“Долуподписаните членове на Народното събрание имат чест да заявят пред Ваше Блаженство, че във вчерашното заседание са станали някои безпорядки и действия, които са не само дълбоко оскърбителни за нас и за самото събрание, но и могат да имат лоши последствия за княжеството, което сме дошли да устроим и да закрепим. Там се приеха без дълбоко обсъждане и с умишлена бързина такива предложения и постановления, които изискват много по-голямо изучаване, каквито са например приетите предложения за учредяване на всякакви дружества, даже и политически, без предварително разрешение на властта и за безгранична свобода на печата, без да се обърне внимание на предложенията на архиерея. 
     Всичко това са факти, които по наше мнение ще имат много вредни последствия за бъдещето на Отечеството, и ние считаме за своя длъжност да отблъснем от себе си всяка отговорност за тях.
     Подписали: Кюстендилски митрополит Иларион, Самоковски Доситей, Варненско-преславски Симеон, Доростолско-червенски Григорий, Софийски Мелетий, Пелагонийски и Пиротски Евстатий, Браницки епископ Климент, Архимандрит Константин, Архимандрит Пантелеймон, игумен на Рилския манастир, д-р Вълкович, д-р Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович, Марко Балабанов, Тодор Икономов и Андрей Стоянов.”      Това е текстът на протестно писмо до председателя на Учредителното събрание Екзарх Антим I, изразяващо "острата реакция" на консерваторите срещу приемането на чл. 79 и чл. 83 от Търновската конституция, с които се въвежда "пълна и безусловна свобода на печата и дружествата в България". В заседанието на Учредителното събрание от 27 март 1879 година, след приемането на чл. 79, Софийският митрополит Мелетий предложил този член да се допълни с нов, който да дава право на Св. Синод на БПЦ "да упражнява предварителен надзор върху “Съчинения с духовно и догматическо съдържание, Св. Писание и богослужебни книги”, но под въздействието на крайните либерали Драган Цанков и Петко Каравелов това предложение било отхвърлено.
     От своя страна Екзарх Антим I изпраща този исторически документ до Бюрото на Учредителното събрание със следното писмо: “Тъй като съм болен и не мога да се намеря лично в днешното заседание на Събранието, препращам на Бюрото приложеното тук писмо, за да се прочете, като прибавям от себе си, че и аз напълно споделям и одобрявам чувствата и мислите, изказани в него.” В резултат на това противодействие от страна на консерваторите Учредителното събрание приема предложението на Софийски митрополит Мелетий и ограничава абсолютната свобода на печата, като предоставя правото на Св. Синод предварително да одобрява издаването на църковна литература. Така представителите на Българската православна църква не допускат утвърждаването на крайния либерализъм при окончателното приемане на Конституцията.
     Според Хайек "либерализмът се основава на откритието, че обществото спонтанно ражда свой ред ...". Нямам никакво намерение да влизам в спор с подобна безумна теза, най-малкото заради далеч по-голямото безумство в последващите негови заключения, според които "... този ред открива път за много по-ползотворна употреба на знанията и опита на всички членове на обществото, отколкото е възможно при централизирано управление". Последващото негово заключение сам-самичко си създава нужната му легитимност - от сравнението, което използва Хайек - сравнението на спонтанността с централизацията. Пълната несъстоятелност на едно подобно сравнение може лесно да се олицетвори и на микро-ниво - с най-обикновени примери от поведението на един-единствен човек във всеки един от етапите на неговата "спонтанност" или "централизация".
     Пълната обърканост на Хайек става все по-очевидна и в по-нататъшните му умозаключения, например, като това - "... първата особеност на спонтанния обществен ред е, че налагайки се със свои сили (законосъобразното поведение на членовете на обществото), той може да се окаже много по-сложно съчетание на елементи, отколкото ако е резултат от съзнателно проведен план ..." - точка. Сиреч - не планирайте съзнателно живота си, а се оставете на собствената спонтанност, както и на спонтанността на всички останали наоколо, пък "каквото сабя покаже"; и "правилата не са правила, а ограничения". 

