Наблюдавам почти мълчаливо патриотарските фарсове около изследването на Улф Брунбауер и Мартина Балева, и все повече ме натъжава цялата тази първосигналност (в реакцията) и невежество на мнозинството обикновени "четящи" и (уж нещо си) "мислещи" българи. За мен лично е напълно достатъчно дори само да "видя" кои са хората, които оглавиха обговорването на темата из медиите, за да разбера, че "нещо не е наред" в тезата и интерпретациите им - Георги Първанов, Тошо Тошев, Иван Гранитски, Божидар Димитров, Красимир Каракачанов и прочие още щатни и нещатни служители на бившата Държавна Сигурност.

     Мисля, че за техните долнопробни брътвежи не си струва да се пише. Вместо това ще публикувам по-долу една статия на оплютата от горецитираните милиционери г-ца Мартина Балева, свързана с въпросния техен проект. Статията й е озаглавена "Кой (по)каза истината за Батак", и - което е най-любопитното - публикувана е преди една година, в брой 17 на вестник КУЛТУРА, от 03 май 2006 година. Намерих я напълно случайно, с помощта на един приятел, за което му благодаря.

     Приятно четене на всички, които все още имат глави на раменете си.



Мартина Балева е магистър по история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология. Била е редактор при научното издателство Дитрих Раймер Ферлаг, Берлин. От 2005 работи по докторат на тема "Изкуство и национализъм на Балканите. Случаят България". Членка на Аби Варбург-колег 2006, Хамбург. Стипендиантка на фондацията Алфред Тьопфер. Куратор за съвременно изкуство и изкуствовед при галерията за съвременно изкуство Кунстагентен, Берлин. 





КУЛТУРА, брой 17 (2412), 03 май 2006 г. Кой (по)каза истината за Батак      Мартина Балева


     Според Джеймс Кларк – първия чужденец, посетил Батак два месеца след началото на погрома – всички 529 къщи на селото били разрушени, а жертвите възлизали на 1900 души. Опустошението на Батак е започнало на 12 май (30 април стар стил) и е продължило до пристигането на международната комисия по разследването на погромите в Тракия, Средногорието и Родопите в селото през август 1876 г., а и след това. Броят на разорените села в този период е възлизал на около сто, а общо жертвите на около 15000. По данни на гръцкия консул във Филипопол само в Татар Пазарджик в същия период са се намирали 12000 бежанци, предимно жени и деца от засегнатите села на едноименната кааза. Поради липса на безпристрастни източници до този момент не е възможно да се установят извършителите.

     Всекиму известни са може би следните факти: За пръв път Батак става известен чрез сензационните репортажи на Джанюариъс МакГахан, публикувани в Daily News, Московские ведомости и други големи всекидневници между август и ноември 1876 г. Американският журналист с ирландски произход, женен за руска аристократка, посетил и описал плачевното състояние на няколко от общо стотината села, пострадали от кървавите размирици през пролетта на 1876 г., между които и опустошеното село Батак. Текстовете на МакГахан правят впечатление не само с прецизното описание на фактите, а и със силно емоционалния си и образен език, който не се опитва да прикрие проруското настроение на автора и изключително негативното му отношение към османската държава и ислямската религия. Поради огромния читателски интерес, през септември на същата година първите осем репортажа на МакГахан били публикувани, заедно с прелиминарния доклад на американския консул в Истанбул Юджийн Скайлер, в отделна книга и непосредствено след това били преведени на редица чужди езици. Единствено българският превод на бъдещия правителствен глава Стефан Стамболов, който междувпрочем се основава на руското издание от 1877 г. и включва всичките 14 кореспонденции на МакГахан, бил публикуван през 1880 г. със специалната подкрепа на бившия му съратник от въстаническите години Захарий Стоянов като спомоществовател за 130 екземпляра. 

     По-малко известни са може би следните факти: Още преди последвалата руско-османска война (1877/78) и създаването на българската национална държава зловещите събития в Батак били толкова бързо забравени, колкото бързо станали и известни, за да се превърнат едва 16 години по-късно в централен обект на българското обществено внимание. От 1876 до 1892 г. единствените свидетелства за кървавата история на Батак са двете известни снимки на пловдивския фотограф от гръцки произход Димитър Кавра на оцелели след клането батачани и на баташката църква със смъртни останки, и двете от 1878 г., както и Стамболовият превод от 1880 г. В 1892 г. изведнъж се поставя началото на една огромна литературна и образна продукция на тема Батак, която продължава и до днес. Така например през 1892 г. излизат от печат третата част на „Записките по българските въстания‛ на Захарий Стоянов, чиито последни трийсетина страници са посветени на въстанието и клането в Батак, както и разказът на очевидеца Бойчо „Въстанието и клането в Батак‛. Също така през 1892 г. е публикуван и природо-туристическият наръчник за начинаещи патриоти „В недрата на Родопите‛ от Иван Вазов, в който народният поет обширно се занимава с националното значение на клането в Батак като български Хиос и в заключение на което патетично описва монументалната картина на поляка Антони Пиотровски „Баташкото клане‛, рисувана през 1892 г. и изложена на първото българско национално изложение в Пловдив, също през 1892 г. 

