Боян Трайков

     На 17 декември 1982 година в Парк-хотел "Москва" българските комунистки власти провеждат голямата си пресконференция, с която слагат началото на продължаващото вече 25 години отричане на участието си в опита за убийство на папа Йоан Павел Втори. Пресконференцията е проведена в присъствието на 150 чуждестранни и 130 български журналисти, пред които главният директор на БТА Боян Трайков (на снимката) се представя като говорител на българското правителство и член на ЦК на БКП, и заявява, че ръководи пресконференцията в това си двойно качество. Разказът на Клеър Стърлинг за шумния провал на българските комунисти на тази пресконференция може да бъде прочетен тук, в книгата й "Времето на убийците" а аз ще цитирам по-долу основната част от него.

Клеър Стърлинг

     "... Всъщност българските власти изобщо не искаха да говорят за следствието. Дадоха на италианския посланик в София да разбере това още през първата седмица. Случаят с Антонов “предизвика най-тежката криза в отношенията на двете страни от войната”, каза заместник-министъра на външните работи Любен Гоцев. Случаят беше твърде сериозен, за да бъде оставен на съда, и трябвало “да се премести от юридическата плоскост към политическата”, както беше информиран посланикът от Гоцев. Искаше да каже, че проблемът трябва да се реши по дипломатически канали. 
     Посланикът отговорил, че това е немислимо в страна с независима съдебна система. Без да се интересува от това, Гоцев пояснил намеренията на властите.
     Българските власти държаха двама заложници точно за такъв случай. Казваха се Паоло Фарсети и Габриела Тревизин. Арестували ги на път за Турция, след ваканция на Черно море, по грубо скалъпени обвинения в шпионаж. Гоцев дал на посланика да разбере, че българските власти предлагат размяна. Италианците били арестувани на 25 август 1982 г. Италианският посланик бил уведомен за това на 12 септември. Новината за задържането им за “шпионаж” беше огласена публично на 27 ноември 1982 г. Тези дати подсказват как и защо българските власти са се застраховали.
     Към 25 август 1982 г. българите са знаели, че Агджа е започнал да говори – първи съобщи “Милиет”, после Омер Багджи беше арестуван, моята статия беше публикувана. На 12 септември 1982 г. те съобщиха:“Няма да е изненада, ако един хубав ден Агджа “признае”, че български агенти са го изпратили в Рим.” На 27 ноември 1982 г., четиридесет и осем часа след ареста на Антонов, италианският посланик беше уведомен, че страната му ще бъде изнудвана.
     Последва голямата пресконференция на 17 декември 1982 г. в Парк-хотел „Москва” в София. Дотогава единствената точка за българските власти беше едно снимано лице сред тълпата на площада “Свети Петър” – на Антонов. Фотографията обиколи света, но това не беше Антонов. Кой обаче го твърдеше – един редактор, който иска да си продава списанието?
     Боян Трайков ръководеше пресконференцията. Представи се като говорител на българското правителство и член на ЦК на БКП, и заяви, че участва в пресконференцията в това си двойно качество. Тодор Айвазов, майор Желю Василев и съпругата на Антонов – Росица, също бяха на пресконференцията. По средата на събитието се появи и Бекир Челенк. Измъкнаха го театрално иззад едно перде. Но след четири часа упражнения на много езици, журналистите останаха с празни ръце.
     Все пак българските власти отбелязаха точка, когато някой запита дали Айвазов е в известната снимка на Лоуъл Нютън – човекът, сниман в гръб и в полупрофил. Агджа заявил, че това е Айвазов, а от пръв поглед беше ясно, че не е. Несъмнено Агджа беше излъгал. По-късно признал лъжата си на Мартела. Бягащият човек бил близък турски приятел и не искал да го предаде.Оказа се, че това е истина. Бягащият бил “човекът на Челенк”, Орал Челик.
     Трайков откри пресконференцията с дълго предисловие за “антибългарската кампания, предварително разработена и планирана, а сега направлявана и ръководена…може да запитате от кого? Не може да сте пропуснали. Кампанията започна преди три месеца със статия в „Рийдърс дайджест”… Думата беше дадена на участниците, и четиримата главни герои единодушно отрекоха, че познават Агджа. Тримата българи отрекоха, че познават Бекир Челенк. Той отрече, че ги познава. Айвазов и майор Василев отрекоха каквото и да било участие в това отвратително престъпление. “Приличам ли ви на шпионин?” – запита весело Айвазов, който има невинни сини очи. Никой не спомена за алиби на 13 май 1981 г., може би защото никой не попита за това.
     Майор Василев беше сигурен, че “всички мои сънародници решително осъждат това престъпление”. Никога не е посещавал Айвазов или Антонов в къщи. Ако Агджа твърди, че знае телефонния номер на Антонов, сигурно го е взел от указателя за Рим. (Номерът на Антонов го няма в указателя).
     Росица Антонова каза, че копнее да иде в затвора при съпруга си, ако получи италианска виза. Когато научи, че визата я чака в консулството в София, тя се смути. (Никога не отиде на свиждане със съпруга си в затвора). В отговор на въпроса за брадата каза, че от 13 години познава Сергей, но никога не го е виждала с брада. И добави :“Изумена съм от този въпрос”. 
     Айвазов заяви, че не може да разбере как Агджа е описал апартамента му в Рим, освен ако някой не го е информирал за това: “Когато бях в Италия, забелязах, че непознати са влизали в жилището ми в мое отсъствие. Докладвах на посланика..” И тримата българи потвърдиха, че с радост ще се върнат в Италия, за да бъдат разпитани, ако им гарантират безпрепятствено завръщане. Какви гаранции искаха? Това зависи от “компетентните български власти” – отговори Айвазов. Да, но какви точно гаранции искат? “Нека италианският съд да поиска да ги разпита, тогава ще знаем как да реагираме” – каза Трайков.