     Погледнато отново на микро-ниво - съзнателно или спонтанно, изберете сами. Дори и като рекламен слоган на крайния либерализъм като завършен политически продукт би могло да се ползва това. Какво да направим, когато сме на ръба на пропастта? - как да постъпим - да се поддадем на спонтанното си желание за "летене", или да си съберем хаотичните мисли и чувства по възможно най-бързия начин, преди да е станало късно? 

     При такъв въпрос Хайек сигурно би си подпрял главата и с двете ръце.

Така е!

Добър си!

е, момчета, така трудно ще се получи разговор :)
добре, по-нататък ще пробвам и нещо друго, свързано с Хайек и либералските му глупотевини; днес в "Дневник" започна една доста интересна поредица, за "стените" - http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=336722

Страхотни коментари.
То човек не може така да си почеше пръстите по клавиатурата:-)

Ган,извадил си цитатите от контекста.
Никой не ти пречи да си плdнираш живота,а и да си променяш плановете съобразно обстоятелствата.
Никой обаче не може да планира живота на милиони хора,по-добре от самите тях.
Е за това става въпрос.
Ама ти си го знаеш.Явно си търсиш някой да си чешеш пръстите:-)

привети, Nio
не, не съм извадил нищо от контекста, по две основни причини - 1) всяка една мисъл е жива и адекватна сама по себе си, и независимо от предхождащите или следващите я, с хората е същото - всеки от нас си има своята стойност, независимо от произхода или поколението си; и 2) цитатите са и линкове - което е почтеното действие към онези четящи, които биха си казали "абе любопитно ми е тоя тук от какъв ли контекст е извадил тези думи"; кликваш си, и си виждаш всичко, ако искаш; в личен разговор или спор в реалното подобна коректност би била невъзможна, знаеш това добре, но тук е напълно възможна, и аз не съм лишил никого от това като възможност;

за изводът ти (никой не ти пречи да си планираш живота) - не мога да съм съгласен с това, при положение, че навсякъде около мен всичко вземе, та потече по неписаните норми на "спонтанния обществен ред"; всякакви персонални усилия биха били крайно недостатъчни; то ще е като да се бухнеш с дрехите във водата, и да искаш да останеш сух; какво ти планиране тогава, когато всички около теб се отдадат на непредвидимата си спонтанност ...
та, ей за това става дума от моя страна, а не че си "търся някой", както си решил да си мислиш; знам, че точно по тези въпроси с теб сме на диаметрално противоположни позиции, но това не бива да те кара да мислиш, че съм "адресирал" това конкретно

поздрави

Хе,ти това планирането на живота като разписанието в казармата ли си го преддставяш или като определяне на целта и действане спрямо обстоятелствата.
Щото ако е първото, се сещам за едно място дето всичко ти е планирано и даже дрехите са еднакви/на раета/.Само дето в банята трябва да се къпеш с един крак,ама това са подробности:-)

Нямам намерение да споря.Статията е много добра,но трябва да се прочете малко повече от една педя от началото.По-голямата част разглежда отношението на публичното и частното право.
Няма лошо всеки да си има мнение.Даже и да не си съгласен е полезно да я дочетеш до края.Не мога да се стърпя обаче да "цапна" нещо за което постоянно пиша.

"Но не неравенството на възнагражденията, нито тяхната диспропорция по отношение на заслугите, нуждите, усилията и т.н., нито най-сетне другите несъответствия, изтъквани от социалните философи, а исканията за защита срещу незаслужено отнемане на вече завоювани позиции оказват най-силно въздействие върху реалната политика и водят до постепенното разрушаване на еднаквите правила за справедливо поведение и изместването им от "социален" закон, който има за цел установяване на "социалната справедливост". Пазарният ред се изкривява преди всичко от усилията на някои групи да се предпазят от загуба на своите досегашни позиции и когато днес се призовава към намеса на държавното управление в името на "социална справедливост", най-често става въпрос за защита на съществуващото в момента положение на някоя група. По този начин "социалната справедливост" се превръща в нещо повече от искане за защита на нечии интереси - създават се нови привилегии, например на селянина се обещава "паритет" с индустриалния работник в името на социалната справедливост. "

Малко не по темата,но е във втората половина на "глупостите":-)
Поздрави

Здрасти, Ган!