     Но целта на настоящата статия се състои по-малко в това да изреди десетките примери за това календарно-тематично съвпадение, а най-вече да надникне зад причините, породили съдбовното вторачване не например в трагедиите на селата Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и на още около 80 други селища, а само и единствено в тази на Батак. 

     Автобиографията на споменатия полски живописец, чиято картина „Баташкото клане‛ днес се намира в депото на НГЧИ в София, съдържа любопитна информация за причините, породили еуфорията около Батак. Преди да се занимаем с нея обаче нека хвърлим един поглед на картината 1. На нея Пиотровски е изобразил момента след клането. На фона на нощния небосвод пламъците на горящи къщи обгръщат сцената с драматична светлина. Главното действие се разиграва на левия бряг на река, деляща композицията по диагонал. На брега около мъртвите тела на млади жени са насядяли група мъже, докато две жени в левия ъгъл на картината претърсват куп дрехи за ценности. Тях Пиотровски е характеризирал чрез кърпи, покриващи главата и лицето и оставящи само един процеп за очите, очевидно като мюсюлманки. По същия начин художникът е постъпил и с атрибутивното определение на мъжете, изобразявайки ги с чалми и фесове. За разлика от диференцираното етнографско изображение на героите в тази част на картината, която сякаш е прецизно изследване на модните течения на Балканите през XIX в., жертвите в дясната част на картината не притежават никакви религозни, етнически или други признаци на идентичност. Техните похотливо оголени тела носят единствено признака на сексуално насилие, което очевидно е предшествало смъртта им. За разлика от характеристиката на мюсюлманската група, ролята на женските тела – всичките млади, красиви и белокожи – е обобщена и идеализирана. Те образуват символичната част на художествената концепция, която е основана на антитезата: похитители, мюсюлмани, мъже – жертви, християнки, жени. 

     В биографията си, завършена през 1911 г., Пиотровски пише, че нарисувал картината, след като прочел описанието на клането в Батак в „Записките‛ на Захарий Стоянов. Ето защо в българската изкуствоведческа литература произведението се оценява най-вече като „ценен образен документ‛. И действително Стоянов завършва епохалния за българската нация исторически очерк от приблизително хиляда страници с описанието на героичната отбрана и кървавата трагедията на батачани. Но за съжаление „Записките‛ – както от съдържателна, така и от хронологическа гледна точка – не са могли да послужат като историко-литературен извор за Пиотровски, тъй като те разглеждат основно героичната отбрана на Батак и смелата борба на българите, които проливат кръвта си за свободата на народа. Никъде Стоянов не говори за невинно изклани или изнасилени баташки жени, а по-скоро грижливо заобикаля темата, за разлика от картината, която предполага точно обратната интерпретация. Другата и много по-решаваща причина, говореща против твърдението на Пиотровски, е фактът, че първото издание на „Записките‛ е било публикувано в три части. Първата част, посветена на въстанието в Ески Заара (Стара Загора), е отпечатана през 1884 г. В нея Батак не се споменава нито веднъж. Втората част излиза от печат през 1887 г. и описва подготовката и протичането на априлското въстание, като в нея Батак се споменава в едно единствено изречение. А третата, която завършва с описанието на случилото се през 1876 г. в Батак на около тридесет страници, излиза през ноември 1892 г. Но как „Записките‛ са могли да послужат на Пиотровски като литературен образец, когато картината е била изложена на националното изложение в Пловдив още през август, т. е. три месеца преди нейният „първоизвор‛ да бъде издаден? 

     Не бих поставяла данните в автобиографията на Пиотровски под радикално съмнение, но имайки предвид, че тя е написана 20 години след създаването на картината, е напълно възможно хронологическата последователност на спомените, особенно на собствените спомени, да е била поразместена в светлината на настоящето. С това си твърдение Пиотровски обаче ни поставя пред два проблема: Защо художникът назовава „Записките‛ на Стоянов като извор за картината си, след като очевидно не са били такъв? И кой е същинският му извор? 

     Ще се спра първо на последния въпрос. Няма съмнение, че в основата на картината лежи репортажът на МакГахан от 2 август 1876 г., с който Пиотровски – владеещ между другото и немски и френски – е имал възможност да се запознае на поне няколко езика. Привеждането на няколко цитата от нея са достатъчни, за да потвърдят този факт: Първите мъртви тела, на които МакГахан се натъкнал в Батак, били изключително на жени, повечето от тях обезглавени. Всички женски тела били съблечени по риза, „за да бъдат претърсени за пари или украшения или да бъдат осквернени" 2. По-нататък МакГахан пише: „На брега на малката река, която тече през селото, се намира една дъскорезница – нейният воденичен механизъм е пълен с трупове, които плуват във водата. Също и двата бряга били покрити от мъже, жени и деца, преди да ги отвлече пълноводната река." За зверствата в Батак МакГахан обвинява нередовните османски войски: „Не черкезите, както се смяташе, са извършили тази касапница, а най-вече нередовните башибозуци от околните турски села‛. В репортажа на МакГахан всъщност фигурира предварително всичко онова, което Пиотровски по-късно е превел в образен вид – „купът‛ от женски тела, всички съблечени по риза, някои от тях обезглавени, както се вижда в долния десен ъгъл на платното, бреговете покрай реката покрити с трупове и техните главорези, нередовните башибозуци от околните села. 