     Водещият се възмути, когато беше запитан за предложението за размяна на Антонов с двамата италиански затворници. “Никога не бих допуснал, че италианският посланик би съобщил неистина за разговора си с представител на нашето външно министерство. Искам да ви уверя, че никога, по никаква причина, при никакви обстоятелства, пряко или непряко, България не би предложила размяна на човек, за когото знаем, че е невинен, с двама италианци, заловени ди извършват тежко престъпление срещу сигурността на Народна република България”.
     (”Тежкото престъпление”, за което Паоло Фарсети и Габриел Тревизин бяха осъдени съответно на десет и три години затвор през февруари 1982 г., беше фотографиране на изоставен и неупотребяван български танк. Предложението на българските власти за размяна беше потвърдено писмено от две телеграми на италианското външно министерство до братята на Фарсети. В тях им съобщаваха, че българското правителство е “повдигнало въпроса за размяна”. На 20 декември 1982 г. външният министър Емилио Коломбо отхвърли всякаква връзка между двата случая, като “неприемлива”).
     Въпросите за Бекир Челенк докараха до още по-голяма възбуда Трайков.
     Челенк е издирван от Интерпол, когато пристигнал в София на 24 октомври 1982 г. От Виена долетял с чартърен самолет, което говори, че е бързал. От централата на Интерпол в Париж издали заповед за арест на Челенк в началото на септември 1982 г., въз основа на информацията от Турция за контрабанда и измами. А Челенк е турски гражданин, въпреки че валидността на паспорта му изтекла през 1980 г. Турските власти не успели да убедят българските да го екстрадират в Турция.
     На 26 октомври 1982 г. Мартела издаде заповед за арест на Челенк за “съучастие с други лица в подготовката на опит за убийство на папа Йоан Павел II ”, и за “осигуряване на пари и помощ на Мехмед Али Агджа”.
     Трета заповед за арест на този човек беше подписана от съдията Карло Палермо веднага след пресконференцията на 22 декември 1982 г. Челенк беше обвинен в “организиране на международен трафик на оръжие и наркотици”. В заповедта беше описан като “гражданин на София, България”.
     Челенк си живееше много добре в хотел “ Витоша”. Без да го арестуват, българските власти го бяха поставили “под контрол” на 9 декември 1982 г., каквото и да значи това. Единственото ограничение беше, че може би никога няма да му позволят да напусне страната.
     В отговор на въпрос за престъпното минало, луксозен живот и евентуални връзки на Челенк с ДС, Трайков отвърна: “Ако имахме някакви подозрения, съобщения, информация за незаконна дейност на Челенк, нямаше да го поставим под контрол. Щяхме да го арестуваме и да започнем разследване. Самият факт, че сме го поставили под контрол значи, че нямаме такава информация. А за това кой е работодателят на Челенк, ние българите имаме израз – само Бог знае”.
     Бекир Челенк изпълни останалите номера от програмата. Представи се за пътешественик, честен бизнесмен и търговец на плодове и зеленчуци. Понастоящем изнасял минерална вода от България. Имал офиси в Лондон и Мюнхен и пътувал без никакви проблеми от страна на полицията до Франкфурт, Милано, Майорка. Това беше абсолютно вярно. Всъщност западногерманската полиция наскоро му издаде разрешение за престой в страната. Челенк не разбирал за какво е целият този шум.
     Въпреки всичко Челенк даде известен принос към разследването на Мартела. Трудно, но си спомни, че веднъж обядвал с човек на име Муса Сердар Челеби във Франкфурт. Показа си паспорта, принуден от желанието на повечето от присъстващите. Прочете какво пише на първите страници и трябваше да признае, че е бил в София от 5 юли до 11 юли 1980 г., в хотел “Витоша”. Според Агджа там са се запознали.
     Бяха изминали три седмици от ареста на Антонов, без да има новини. Решението на съдията Мартела за ареста беше одобрено от непосредствения му началник, Ернесто Кудило, от отдел “Разследвания” на Римския съд, от държавният обвинител, и от Трибунала на свободата.
     Трябваше да се избере страна – да се вярва на италианския съд, или на българските комунистически власти. Тогава западните ръководители ясно показаха, че взимат страната на България.
     В деня на пресконференцията в София кореспондентът на „Ню Йорк таймс” Хенри Кам написа статия от Йерусалим, в която се казваше: “Израелското и западногерманското разузнаване, занимаващи се международния тероризъм, са скептични към обвиненията за българската връзка в атентата срещу папа Йоан Павел II миналата година. Западногерманските и израелските служби, които поддържат тесни връзки с италианските си колеги, не считат, че те са най-добрите в професията. Говорят за вътрешни борби и съперничество при италианските си колеги, подозират, че явна дезинформация е причина разследващият магистрат Иларио Мартела да издаде заповед за арест на служител на българските авиолинии в Рим миналия месец. Българинът беше обвинен в пряко съучастие в опита за убийство на папата. Поради липса на доказателства западноевропейски и израелски анализатори и представители на службите търсят източника и целта на обвиненията срещу българите – така наречената „българска следа”. Причината за този скептицизъм е „дезинформация” – думата, която се използва в разузнавателната общност за подхвърляне на фалшиви данни, за да бъде дискредитиран опонента”
...