Прочетох твоето есе и не съм изненадан от вижданията ти, колкото от мнението, че става дума за краен либерализъм. Краен либерализъм ли е това БПЦ да не упражнява никакво право на контрол върху съчинения с духовен характер? Аз го намирам за нещо съвършено естествено, пък ако ще и за краен либерал да ме определят (в което няма нищо лошо - напротив). Както виждаш, естественият ход на историята в Европа опроверга тези чисто светски плъзновения на религията.

Извън чисто политическата страна, не разбирам за какъв мит в българската история става въпрос тук?

привет, Nio
струва ми се, че съвсем "спонтанно" скачаш от теза в теза, без преки връзки помежду им; ще поясня какво имам предвид:

• първо ме поряза, че "съм извадил цитатите от контекста" - което всъщност си е едно неособено почтено порязване, предвид две неща - 1) цитатите очевидно са и линкове към пълния текст, както вече доуточних, и 2) по същество всички цитати са "извън контекста", и подобно порязване е безпредметно по отношение на всеки, цитиращ каквото и да било;

• след това ми заяви, че "никой не ми пречи да си планирам живота", както и "да си променям плановете съобразно обстоятелствата" - това твое твърдение е абсолютно несъстоятелно при общество, оставено на Хайек и неговия "спонтанен обществен ред". Спонтанността в обществените порядки (също както и в човешките отношения) без съмнение предполага пълна непредвидимост не само в далечното, но и в близкото бъдеще, а оттам и пълна невъзможност на отделния човек (примерно аз, или примерно ти) да планира бъдещето си, както и бъдещето на всички онези, за които е лично отговорен (родители, деца и пр.) Ако не успяваш да го разбереш това, а вместо него ти се привиждат разни казарми и сапунчета в банята - е, тогава е безсмислено да се пояснява повече. Нито едно семейство (на микро ниво), и нито едно общество (на макро ниво) не може да разчита на ред, "роден спонтанно" в нечия прегряла от налудничави националсоциалистически тирании глава, нито да се управлява в порядки без твърда, традиционна основа в миналото и без ясна (и старателно обмислена и планирана) визия по отношение на бъдещето.

а цитатът, за който и ти "постоянно пишеш" - ето, извадил си го от контекста, съжалявам :))

извън шегата - да, така е, т.нар. "социална справедливост" е един от най-сигурните начини да окрадеш нормалните хора; това не е "новината", която Хайек е съобщил на света;

здрасти и на теб, анонимен 7

цитирам пак от писмото на консерваторите: - "... учредяване на всякакви дружества, даже и политически, без предварително разрешение на властта и ... безгранична свобода на печата ..." - е, а какво друго, освен краен либерализъм е това?

а че го намираш "за нещо съвършено естествено" към днешна дата - твоя воля, за мен подобни безграничности никога не са били нещо естествено;

за никакъв "мит в българската история" не става дума; митът тук е другаде, ето, например Nio е успял да разбере, и вероятно затова не е задавал подобен въпрос

Стените и ограниченията са хубаво нещо, стига да те да са издигнати на онази пропаст за която пише Джеръм Д. Селинджър в Спасителят в ръжта.

Всяко едно ограничение поражда интерес, всяка една бариера те кара инстинктивно да надникнеш в нея, всяко нещо което е забранено те кара да го мечтаеш...

По повод на статията в Дневник, за стение, че едва ли не те ограничавали миграцията и контрабандата, да...може и така да е "физически", но в крайна сметка можеш ли да ограничиш човешката мисъл?