     Но щом МакГахан е очевидният извор на Пиотровски, защо той назовава Захарий Стоянов като автор на литературния си образец? От автобиографията на Пиотровски разбираме, че след като уж се вдъхновил за картината си, прочитайки „Записките‛, художникът отишъл специално в Батак, при това придружен от някой си пловдивски фотограф на име Кера. "Четейки историята на българското въстание, – пише Пиотровски – написана от Стоянов, срещнах описанието на клането в Батак. Реших да нарисувам картина. За тази цел заминах за Филипопол, оттам взех със себе си фотографа Кера – грък, и с него потеглихме за Батак." 3 По-нататък узнаваме интересни подробности и за художествената стратегия на Пиотровски. "За целта на нашето пристигане, т. е. за фотографирането на града, жителите му и тъжните доказателства за клането, ни бе обещана пълна подкрепа. Няколко по-млади хора бяха изпратени до околните помашки селца да докарат най-свирепите колячи от 1876 г. След няколко часа пристигнаха на магарета или малки кончета над десетина от тях. Бяха облечени по турски, доста окъсани и мръсни. Направихме няколко, 15-16 снимки, в това число и на църквата, в която и до днес лежат костите на множество избити. Инсценирахме сцената на клането при училището. Християните наклякаха, скръстиха ръцете си, а помаците, навили ръкавите на своите турски дрехи, стояха разкрачени, държейки в ръце ятагани, кинжали и саби. Някои дори се стараеха да придадат жесток израз на лицата си. Струваше ми се, че наистина всеки момент ще се пролее кръв. Върнах се в Краков с материали за картината и след няколко месеца изпратих картината си ‚Баташкото клане‘ за Филипопол на българското национално изложение." 

     Още преди да прочета автобиографията на Пиотровски, посетих историческия музей в Батак, чиято експозиция в голямата си част е посветена на въстанието и клането, сякаш преди и след него селището не е имало история. Музейната концепция, датираща от 1976 г., в същността си представлява безкраен колаж от образи под формата на черно-бели репродукции на фотографии и картини от всякакъв род и време, сред които и вече познатата картина на Пиотровски. Измежду богатия снимков материал се намират и интересни от художествена гледна точка мотиви на пощенски картички, които са били отпечатвани в големи тиражи, за да популяризират името на селището, свързано със зловещото клане. Една от тях показва вътрешността на църквата „Св. Неделя‛. На мястото на иконостаса се намира голям шкаф, зад чийто витрини се виждат множество наредени грижливо черепи. Пред витрините е подреден натюрморт от рода на класическия ванитас, около който седят две забрадени жени. Над така изкусно аранжираните кости се намира табло, на което с човешки кости е написано: „Останки от 1876 г.‛ С малки изменения в мотивите, но все така с неизменното табло, картичките са се произвеждали до 40-те години на XX век, като на една от късните и може би най-известни картички възрастна жена облечена в черно е седнала пред входа на църквата и е заобиколена от множество човешки черепи. Според колективната памет жената на снимката е Марга Горанова – съпруга на предводителя на баташките въстаници Петър Горанов. Роднини, близки и приятели изпращали картичките, на чийто гръб винаги пише „Спомен от Батак‛, към всички краища на България. 4 

     Но две фотографии в музея особено привличат вниманието. Едната, която много ме впечатли, тъй като ми предостави възможността за първи път да видя автентична снимка на прословутите с жестокостта си башибозуци, показва единадесет мъже с чалми и две фланкиращи ги мулета и носи краткото заглавие „Башибозуци от Доспатско". За съжаление посетителят не узнава нито името на автора, нито годината на създаването й. Другата фотография изобразява вътрешността на църква, на чийто под сред множество тленни останки коленичи женска фигура. В дъното на помещението до иконостаса се намира младо момче, зареяло поглед в пространството, а вляво пред един от стълбовете на арката се намират други три женски фигури. Фотографията носи заглавието „Историческата църква в Батак след Априлското въстание‛. Кога по-конкретно след въстанието е направена и от кого, посетителят и в този случай за съжаление не узнава. За щастие обаче същата фотография се намира и в църквата в Батак, която е същевременно и музей. Там тя носи подобно заглавие, но този път е назован и авторът – Димитър Кавра, както и годината на нейното създаване – 1878. Покрай тези снимки си спомних и за може би най-известната от Батак, която е репродуцирана стотици пъти в исторически трудове или фотографски албуми, посветени на априлското въстание. Най-често тя носи заглавието „Оцелели след клането батачани през 1878‛ и също се приписва на Димитър Кавра. На нея се виждат около 50-тина мъже, жени, деца и старци пред училищната сграда, финансирана от помощния фонд на Лейди Странгфорд и построена по плановете на протестантския мисионер Джеймс Кларк през 1877 г. на мястото на опожареното през 1876 г. училище. 

