската етика. Това просто не е християнска етика. Ти, може би поради пристрастие, или поради невежество, възприемаш протестантството като християнство, а не като ерес. Педерастията ти споменавам само като дребен по размери, но огромен от морална гледна точка детайл от тази еретична, а не християнска, етика. Знаем и двамата добре какво е содомия, и същевременно знаем как протестантството я приема и благославя. Браковете между обратни са официално разрешени в Англия, така че, когато говориш за етичната подплата на британския национализъм, не я наричай християнска. Обиждаш протестантизма, образно казано, по тоя начин. Дай заслуженото на британската политическа мода, вместо да й го подменяш с толкова лека ръка.

Соколов, Николов, Мартин Димитров - не ги вкарвай в тоя разговор. Те не са националисти. Какви са духом, това не е моя работа така, както не е моя работа какъв си ти духом. Бог вижда всичко, и мисля, че няма нужда от помощници за тия неща.

Поздрави.

Всички примери, които ти дадох, имаха единстевно и само с една причина - да разбереш, че дясното мислене (и естествено консерванивното) са невъзможни без Вярата - нещо, окето ти се опитваше да отхвъриш по време на цялата дискусия. И ти бе човекът, който обеща да ме "замера с примери до ушите", но не го стори (причинанта не зная).
Ти определяш ли се като консерватор (греша ли ако твърдя, че ДСБ са консервативна партия?), но на мен ми се струва че си много повече либерал - точно заради липсата на християнски елемент в политическото ти кредо

Както вече ти писах, на различни планети сме ние двамата с теб. Нека това да не те кара да си мислиш, че не разбирам това, което ти разбираш. Разбиранията ни са различни, и аз по същия начин като теб отхвърлям твоите. Единствената разлика, може би, е, че не влизам в противоречие със себе си, както това постоянно ти се случва на теб.



Тук стоварваш едно силно кроше върху ценностната система на британските консерватори. Иначе казано, твърдиш, че те напълно съзнателно припознават и легитимират политическа група у нас, която няма нищо общо с "консервативните ценности". За целесъобразност, или просто за пари става дума при това положение, според теб?



Не, не те подозирам в нищо. Напълно изчистен е начинът, по който те възприемам. Просто ми зададе въпрос, свързан с ВМРО, та от там хванах края на конеца.

Естествено, че става дума за целесъобразност (контактите на британските консерватори с Яне имам предвид).
Аз не влизам в противоречия със себе си - понеже съм воден от Вярата и там намирам отговор на въпросите, които ми трябват, а не се лутам в паяжината на хуманистичните теории. Научен съм, че Бог е отговорът е мярата на всички неща, а не човекът. За теб очевидно това не е така.

Това са пълни глупости. Абсолютно същата простотия може да бъде казана и за либерализма, че е "невъзможен без Вярата" дотолкова, доколкото НДСВ и лично Симеон Сакскобургготски са либерали, и Царя е едновременно и Цар, и християнин. Румен Петков се покръсти на 45-годишна възраст, което сигурно означава, че подобна простотия може да бъде изказана и по адрес на бившата БКП. Сидеров е дипломиран богослов, което също от своя страна сигурно означава, че шовинизма и ксенофобията са "невъзможни без Вярата". Разбира се, че ще отхвърля всичко това при вида на всичките тия примери, които не знам защо не се виждат от теб. Сляп ли си, или си просто празнодумец не знам, а и няма голямо значение. Далеч по-важното е, че си забавен събеседник. Засега.



Аз, за разлика от теб, не сипвам две манджи в една паница. И освен това, също за разлика от теб, не стоя, оглеждайки се, пред огледалото с въпроса "Какъв съм аз?" Какъв съм аз в този смисъл е всичко онова, което другите виждат, и преценяват според собствените си критерии за оценка. Моята лична самооценка не е байрак за развяване, и поради това ще те оставя разочарован, без отговор.

Колкото до ДСБ - ДСБ е демократическа партия. Има го в името й, та дори и слепите да го видят.



Това - за целесъобразността - го твърдиш само ти. Британските консерватори се съдраха да афишират идейна близост с РЗС, дори и след загубата им на евроизборите, тоест - дори и след като целесъобразността и количествената полза от РЗС отпадна. За противоречията ти няма да споря с теб. Който има очи от влизащите тук, той всичко вижда и сам, без чужда помощ.

Поздрави.

Когато 3 постинга назад започна тази дискусия, ти се беше втресъл, че не си си открил в оценките на Хънтигнгтън припокриване на собстевното си кредо с това на консерватизма и се тревожеше, че мязаш на Сакса, Гоце и кой ли не още. Точно затова плюна в канчето на консерватизма и го нарече рядка боза, нали? Затова не аз, а ти именно стоиш често пред огледалото и се питаш "кой съм всъщност?".
Споменатият Сакс е толкова либерал, колкото ти си консерватор и това че НДСВ членува при европейските либерали е въпрос на целесъобразност и политическа легитимност.
Същото важи и за Румен Петков или за Волен Сидеров - и за двамцата вярата е просто поза и част от политическото им аплоа. Толкова протестант е и Мартин Димитров например.Това, че чат пат да удрят по едно кръстене, както каза бай Ганьо няма нищо общо с Вярата. И най-вече не прави моста между Вярата и Политическата идея.
Британските консерватори могат да си твърдят каквото си искат - какъв е точно Яне си знаем само ние в България, след Калотина той сигурно изглежда като нормален европейски политик вдясно. Но нима е консерватор политически лидер, след като гравният идеолог на неговата партия (журналистът Калин Манолов) е либертарианец?