Хората който градят стени, стремейки се да ограничават, да въвеодат ред, строй, начин на поведение или абсолютно всичко което не произтича от свободната мисъл на хората, рано или късно ще бъдат осъдени от времето! Същите тези хора строят стени породени от безсичието да се справят с проблема, или може би именно безсилието носи дивиденти?

Здрасти, Ган!

Не съм анонимен. Не зная просто где да турна пустия ник, а с теб сме яли сол в медияпул и невропол...хавер ;)
Виж, питай и Радан и ще се изясни, че и днес съдът не "разрешава" възникването на едно или друго сдружение, а осъществява контрол за законосъобразност. Това е една в духа си либерална идея. Така и трябва да бъде.

Другите ми бележки не коментираш ;)

Абе, Ган, ходил ли си скоро на доктор, да ти прегледа главата. Виждаш ми се нещо не добре...

до eek0stravagantsa:
да, може да се ограничи и "човешката мисъл"; например, като залееш с голи задници и чалга цялата ситуация, както е у нас от доста време насам;

до анонимен 11:
просто си се регистрираш в блог.бг, и готово; а кое, казваш, съм пропуснал?

до анонимен 12:
айде да не се трием, нали може? мерси?

Добро утро Ган,
пия си сутрешното кафе и се забавлявам с написаното от тебе.Резонни въпроси,но в текста има отговор.Както казах,нямам намерение да споря.

Един съвет.
Ако ти е крив либерализма/на кой ли още не му изнасяше:-)/зарежи Хайек и се разрови из американския вариант/Чикагската школа/.Там на теоретично ниво наистина има няколко слаби места.
Хаек е направо "мек",може би точно за да избегне подобни конфликти.
Поздрави

Gan,
Много плоско - да сравняваш свръхконсерватизма на поповете с либерализма на Хайек. Че и изводи да вадиш. Разбира се, че на поповете им се иска да контролират всичко. Те, които в много случаи са носители на неправедността, нарушаването на 10-те Божи заповеди и т.н. нарушения по духовните и по всички други разбирания за морал - да налагат окови на обществото. Айде, няма нужда. Особено като говорим за свободата на словото и свободата на сдружаване - последните, които бих искал да ми дават акъл как да са устроени нещата, са тези (независимо светски или духовни лица), които претендират да имат монопол над истината, получен "свише".

привет, greenpower
прав си (според мен) за едно - че не може да се сравняват несравними неща, тоест, може, но не бива да се сравняват;
не си прав за друго - в извода си, че аз сравнявам "поповете" с Хайек; аз не ги сравнявам, невъзможно е просто; паралелът в конкретния случай според мен може да бъде направен само между тогавашните крайни либерали, искащи "безграничната свобода ...", и по-сетнешния (от тях) във времето Хайек; една от малките разлики между него и тях е може би само в това, че Хайек вече е знаел (и е видял с очите си) резултатите от подобни идейни спонтанности и безграничности, а те - не, тъй като те (за разлика от него) не са имали "късмета" да преживеят марксизма, ленинизма и националсоциализма; това за мен прави глупостта му двойно по-голяма от тяхната;

"поповете", както презрително ги наричаш, са само част от консерваторите, подписали цитираното писмо до Екзарх Антим I; д-р Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович, Марко Балабанов и т.н. не са "попове"; освен това Софийският митрополит Мелетий изобщо не е искал допълнение на чл. 79, позволяващо на "поповете" да "контролират всичко", тоест - това, което пишеш, не е вярно, а си е само твоя измишльотина; Софийският митрополит е искал допълнение, даващо право на Св. Синод на БПЦ "да упражнява предварителен надзор върху “Съчинения с духовно и догматическо съдържание, Св. Писание и богослужебни книги”, тоест - далеч не за всичко става дума в искането на митрополита, а само за "съчиненията с духовно и догматическо съдържание, Св. Писание и богослужебните книги"; и нищо повече;