     От изложеното дотук става ясно, че между 1878 и 1892 г. двама пловдивски фотографи на име Кавра и Кера, и двамата от гръцки произход, са снимали в Батак, като Кера е бил ангажиран от Пиотровски, докато Кавра явно е действал на собствени начала. Отново прави впечатление съвпадението, но този път не само в тематичния интерес, в местожителството, както и в етническия произход на фотографите, а и в буквите, от които се състоят двете имена. През разглеждания тук период в Пловдив са регистрирани три фотографски ателиета – на братята Кацарови, на Георги Данчов и на Димитър Кавра. Това води до извода, че и този път паметта на Пиотровски е изневерила, т. е. че в случая става въпрос за една и съща личност, чието коректно име е на най-известния за времето си пловдивски фотограф – Димитър Кавра. Но щом Кавра е снимал два пъти в Батак в разстояние на десетина години и снимките му от 1878 г. са запазени до днес, то тогава къде се намират онези, които е направил по-късно под ръководството на Пиотровски? В архивите на художника в Краков и Варшава за съжаление до този момент не са открити описаните от Пиотровски снимки. Ето защо се налага да се задоволим с малкото, което имаме и да разгледаме например снимката на оцелелите след клането батачани по-подробно. Някаква що годе подредба на хората, изобразени на нея, не се забелязва. Доколкото позволява качеството на репродукцията, можем единствено да разпознаем множество деца в най-различни пози на преден план, зад тях мъже на различна възраст, както и няколко жени със забрадки, типични за онова време. Освен тези жени, в лявата част на снимката се виждат други забрадени женски фигури, седящи до едно легнало пред тях по корем момченце. Тази твърде неподредена подредба за една групова фотография може да се тълкува като знак за това, че хората са снимани в момент на заемане на местата си, посочени им от фотографа Кавра. Но точно тази неподреденост издава нещо друго и то е естеството на терена, върху който са стъпили хората. Ако наблюдаваме покачването и снишаването на общият силует на групата, то тя явно се намира върху доста неравна местност, притежаваща спад от ляво на дясно, като в ниската си част завършва на брега на река. От реката се вижда само малка част, защото е скрита зад фигурите, но нейното логично продължение в перспектива би деляло снимката по диагонал. Освен това на покачващия се отсрещен бряг, който ясно се вижда в дясната част на снимката, се разпознават няколко дървени колиби. 

     Едно сравнение на снимката с картината на Пиотровски показва, че двете притежават поразяваща прилика. И двете имат идентични композиционни постройки. Основното действие и в двата случая се разиграва на левия бряг на река, като силуетите на двете групи съответно показват спад отляво надясно по посока на реката. Дървените колиби на десния бряг – на снимката все още непокътнати – на картината вече горят. Могат да бъдат посочени и други паралели, като например двете забрадени жени в предния ляв план, подпрели глави на ръцете си – на снимката те са все още селянки без определени белези на идентичност, на платното Пиотровски е направил от тях жени с мохамеданско вероизповедание. Но за да не остане изложението ми просто спекулация, бих искала да обърна внимание на един интересен детайл. В десния край на снимката една фигура прави особено впечатление не само защото е отделена от групата. Най-вероятно това е мъж, който е подпрял дясната си ръка върху десния си крак и в нея държи продълговат предмет с формата на ятаган или меч. Той е опрял оръжието си на нещо като дръвник, а лявата си ръка е подпрял на кръста. Ръкавите му са запретнати, а на главата си носи чалма. Пред мъжа с ятагана и чалмата е коленичило момче, а негови връстници сякаш чакат реда си. Но какво търси един мъж с чалма и положен на дръвник ятаган при оцелелите батачани през 1878 г.? 

     От описаното става достатъчно ясно, че фотографията е плод на онази инсценировка на клането пред училището, която Пиотровски е описал в автобиографията си. Това означава също, че снимката не е правена през 1878 г., а – както Пиотровски пише – много по-късно, т. е. няколко месеца преди изложението в Пловдив. Следователно сред сниманите хора би могло да има само малцина действително оцелели от клането батачани. Поне една трета от тях дори не са били родени през 1876 г. Също и анонимната снимка на башибозуците в музея най-вероятно не показва кръвожадни колячи, а фотографирани от Кавра помаци, които, както си спомняме, Пиотровски извикал за своята цел в Батак. Ако съпоставим и тази снимка с картината, то ще установим, че клекналият в средата й снажен млад помак, който държи дълъг меч, е огледалният прототип на художника за клекналия в средата на композицията му башибозук, в чиято лява ръка Пиотровски вместо меча е изобразил цигара. 

     В заключение можем със сигурност да твърдим, че фотографии на Батак от 1878 г. не съществуват. Как така обаче тъкмо тези фотографии, които всъщност са една (късна) художествена конструкция, се представят като автентични образни свидетелства за злочестата съдба на българската Голгота в официална музейна експозиция, както и в сериозни научни трудове? 

