В едно прохладно утро си седях в тихото зелено пространство пред археологическия музей в Истанбул. Помислих си - как ли са се чувствали оцелелите на другата сутрин, след завладяването? Сигурно - в беднадеждност, но постепенно са започнали да се приспособяват. Дали и с нас не се случва същото? Кое ни принуждава да се държим като покорЕн народ? Къде е достоинството ни - само в зъбенето по форумите ли? Прав е Кавафис с "Варварите".Чакаме някой да дойде и да ни спаси, да ни даде, да ни пусне - и то се случва!

На Иван Богоров, издателят на първият български вестник - "Български орел (1848 г.), принадлежат думите: "Ние трябва да се направим първо българи, а после да правим България".
И когато започнем да осъзнаваме, че съдбата ни като народ и държава е в собствениет ни ръце, тогава можем да се отлепим от дъното лека-полека. Докато сумтим под мустак пред телевизора, оправия няма.

В смисъла на този паралел, дори и обективните обстоятелства да са налице, субективните липсват. Няма го онзи буден и неспокоен пилигримски дух у нашенските "синове на тъкачи". Нищо, Америка ни очаква. Спокойно, търпеливо и стабилно.

За "половинката" не знам дали си прав. Такива като Колумб биха оставили в къщи вярна съпруга, и събирайки екипаж от бивши крадци и разбойници биха се втурнали въпреки всичко към неизвестното.
Впрочем, следвайки твоята приятна алегория, смело твърдя, че днес има половинки, които са движеща сила в "откриването на Америка". Вярвай ми.

@ tili
Как са се чувствали оцелелите е въпрос, на който можем да си отговорим само с въображение. Едни със сигурност са се приспособили, а други не са могли, по една или друга причина. Паралелът "дали и с нас не се случва същото" днес е леко неуместен. Подобен паралел би могъл да бъде направен в края на 1944-а, например, днес не. Заедно с още куп права днес хората получиха и правото да не се интересуват от нещата, за които си въобразяват, че не ги засягат пряко или косвено. Това право води до безучастие при свободните, подобно на пасивността у покорените. Предполагам, че успяваш да видиш тази разлика. Ако я виждаш, тогава какъв би бил най-адекватния отговор на свободните, ако покорените принудително се активизират, било със заплаха или срещу заплащане?


@ photonik
Какво значи "да се направим първо българи", според теб? Не се бъзикам, наистина искам да науча как точно го разбираш това.


@ dagma
Здрасти :)) Има го, има гоо :))
Колумб, като се замислиш, е много трагичен образ. Успял е да се рестартира успешно, и то след поне три фундаментални лични катастрофи - загубата на достъп до Изтока, отхвърлянето от професионалистите на, според него, обоснованото и логично решение за достъп до Изтока по пътя на запад, и загубата на съпругата му. А половинките - да, вярвам ти :)) и тогава са били "движеща сила", особено пък в Испания - Дон Кихот, Дулсинея, и писма в стихове сто години след Колумб.

Поздрави.

42!
А ако трябва да говорим сериозно - темата е адски дълга и трудна. Ние в няколко периода се е налагало да ставаме българи, след като обществото е било пред разпад по една или друга вътрешна или външна причина - примери от историята бол. Но рискувам да тръсна доста дълъг и нечетивен отговор. Затова @gantree ме подсещаш, че може би е добре да го спретна като отделен постинг след някой ден.

В началото бе словото...