да обвиняваш и клеветиш горецитираните свещеници (като "... носители на неправедността, нарушаване на 10-те Божи заповеди и т.н. нарушения по духовните и по всички други разбирания за морал ...") - това просто не ти прави чест, и в случая "говори" лошо не за тях, а за теб самият; ти не можеш да обвиниш в нищо отците, подписали писмото до Екзарх Антим I - очевидно е; освен това пак твоя собствена измишльотина е твърдението ти относно "претенцията" им за "монопол над истината"; нито един православен свещеник не е имал, няма и не може да има подобна претенция;
ако беше поне малко по-грамотен (не вярващ или невярващ, а именно грамотен) в тази посока, нямаше дори да ти хрумне подобно нещо;

поздрави

Здравей Gantree!

Тук се натъкваме на сеиозно неразбиране на текста на Хайек, върху който е направен неуспешен опит за разсъждение. Post-ването на линк не означава, че не вадиш думи от контекста. Отделянето им от фундамента на тезата на автора е това което има значение в случая. Точно това си направил, без да проникнеш в казаното от Хайек. Затова ще ти го каца аз: има 2 вида либерализъм – конструктивистичен рационализъм (континентален), традиция на Френската революция, който води до съвременния социализъм и либерализъм, за който говори Хайек. Последния „е съсредоточен върху обхвата на правителствената власт”. Основната разлика между тях е, че континенталният „отказва да признае каквито и да било ограничения и вярва, че разумът сам е в състояние да докаже доколко са необходими определени действия.”, а либерализмът на Хайек – не. Континенталният „сбъркан либерализъм” е този който е програмен, конструиран от разума и стига до положение, в което макар и демократичен започва да се натрапва на суверена на властта.

Размерите, с които държавата контролира и програмира живота ти е определящ за свободата на избор и възможността да планираш живота си. Обратно, „универсални правила за поведение в обществото” създават условия за равенство в избора, толерантност и права- не само за определени групи, ползващи се с политическо (мнозинствено ) преимущество в определен момент, но за всеки индивид независимо от раса, пол, възръст, вероизповедание и партийна принадлежност.

„Идеята за общото благосъстояние или за общественото добро в свободното общество не може в никакъв случай да се определи като сума от известни конкретни резултати, които трябва да се постигнат” – какъв е смисълът тогава от програмиране на битието ? Наложената обществена (поведенческа, икономическа и т.н.) норма е сбор от „правила, които са се наложили просто защото групите, които са ги съблюдавали, са имали по-добър успех”. Това Хайек нарича Конструктивистичен рационализъм

Каталаксията, както Хайек нарича икономиката –„ не зависи от ориентацията и към определена йерархия от цели и следователно тя не осигурява такава последователност от действия, при която по-важното идва преди по-маловажното” Такъв вид поведение е политическо, не икономическо, нито нравствено (не казвам, че политическото е безнравствено). Опит с политическото налагане на ценности и избор имаме в България доста. Продаължаваме да не се учим от грешките си и се оставяме да бъдем управляани от политически пазарлъци (организирани не на принципа на вето играчите, а въз основа на групови интереси, които са във вреда на икономиката и гражданите). Тройната коалиция е добър пример за това.

Мога да продължа още. Основната причина, поради която не разбираш хайек е, че неговите схващания „за либералния ред възникват единствено в страни, където на справедливостта се гледа като на нещо, до което се стига чрез усилията на съдии или учени, а не като на подредба, произволно наложена от определена личност или инстанция.”. Какъв е тъжният случай на държавата България всички знаем. У нас, за голямо съжаление на нас-планиращите живота си либерали, правото се схваща преди всичко като ”продукт на преднамерено законодателство”. Това ни води към „правният позитивизъм и демократичната доктрина - и двете не познаващи друг критерии за справедливост освен волята на законодателя.”