     В своята лекция по въпроса за същността на нацията френският историк Ернест Ренан твърди, че забравата, или по-точно историческата заблуда е играела важна роля при конструирането на всяка нация. Същността на една нация според Ренан се състои в това, че всички имат много общо, но и че са забравили много неща. В заключение ще се опитам да припомня, как е било сложено началото на мита за Батак и да подредя отделните части на пъзела от писмени и образни творби в една цялостна картина. И по този въпрос отново намираме интересни данни в автобиографията на Пиотровски. В нея художникът споменава, че по време на своето пътуване за България през пролетта на 1889 година се е запознал с известен български политик на име Захарий Стоянов. По време на пътуването двамата мъже са имали достатъчно време да обменят мисли. Така например Стоянов е имал възможност да направи впечатление на чужденеца като автор на националния епос на българската съпротива. От своя страна Пиотровски най-вероятно е проявил учудване, узнавайки за масово съпротивили се българи през 1876 г., тъй като подобни свидетелства не е намерил нито във всеизвестните репортажи на МакГахан, нито в доклада на Скайлер. При МакГахан Пиотровски е можел да прочете например следното: "Вместо диваци, както ние мислехме, тези българи всъщност са един цивилизован, мирен народец и що се отнася до въстанието, то действително в 3-4 села е имало слаб опит за такова, но не и в Батак, и по нищо не личи тук да е убит даже и един турчин. Също и турските служби не твърдят подобно нещо, нито пък жителите му, че са оказвали каквато и да било съпротива." 5 В потвърждение на своето учудване относно твърдението на Стоянов, Пиотровски е дал за пример описаните от МакГахан масови погроми и особено придобилото чрез неговото покъртително описание известност село Батак, причините за които Скайлер недвусмислено е назовал като „масово въстание на мохамеданите‛. Припомнянето на Пиотровски за невинно изкланите от въстанали мохамедани селяни на Батак явно твърде е подразнило Стоянов, който, както е известно, не само не пропуска нито една възможност да се изказва злостно против чужденци и най-вече срещу МакГахан 6, и чиито „Записки‛ в този момент били поставени под съмнение от добре информиран чужденец. Колко голямо е било негодуванието на Стоянов можем да си представим, като си припомним, че в „Записките‛ авторът си отрежда една от четирите главни роли измежду апостолите на свободата – сред които и Стамболов –, а една от второстепенните роли на някой си Петър Горанов като главен въстаник в Батак. (По това време Горанов е окръжен управител на Пазарджик и представител в Народното събрание, Стоянов е негов председател, а Стамболов е държавен глава.) 

     Дискусията със Стоянов явно особено е разпалила любопитството на Пиотровски относно Батак и в този смисъл Стоянов може действително да бъде смятан за посредствения повод за картината. Преди да направи картината си обаче, Пиотровски - като типичен представител на епохата си, в която историята отдавна вече е станала религия, - е искал сам да се увери в нейната истина, като отиде лично в Батак и на място говори с жителите му. За целта той е ангажирал фотограф, за да документира историческата истина със самата медия на обективността – фотографията. В Батак Пиотровски е срещнал обикновено и в голямата си част неграмотно селско население, живеещо в традиционно-патриархални условия. И макар селяните все още да не са разполагали с каквато и да била заучена хомогенно-колективна памет, явно никой от тях не е могъл да си спомни за въстание. Единственото, което са могли да си спомнят батачани, е било бягството на Петър Горанов заедно с цялото му семейство от селото още преди обсадата на османските войски – неговото забъркване в съмнителните за османската власт патриотични кръжоци е било действителната причина за разоряването на Батак. Очевидецът Бойчо пише: „През нощта Горанов с пещерските първенци сполучили да излязат изпомежду неприятелските позиции и проводили Джуркова да извести на останалите да излязат от същия път. С Джуркова се решили да излязат само няколко жени, между които и семейството на Горанова.‛ Нека припомня, че зад името Бойчо се крие не някой друг, а 19-годишният по онова време Ангел Горанов, син на Петър Горанов, факт, който обяснява не само необходимостта от псевдоним, а и несъстоятелността на очевидството на автора, което пък от своя страна седи в основата на Стояновия преразказ за Батак и на всички следващи научни изследвания. 

     Разказите на батачани затвърдили мнението на Пиотровски за случилото се в Батак, недвусмислено изразено не само в автобиографията, а също и във фотографиите и последвалата ги картина. При това ролята на фотографиите е особено важна, имайки предвид, че за инсценирането им е било ангажирано цялото баташко население от 1000-1500 души, както пише Пиотровски. С тях художникът, макар и неволно, е поставил не само началото на местната колективна памет, но е определил и нейната форма. Особена роля за това е изиграла сниманата от Кавра църква със смъртни останки, като и в този случай не бива да забравяме, че и тази снимка не е автентичен документ, а продукт на режисьорското майсторство на Пиотровски. За това говори не само естетическата структура на композицията, в която персонажите са подредени в класическата триъгълна форма, тъй приятна за западното визуално възприятие, а най-вече покритият с кости под. 7 Тъй като фотографията е правена през пролетта на 1889 г. (а не през 1892 г., както ни уверява Пиотровски, обърквайки за пореден път датите), трябва да се запитаме, защо строго религиозните жители на Батак са оставили в продължение на тринадесет години смъртните останки на някогашните си роднини, съседи и познати непогребани в тая безредица. Мисля, че причината за това не е в липсата на пиетет у батачани, а във въображението на самия Пиотровски, който за своята инсценировка най-вероятно е използвал автентичен материал от костницата на църквата. С това художникът не само е (ре)активирал спомена на батачани, фокусирайки го върху клането, а го е насочил в точно определена посока. Вместо да продължат да потискат болезнената травма от насилствената загуба на около 1600 свои съселяни, батачани възпоменавали от тук нататък жертвите на клането чрез показното излагане на мнимите им смъртни останки. Какво огромно впечатление са направили на батачани извадените на бял свят в църквата кости, показват мотивите на пощенските картички. Единствената разлика между тях и фотографията на Пиотровски/Кавра се изразява в „простоватата‛ им символика и прилежната подреденост на костите, преди това тъй „истински‛ разхвърлени от художника. Тази художествена стратегия се е харесала най-вече на сем. Горанови, давайки им възможността в истинският смисъл на думата да вградят най-после и образа на майката в семейната версия за случилото се в Батак, умело разпространявана не само чрез хрониката, а от тук нататък и под формата на пощенска картичка. 