за дезинформацията правиш. Те шпиони и агенти какво мислиш друго че правят. Информацията трябва да е проверена, защото най-яките кримки са от "свои".

Случаят с Антонов е толкова мистриозен, може би има още много тайни, които ние не знаем. Но трябва да знаем, че тогава България и българските управници бяха буквално сащисани и много трудно се справяха със ситуацията. Тогава целият свят ни бе обърнал гръб и никой не искаше да контактува с България.

Не, мисля си, че грешиш. В минимум две посоки - 1) случаят не е "Антонов", а е "опитът за убийство на папа Йоан Павел Втори", и 2) българските комунисти изобщо не са били "сащисани" или "изненадани"; в подкрепа на това е споменатото от Стърлинг, цитирам "На 12 септември 1982 г. те (българските власти) съобщиха:“Няма да е изненада, ако един хубав ден Агджа “признае”, че български агенти са го изпратили в Рим.”", и скалъпеното арестуване "за шпионаж" на двамата италиански туристи.
Освен това изобщо не може да се твърди, че "целият свят ни бе обърнал гръб", при положение, че дори на въпросната пресконференция са присъствали 150 (сто и петдесет) чуждестранни журналисти от цял свят, които са отразили в материалите си И непохватните лъжи на българската комунистка пропаганда.

Няма да споря по първата част на отговора ти по моя коментар. Възможно е да си прав, защото предполагам, че си въоръжен с непоклатими факти и доказателства, които като се сглобят дават картината.
Но по втората част - действително светът бе обърнал гръб на България. Медиите присъстват, за да отразяват. Присъствието им не означава, че правителствата на страните, от които идват имат отношение към България.

Наистина грешиш, повярвай ми.
Дори само написаното от Стърлинг те опровергава; ще я цитирам тук, а ти после сам можеш да видиш цитата в текста й по-горе:

"... Трябваше да се избере страна – да се вярва на италианския съд, или на българските комунистически власти. Тогава западните ръководители ясно показаха, че взимат страната на България ..." Точка.

Край на цитата. Не знам дали ти наистина разбираш какво означава една държава или група държави да "обърнат гръб" на трета държава от калибъра на нашата. Жална й майка на тази трета държава, ако й се случи такова нещо. Странични примери в това отношение няма да давам, тъй като ще се излезе от темата.

Винаги съм се забавлявал как се критикува и сега Клеър Стърлинг. Май забавлявал не е добра дума в случая. Същото се случи и с критиките около Батак.

Да, има нещо забавно в опитите да се оспорят изводите й, и фактите, изнесени от нея. Видях, че си я чел. Виж и това, ако си го пропуснал:
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=13065

Prosheti knigata ,,italianskite potainosti ot Marchevski.Bil eprevodach v nasheto posolstvo.Negovata versia sashto si struvada bade analizirana.

gantree, хубаво е, че си чел Клеър Стърлинг. Информацията е истински ценна обаче, когато се позоваваш на различни източници. По този начин ще имаш възможността да поогледаш проблема от всичките му страни и сам да си направиш извода. Защотото, колкото и достоверна и абсолютно възможна да ти изглежда една убедително поднесена теза може да се окаже една перфектно скалъпена история. На някои хора това им е професията и се съмнявам да преувеличавам казвайки, че са и експерти в това отношение. Така, че като си тръгнал да четеш за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ и много удобната за някои "българска следа" вземи погледни и книгата на Манос Харис, и тази на Люба Манолова, че и на Валеска фон Рокес.