Критерият за справедливост наложен от човешки авторитет (лидер) или върхушка (хунта, свещеници, партия-майка) е еквивалентен на понопол върху истината. Такива достижения има както Западът (Римокатолическата църква), така и Изтокът (Комунистическата система). И в двата случая имаме преднамерено програмиране на поведението на микро и макро ниво в най-големи детайли, довело ( и в двата случая) до резултати заслужаващи определението „престъпление срещу човечеството”.

Отнемането на правото на собствен избор, който не застрашава здравето и животота на останалите ( но може да застрашава интересите им) в горния смисъл е анит-либерално. Наложената организация на обществото и живота на индивидите е продукт на конструирана реалност от определен човек или група хора, които защитават определени интереси ( най-често своите собствени). Така здравето и живота се противопоставят на интересите. Тук думичката справедливост в смисъла на отстояване на позициите на група хора е приложима но с отрицателен знак. В либерализма на Хайек тя означава не наложен модел на разбиране, ценности, порядки и поведение, а право ( не по силата на правния позитивизъм, а абстракто) което е приложимо за всички.

Ето защо не разбирам защо „Принципи на либералния обществен ред” е наречен „безумна теза” и защо използваш словосъчетания a la “пълна обърканост” и „пълна несъстоятелност”. По-скоро бих ги отправил към мнението ти относно скалата и летенето

Виждам, че имаш уважителна позиция към църковния клир. Забелязвам също в словата ти и силна тяга към „здравата ръка”, необходимост от (референтен) авторитет. Това може и да е конструктивно до определен етап в живота на човек. Самоинициативата и самоосъзнаването, собственият Weltanschaung (по И. Кант) обаче изисква по-големи нравствни усилия. В този ред на мисли ваденето на цитати и произволната им интерпретация не осигуряват устойчив напредък в личен план.

привет и на теб, conservoir :)

честно казано, чудих се дали да ти отговарям, или просто да те оставя "сам", заедно с обекта на твоето неразбираемо за мен възхищение - както искаш го разбирай, но това "натъквамЕ" още в началото на мнението ти за мен лично е един от сигурните симптоми за донякъде сериозно психическо разстройство; освен това ти самият си предпоставяш една основна хипотеза (също в началото), която обаче прави по-нататъшните ти усилия на мисълта нелепи и малко смешни - твърдиш от една страна, че не съм разбирал Хайек (ерго, защото съм неспособен да "проникна" в идеите му), но това, от друга страна, не ти пречи по никакъв начин да си въобразиш, че ще разбера теб; вместо него; как бих разбрал теб с няколко думи, след като не успявам да разбера пространно изложените идеи на Хайек - това безспорно е загадка за мен;

та, нямам никакво намерение да приемам предпоставената ти хипотеза, и да ти заобяснявам надълго и нашироко какво евентуално разбирам, и какво не;

за цитирането и за "контекста" вече се поясних по-горе, така че - ако обичаш, погледни, тъй като няма да се повтарям; всеки цитат може да бъде квалифициран по какъв ли не начин, включително и по този, с "контекста", но за мен подобни опити за омаловажаване на цитирането са неприемливи, и ясно съм пояснил защо (са неприемливи) - защото цитатът е едновременно и линк, предназначен както за теб, така и за всички онези, за които нещо евентуално е останало неясно; ако не успяваш да видиш коректността към четящите и евентуалните желаещи да влязат в разговор за това - е, съжалявам тогава, не мога да ти помогна, но и не мога да приема обвинението ти за съзнателно и едва ли не манипулативно интерпретиране на думи, евентуално имащи друг смисъл по същество; такова интерпретиране няма;

за видовете либерализъм - да, знам го този виц - "не бе, това не е този либерализъм, ами е онзи";
в постинга си по-горе съм направил недвусмислен паралел между "безграничните" идеи на нашенската русофилска групичка либерали (Драган Цанков & Петко Каравелов), и идеите за "спонтанността" на техния по-късен съмишленик; идеите им са поразително сходни за мен, но това е така може би защото аз съм човек простичък, и не съм способен да вникна в множеството различни видове "либерализъм"; по същият начин не съм способен да проумея и различните видове "социализъм", за които постоянно се бръщолеви през последните години;
свободата е еднозначно понятие за мен; либерализмът - също;
ако не го разбираш, тогава мога да ти дам пример и с торта - независимо дали сметанова или шоколадова :))