     Но вторачването на Пиотровски в Батак е предизвикало и незабавно контра-вторачване, засягайки с него една твърде болезнена тема в актуалния национално-политически дискурс. То било формулирано най-вече от страна на патриотично настроените политически кръгове и интелигенция под формата на исторически очерци, хроники на очевидци, театрални постановки и т. н. на тема, интересуваща до този момент един-единствен човек, и то чужденец. Само в светлината на така скицирания контекст става ясно, защо например последната част на „Записките‛, както от стилистична, така и от тематична гледна точка, не съответства на цялостната концепция на произведението, и защо се занимава изобщо с „негероичното‛ за жадния за български героизъм Стоянов минало на Батак. Тази част е всъщност директният отговор на образната интерпретация на Пиотровски и неговата художественна стратегия, сътворявайки от своя страна опозиционния образ на храброто и смело баташко население, наситена с чужд за „Записките‛ до този момент ултранационалистичен тон. Нареждайки Батак до Панагюрище, Копривщица, Перущица и Брацигово, т. е. онези „3-4 села‛, в които според МакГахан е имало слаб опит за непокорство срещу официалната власт, Стоянов не само разширява територията на героичната национална топография като доказателство за версията (си) за масово въстание, а най-вече легитимира за пореден път правото си на политически пост. Причините за написването на „Въстанието и клането в Батак‛ от Бойчо, алиас Ангел П. Горанов, не са различни. Можем да си представим, колко неудобно е било посещението на Пиотровски в Батак за окръжния управител на Пазарджик, щом синът се е обявил за очевидец и е превърнал бащата от главен виновник в главен герой. Още много подобни примери биха могли да се назоват, като най-ранният от тях датира от 1891 г. – тетралната пиеса на Атанас Шопов „Баташко-то клание‛, но показателно е, че всички те се появяват след 1889 г. 

     Другояче формулирано – с посещението на Пиотровски в Батак през 1889 г. започва една ожесточена надпревара за „властта‛ над интерпретацията на баташката история и над колективната представа за нея. В този двубой всъщност най-малко е ставало въпрос за Батак сам по себе си, а за едно събитие, инструментализирано за лични цели, като на Пиотровски то е предоставило чудесната възможност да се превърне в един полски Дьолакроа чрез художественото олицетворяване на българския вариант на гръцкия мит за клането на остров Хиос, произлязъл от четката на великия французин. Ако Пиотровски беше отишъл не в Батак, а примерно в Пазарджик (да не се бърка с Татар Пазарджик, днес град Пазарджик), първото село, чиято злочеста съдба МакГахан описва нашироко в кървави багри, то днес може би щяхме да говорим вместо за „забатачен‛ за „запазарджичен‛. Но както и да е, официално двубоят, както е известно, бил спечелен от Стоянов и неговите привърженици. Когато Пиотровски е писал своите спомени през 1911 г., Стоянов вече отдавна е бил приет в пантеона на националните герои на България – а неговите „Записки‛ са се смятали за автентична хроника на български въстания, факт, който явно и Пиотровски вече не е поставял под съмнение. МакГахан, както знаем, показателно беше реабилитиран едва стотина години по-късно, когато на площада в Батак му бе издигнат скромен паметник. 

     Та нека се върнем най-после на въпроса: защо Пиотровски се позовава на Стоянов, а не на МакГахан? Можем да го формулираме иначе: Защо да се увековечаваш до един губещ, след като може и до един печеливш? Но че споменаването на „победителя‛ Стоянов вместо „победения‛ МакГахан в мемоарите на Пиотровски за съжаление не е помогнало за популяризирането на картината, показва фактът, че в 1913 година „Баташкото клане‛ било отстранено от експозиция, засягайки в този момент друга болезнена тема в националният дискурс – проблема с етническата принадлежност на помашкото малцинство. Но това е друга тема. 





     1 Благодаря на Воля Стойчева, заместник директорка на НГЧИ, за предоставената ми възможност да се запозная отблизо с картината. 

     2 Този и всички следващи цитати са по английското издание: The Turkish Atrocities in Bulgaria. Letters of the Special Commissioner of the Daily News. J. A. MacGahan, Esq., with an Introduction and Mr. Schuyler’s Preliminary Report, London 1876, в мой превод. 

     3 Цитатите са по превода на Д. Г. Димитров в каталога на НГЧИ: Антони Пиотровски. Свидетел и хроникьор на княжеското време, София 1996. 

     4 Благодаря на Екатерина Пейчинова, директорка на историческия музей в Батак, за ценните информации и неоценимата й помощ. 

     5 Под „3-4 села‛ МакГахан има предвид Отлуккьой (Панагюрище), Аврет Алан (Копривщица), Брацигово и Перущица. 

