Слушах допреди малко блудкавото предаване на Мартин Карбовски по "Дарик". Темата беше - разбира се! - Косово. Гости - Андрей Пантев, Павел Чернев и Красимир Каракачанов. Отбрана група хора, които без никакво притеснение можеш да оприличиш като имитация, като "псевдо" - един псевдо-историк и двамина псевдо-политици националисти, единият от които е публично обявен сътрудник на комунистката ДС. Говореха си глупости, и си придаваха вид на загрижени "експерти" по история на балканските взаимоотношения и манталитет - каквито със сигурност не са. Имам болезненото чувство, че сме като "наказани" от неизтребимото присъствие на такива хора в публичния ни живот. По същият начин понякога имам чувството, че Лили Иванова и Азис със сигурност ще ме надживеят.

     Докато слушах леко ироничните въпроси на Карбовски и премудрите отговори на тези ... негови гости, най-безстрастно казано, се сетих за книгата на Пол Джонсън, "Интелектуалците". Пропуснал е много всеки, който за първи път чува за нея. Няма нищо да пиша за нея, може да се види тук. Сетих се за една от финалните странички, искреността в която просто блика. Бяхме я коментирали с един приятел, от когото наскоро се разочаровах; беше цитирал част от нея много удачно в един свой превъзходен коментар, но аз сметнах, че пълният текст казва много, много повече от цитата.

     Имам предвид това, по-долу. Тези думи на Пол Джонсън в пълна степен се отнасят до гореизброените "гости" на Карбовски, както и до самозваните "сто" автори на онова срамно открито писмо, отпреди няколко дни. 

     И така:

---

...
     Вече сме в края на диренето си. Едва двеста години са изминали, откакто светските интелектуалци изместват старото духовенство като водачи и наставници на човечеството. Разгледахме много биографии на хора, които са искали да съветват останалите. Видяхме доколко техният морал и разум ги прави пригодни за подобна задача. Обърнахме особено внимание на отношението им към истината, начина на издирване и оценяване на фактите, на поведението ми не само към човечеството като цяло, но и към човешките същества поотделно; сблъскахме се с отношението към техните приятели, колеги, слуги, и най-вече към семействата им. Разбрахме какви са обществените и политическите последствия от изпълнението на съветите им.
     Какви изводи следва да направим? Читателите сами ще преценят. Но аз поне смятам, че днес съществува известен скептицизъм в обществото. Все по-голям брой обикновени хора си позволяват да оспорват правото на учени, философи и писатели, независимо от авторитета и признанието, което имат, да учат масите как да живеят. Изглежда, все по-разпространено става схващането, че интелектуалците не са по-мъдри наставници и водачи от свещениците и ловците на вещици в миналите столетия. Споделям това мнение. Шепа хора, събрани случайно от улицата, биха предложили не по-малко смислени идеи относно морала и политиката, отколкото избраниците на интелигенцията. Ще ида и по-далеч от това. Един от основните уроци на този трагичен век, който видя как милиони човешки същества биват принесени в жертва на схемите за подобряване на съдбините на човечеството като цяло, може да се формулира със следното изречение - пазете се от интелектуалците! Не е достатъчно да ги държите встрани от лостовете на властта. Всеки техен съвет трябва да се посреща с особено подозрение. Пазете се от конференциите, комитетите и съюзите на интелектуалците. Не вярвайте на обществените им изявления. Не се съобразявайте с преценката им за политическите водачи или за важни събития. Защото интелектуалците, дори когато не са индивидуалисти или антиконформисти, следват един определен модел на поведение. Взети като цяло, те често са ултраконформистки настроени по отношение на онези, чието одобрение търсят и ценят. Именно това ги прави en masse така опасни, защото им позволява да създават мнения и да налагат правила, които са ирационални и често имат гибелни последствия. 

     И преди всичко, не бива никога да забравяме нещо, което интелектуалците често пропускат: хората са по-важни от понятията. Най-страшният деспотизъм е безсърдечната тирания на идеите.

Преди доста време бях подхванал Пол Джонсън, но нещо не ме грабна и го зарязах. Може би е време пак да опитам.

Най-страшният деспотизъм е безсърдечната тирания на идеите.

В същото време, бих добавил аз, управление без идеи си е жива диктатура на пролетариата.

Абсолютно същото ми се е случило и на мен. И аз го бях зарязал, когато си го купих преди повече от десетина години. Сигурно е до настроение, нямам представа. Идва им времето на нещата, така и на мен ми дойде времето тази негова книга да ми е в златната колекция.

За диктатурата на пролетариата като "управление без идеи" - точно на противоложното мнение може да се застане, ако прочетеш Джонсън. Уверявам те.

"Най-страшният деспотизъм е безсърдечната тирания на идеите.
В същото време, бих добавил аз, управление без идеи си е жива диктатура на пролетариата”

И двете твърдения са верни.
Ключът е във фразата: „И преди всичко, не бива никога да забравяме нещо, което интелектуалците често пропускат: хората са по-важни от понятията.”
Това го забравят не просто интелектуалците, а предимно и основно левеещите интелектуалци.
Причината, според мен, е проста. Те по правило имат двойствена морална оценка. По правило са издигнати и хранени от една система, която повече цени предаността им към идеите на дадена общност. Общност, която за да живее трябва да се възпроизвежда чрез сродно мислене и поведение. С това се пренебрегва (волно или не) моралната страна на идеи, поведение, мислене.
Лансират се хора, които правят повече морални компромиси. А това с времето се задълбочава като тенденция в цялата общност.
Въпреки това приемам думите на Джонсън с известен резерв. Не може и не бива да оценяваме хората, като/по принадлежност към гилдията.

Привет, STB. Аз не бих се наел да разсъждавам върху дефиницията. Диктатурата си е диктатура, независимо дали е на пролетариата, или на ограмотените и полуограмотените либералски теоретици. Човекът ясно се е изказал - хората са по-важни от понятията. Тези негови думи имат същият смисъл дори и погледнати през призмата на вече втръсващата като коментари косовска независимост.

"Не вярвайте на обществените им изявления. Не се съобразявайте с преценката им за политическите водачи или за важни събития."

Хахах, сетих се за отвореното писмо на 100-те интелектуалци:)
Все едно е казано за тях.

Тези 100 "интелектуалци" са точно това за което говоря! Хора отгледани от система, дължащи на системата и с двойствен морал.
Къде бяха те когато сръбската полиция би и затвори (после и осъдиха) двама фенове че "обидили сърбите". Къде бяха когато сърбите малтретираха и затвориха д-р Ш. ръководител на българска партия в западните покрайнини.
Кога са се обадили да защитят или поне да изнесат факти за насилствена сърбизация на българското малцинство, за унищожаване на българското културно наследство?
Никога. Никъде!
Точно за такива основно важи казаното от Джонсън. Точно такива (пример режисьора Слабаков) не се срамуват да носят фанелки с Че и да пропагандират че трябва желязна ръка и диктатура за "да се оправели нещата в България"????

По добър пример от 100те не виждам за моето твърдение, че не може всички интелектуалци да се слагат в един кюп!