за "уважителната" ми позиция - не знам къде си видял "уважителната" ми позиция към "църковния клир" - освен ако изобщо не правиш разлика между "Църквата" като единно цяло и българския "църковен клир" в частност; почитание - да, но малцина са, за съжаление, онези от "клира" днес, към които аз лично мога да се отнеса с уважение;

за "силната ми тяга към "здравата ръка" - това са такива големи глупости, че дори ме си заслужава да бъдат коментирани;

поздрави

Няма нужда да обясняваш наистина! От това, което пишеш става доста ясно какво разбираш и какво не. Смешно ми стана за тортата наистина, но по-си ми смешен ти с твоите линкове. Това, че си сложил 3 цитата с линкове го видяхме. Не е особено виртуозно. Ваденето на думи от контекста е тотално различно нещо - намери някой да ти обясни. За тези които са чели Хайек повече от една педя под заглавието е очевидно ти докъде си стигнал. Очевидно е също и че доста ти се преплитат понятията - социализъм , либерализъм ,свобода. Еднозначните понятия трябаше да са ти останали някъде в часовете по География. Наистина, вникването в терминологията не е лесна работа - похвално е, че не се опитваш. Вникването във политическата философия е на ниво по-различно от това да гледаш телевизия и да се зачждаш в блога си.

Освен това така и не виждам да изразяваш някаква позиция -кухо е !

Бъди Здрав!

Трябваше да уточня, че под "поповете" разбирам ситуацията с Църквата днес, а не отделните цитирани личности от онова време. Въпреки, че имам сведения за някои неща от техните по-сетнешни наследници (пак отпреди 9.9.1944 г.) които също не са повод за гордост. Нейсе, не е това темата, пък и всяко стадо си има мърша.

Исках да ти покажа, че след век - век и нещо тезата ти е доста поостаряла. Защото днес много по-близо до реалността и най-вече - до демократичните разбирания, са тезите на Хайек (разбира се и там има какво да се дебатира и на какво да се опонира), а не на Църквата. И то не защото свободата на словото или свободата на сдружаване са попречили на Църквата да си прокарва тезите, а защото просто са дали на други хора и групи също толкова шансове да изказват своите, може би противоположни тези. Например за аборта. Очевидно е, че в примера ти Църквата се опитва да защитава своя монопол на морален стожет на обществото и т.н. и това не е изненада. Обратното щеше да е изненада. Но това не означава, че са били прави. В крайна сметка всички са се оказали неподготвени за успешно управление на държавата в условията на свобода - и консерватори, и либерали, и Църквата.

привет;
да, трябвало е да уточниш, това е много важно уточнение; както и да е;

това, че са минали някакви си стотина и нещо години изобщо не е определящо за една или друга теза и гледна точка, тоест - "модните тенденции" и "модерността" нямат никакво отношение към правотата или нейните основания; много по-близо както до реалността, така и до принципите на демокрацията днес изобщо не са тезите на Хайек, огледай се дори и само около себе си, и ще видиш това; факт е, че мнозинството демократични режими са в страни с християнски корени - с изключение може би само на онези две-три азиатски страни, в които демокрацията е внесена от американците и британците; та, в този ред на мисли няма как да се отрече заключението, че днешната демокрация е изцяло изтъкана от християнството, а не от либералските басни за безграничността и спонтанността;

според мен бъркаш, смятайки, че Църквата има (и защитава) "свой монопол" по отношение на морала; Църквата не налага нищо никому, така че - няма никаква нужда от излишни притеснения в това отношение; няма да ти се случи, например, посреднощ група свещеници да нахълтат в дома ти, и да те завлекат в най-близкото районно ... пардон, в най-близкия храм :))

поздрави