     6 Особенно добър пример за това е предговорът към „Записките‛. 

     7 Идеен кръстник и на тази снимка е МакГахан, който описва видяното в църквата: „Това, което видяхме (в църквата) беше ужасяващо и ни позволи да хвърлим само един бърз поглед. Един голям куп човешки тела лежаха, разлагайки се навред.‛

---

повечето форумци работим, четем пресата..можеше малкоооо по-кратко да предадете най-важното от мнението /статията/. Чета Ви с удоволствие!Честно момче сте!

Пак задавам въпрос!Защо един изкуствовед,който и бъкел не разбира от История,трябва да се занимава със исторически "митове"!?Отговор:парите са там!!!
Още повече,че доста бих поспорил с твърденията на тази "изкуствоведка"!Познанията и по История в никакъв случай не са задълбочени!!!

не разбирам защо се правиш на недоразбрал, karavelov;
очевидно е, че във въпросната статия Мартина Балева се занимава с картината "Баташкото клане" на полския живописец Антони Пиотровски; центърът на нейното проучване е именно въпросната картина;

освен това, очевидно е, че Мартина Балева не отрича по никакъв начин историческите факти, свързани с масовите кланета както в Батак, така и в (цитирам от статията) "в селата Ветрен, Брестовица, Козарско, Дребско, Станица, Царово, Баня, Стрелча, Сопот, Карлово, Злокучане, Бяга, Акънджи, Попенци, Кула, Лесичево, Ляхово и в още около 80 други селища";

това "бих поспорил" от твоя страна възприемам единствено като израз на безпомощност; "въпросът" ти - също;

привет ^^
много се извинявам за дългия текст, но коментарът ми е едно, а статията й в оригинал - нещо съвсем друго;

Голямо благодаря за труда да публикуваш тази статия.За мене тези факти са били повече от дастоверни.Не ме учудва позицията на този "Кара велов",който се е окичил с това име и го петни.Това е по-вероятно "български"турчин,който се е заел от турците да прави ангели.
Ако нашите държавници след освобождението не страдаха от излишък на късен ум,като Т.Живков,в БГ нямаше да има турци,и нямаше да ги има много от прблемите на днешното ни време.
Ако бяха постъпили с турците в БГ,както постъпиха турците с българите в Тракия и Одринско,и гърците с българите в Беломорието,нещата у нас щяха да са по иначе,много по-иначе.

ok3223 ти добре ли си бе мойто момче!!!???Ако видиш блога ми ще видиш,че това което без да мислиш и четеш си казъл,е една голяма глупост!!!
gantree още чакам коментара ти за това което ти изпратих!!???

1. моля те да си сдържаш езика, тоест - да не обиждаш читателите на блога ми, независимо дали тяхното мнение ти допада или не; предварително благодаря;

2. не помня да сме се разбирали за "коментар" от моя страна на това, което си ми изпратил; да, получил съм го, прочел съм го по диагонала, но най-вече в началото, и на този етап не виждам нищо различно от това, което вече знам за този проект от горецитираната статия на Мартина Балева; тя, както и проектът им, не отричат и не изопачават историческите факти по никакъв начин - това е ясно, така че не виждам защо трябва да продължаваш да твърдиш обратното;
надявам се, че е крайно време да приемеш твърденията им по отношение на основния предмет на тяхното изследване - това, че картината "Баташкото клане" на Антони Пиотровски не е автентична, а фотографиите на Димитър Кавра, които са ползвани за нарисуването й са просто плод на инсценировка;

много държа да прочетеш още веднъж т. 1;
поздрави

gantree обидите бяха към мен!!!Прочетох "обясненията" ти и честно казано не видях нищо смислено в тях!Както и да е това е края на нашия спор,повече няма да посещавам блога ти!

решението си е твое, разбира се; аз лично не споделям нито твоето, нито неговото мнение, но това не значи, че трябва да се почнете един друг по този начин; все пак, ок3223 не ти е писал, че "не си добре", или че мнението ти е "една голяма глупост";
впрочем, дори подозирам, че мненията ви са близки, но просто той не е успял да разбере това;

за "смисленото", което не си видял - ще го повторя, за да те улесня - 1) Мартина Балева по-горе, както и проектът им като цяло, не отричат и не изопачават историческите факти по никакъв начин; и 2) основния предмет на тяхното изследване - картината "Баташкото клане" на Антони Пиотровски - не е автентична, а фотографиите на Димитър Кавра, които са ползвани за нарисуването й са плод на инсценировка;

поздрави

Като допълнение към статията на Балева, ето още две интересни мнения на историци:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2632&sectionid=5&id=0000901