Глупости! И постинга ми, и дискусията си стоят непокътнати. Изобщо не съм търсил собствено припокриване в оценките на Хънтингтън, опазил ме Бог от подобна глупост. Че мязам на Царя и Гоце излиза според неговите, и доста често според твоите оценки, а не според моите собствени. Изрично писах, че това за мен е от второстепенно значение. Ако не си го прочел, то аз какво мога да направя, как да го кажа така, че да го чуеш дори и ти? Я се върни обратно, и чети, каквото си изтървал, за да не ми се налага да се повтарям.



Аха, пак целесъобразността е удобното извинение за противоречието. Ти, явно често използваш теорията за целесъобразността като гумичка, изтриваща противоречието между думите ти и реалността такава, каквато е. Не ти ли е малко тъпо така, с една-единствена гумичка срещу всичките аргументи, с които видимата реалност те опровергава?



Ако не забелязваш, същото може да се каже и за теб самият. Това, че за утеха от поредната загуба удряш по едно кръстене отвреме-навреме, те прави много повече протестант, отколкото християнин.



Туряш кръст на британските консерватори от чисто моралната страна на въпроса, ако не забелязваш. Как така "каквото си искат", не беше ли "невъзможно без Вярата" с главна буква? А какъв е Яне, не си ти този, който може да каже. Нито имаш многовековния авторитет на британската консервативна традиция, нито пък си част, по твоите собствени думи, от подопечната на Янето "нова консервативна десница". Иначе казано - думите ти са без политическа легитимация. Моите, за тях - също, та от гледна точка на това нищо не мога да ти отговоря за Калин Манолов. Всъщност, не че не мога, а не бива. Британските консерватори, в които се кълнеш, казват каквото казват. Ти го отхвърляш, следователно какво трябва да си помисля аз, ако бях пластелинено безгръбначно като теб - че британските консерватори нищо не разбират от политика, щом легитимират всичко това? Затова ли ти е нужна гумичката за итриване на всички противоречия, в които реалността постоянно те поставя? Тази същата гумичка ли ти помага да прикриваш пластелинената си безгръбначност и тогава, когато наричаш протестантизма и етиката му християнски? Дори и самият Вебер не е дръзнал да именува прекрасното си произведение "Християнската етика и духът на капитализма".

Не слагам кръст на морлалната стран на въпроса - нима наистина мислиш че съюзът с Яне е продиктуван от дълбоките морлани основания на британската десница? Не е необходим "многовековен авторитет", за да се сключи договор с Яне - и това по никакъв начин не делегетимира британски консерватори. Надявам се че ти е ясно, как се случи тази легитимация - чрез ЛИЧНИЯТ контакт на Д. Абаджиев (натрупан по времето на ОДС) с консерваторите. Т.е. политическата легитимност се получава на основата на лобистко усилие - така е и в Брюксел, така е и в САЩ. Плюс това се провеждаха тайни разговори между Атака и РЗС, като последните обещаваха да легитимират атака като консервативна формация пред британските консерватори, ама май тогава в Лондон се усетиха и това не можа да мине.
Виждал съм как се провеждат разговори между политически партии от различни държави и и как се доказва ПОДОБНА "сестринска близост". Само преди година руков бе шеф на СДС, той бе много по-добре прием от демократите в Америка, отколкото от републиканците (които твърдо подкрепят например Борисов).

Юруков имах превид

О, не, зарежи гумичката. Не може едновременно да си с гумичка, и да си "невъзможен без Вярата". Ти самият може и да си дотам безпринципен и двуличен, но не можеш да приписваш без никакви аргументи това на морално възвисяваната досега от самия теб британска консервативна десница.





Остави ме ти мен, какво ми е ясно и какво знам, няма значение. Аз съм левичаро-либерален либертариански хуманист, ако не си забравил собствените си квалификации по мой адрес. Да ми обясняваш как всичко е плод на един-единствен личен контакт е силно компрометиращо за любимата ти британска консервативна традиция, дето е "невъзможна без Вярата" с главна буква. Възможно е всички да сме братовчеди и в европейски контекст, но не ги изкарвай "байганьовци", дето удрят по едно кръстене, чак толкова бързо.



Разбира се, че си виждал. Аз не се и съмнявам, а и не съм забравил, че си от величествения род на Бочеви, дето всичко виждат и нищо не им убягва, с изключение на моралната подплата.

Види се отляво (дето се подскача либералното ти сърчице) съм те ударил силно - неспособността за морално действие те парализирала и на политическо ниво и почваш да търсиш клечките в чуждото око, но не и гредата в своето. Така и ще бъде, докато се гърчиш в лабиринта на хуманизма, от който така и не пожела да потърсиш избавление.
Очевидно ти наистина не си наясно, че британските консерватори не считат, че съюзът с Яне е много срамотно нещо. В Европа този съюз не изглежда така - изглежда като нормално политическо споразумение, което може и да се продължи, но може и да не се продължи с оглед на политическата конюнктура. Консерваторите търсеха съюзници в на европейската карта и намериха Яне - за него този съюз със сигурност е много по-значим, отколкото за англичаните.

Далеч не твърдя, че приемам безкритично политическите разбирания в Западна Европа и по света - Борисов и партията му бяха наречени "Bulgarian conservatives" в западните медии в деня след изборите.

АкоЯнев беше важен за британските консерватори в сайта им щеше да има поне една дума за него, а там няма нищо по въпроса.

Ган, грози те "постоянен мониторинг" (от тоз по-постоянен здраве му кажи)
За туй - опрятай се пред огледалото ката сутрин и немедленно съобщавай в блога: Днес съм либерал (либертарианец,"консерва" и т.н.)
Изобщо: "Джингиби, сдай са!" :))