и

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2633&sectionid=5&id=0001102

Години наред в училище ни разправяха за клане в Батак. Ако бяхте поне малко мислили и проучвали щяхте да разберете че митът за Батак е наистина мит и е измислен само и само да внуши у българите гняв към и местното турско население и към османската империя, която по това време от ден на ден става по безсилна. Как така можете да вярвяте че 500 години живеещите в мир и братство турци ще кладят съседите си българи, убитите тога българи са четниците които се бунтуват против империята а между тях няма жени и няма деца. И пък какво според вас трябваше да направят местните военни власти на империята да оставят четниците да убиват войниците да режат главите на турското население така ли? ок3223 живее в 21 век обаче още не е успял да достигне до духовното развите на турците които са го достигнали даже от Х век.
Казвам го понеже се сърди и се жали че не са клали турците. После европейците казват че турците са варвари. Турците не са варвари и никога не са били варвари, винаги са уважавали хората като хора от която и нация или религия да са били. Даже малцинствата са имали повече свободи от колкото турския народ понеже това проповядваше Ислямската религия. Така беше и преди столетия така е и сега. Можете да дойдете например в Истанбул и да видите сами: най-богати и най-много привилегии имат пак малцинствата в число са и българите живеещи в Турция. Никога и нито една турска армия не е убивала деца и жени, воювала е само срещу други армии, четници, бунтовници, хайдути и разбойници. И никога не са убивали за кейф както го правеха сърбите в косово, арменците в азербейджан. Това го знаят или знаеха и вашите дядовци и цяла европа го знае но не го казва понеже мрази турците и понеже политиката така изисква.
Като народ с история повече от 5 века турците носят мисията разнасят по света мир и братство и преди време са го успели в значителна степен. Днес пак се мъцат да прекратят войната в Газзе с Израел но европа пак ги гледа като варвари...
Надявам се да се разбуте и да се размислите

Си е турчин където и да е по света, същото се отнася и за евреите. Това говори добре за вас като етноси, но няма нищо общо с истината.
А Батак и арменските кланета извършени от "миролюбивите турци" са неоспорими исторически факти, които някои днешни турци(разбира се, те не са виновни за тези кланета) се мъчат с всички сили да изкарат измислени.
Турците са прогонили с насилие и убииства българите от Тракия и одринско. Стотиците хиляди бежанци прогонени от родните места и заселили се в Бг са факт.
Същото са направили и Гърците с българите в беломорието.
Само нашите късоумни политикани след освобождението нЕ са последвали техния пример и не са си свършили рабтата навреме. Да прогонят турците от Бг на, реципрочна основа, и ги пратят там, където им е мястото-в ТУРЦИЯ.
Т.Живков се сети по едно време но с голямо закъснение. Късен ум калпава работа.
Като голяма, което е много лошо, компактна протурска маса от хора, те са 5-та колона на Турция у нас. Това се усеща особено силно по ролята ДПС в нашия обществен живот.
Използувайки бъркотията, разделението и противопоставянето, плиткоумието на бълг.политикани, със своите 20-на сигурни и несменяеми депутатчета ДПС и Доган вече двадесет години са вече на власт.
Най-големите кражби,.корупция и далавери са в министерствата поверени на хора на ДПС.
Десетки турци станаха милионери, начело с техния нахакан и нагъл,и несменняем вожд Ахмед Доган. Този човек е позор за българщината и Бг.
Турците били едва ли не носиттелите на прогреса,на мир и любов по света и у нас.
ПО СМАЛИ МАНГО. ТЕ ТОВА СИ Е НАГЛА И ДЪРТА ЛЪЖА. Или не е вярно,а?

"ПО СМАЛО МАНГО" ето точно за този и подобни изрази споменах миналия път. И какво си мислиш че като ни ругаеш ще станем такива каквито мислиш че сме така ли?
И миналия път го казах ние Турците сме голям народ културата ни е от повече от 5 века и никога не сме извършвали позорни работи за които ни обвинявете.
Мисля че по начало трябва да се научиш да бъдеш учтив и любезен към хората независимо от това от каква народност и каква религия са, това се нарича хуманизъм. Пък после трябва да четеш повече и да питаш и да научиш истинската история а не историята която те принуждават да учиш политиците.
1-Не зная на колко си години ама ако имаше възможността да попиташ старите българи чиито родители са живяли през 1876 година щеше да чуеш че по това време е трябво да накарат българите да се разбунтуват за да могат да се освободят и че че е трябвал нечий много важен повод и ето ти повода за въстание "заклали са българите в батак" хайде на отмъщение и ние да ги колим.
Да там се е пролява доста кръв но тя е кръвта на четниците, понеже същите четници са убили всеки когото са намерили от местните власти като в същото време са заклали всеки срещнат турчин било мъж, било жена, било дете. И пак питам какво според теб в този случай би трябвало да направят военните власти?
2-Най-малко от десетина години наред Турция предлага да се организира международна организация от историци и да се направи научно изследване по повода за арменците. Но много странно нито арменците нито пък и другите обвиняващи ни в масово клане не се включват в такава комисия. Според вас защо? Боят се че научно изседваните исторически факти няма да ги потвърдят и защотото целта е само и само да се постигнат някои извесни за нас политически и икономически интереси.
'http://www.ttk.org.tr/index.php?Page=Sayfa&No=90'
3-Не сме гонили насилствено българите от тракия по това време са направени договори за размяна на населението между България и Турция. И да ви припомня че турците живящи в родопите от 500 години наред са принудени по същия начин да напуснат родните си места като остяват цялото си имущество в България. Като това продължава години наред даже когато България е социалистическа държава: 1828- 30.000 души, 1876-1878 200.000 души, 1885-1923 500.000 души, 1923-1933 101.507 души, 1934-1960 272.971 души, 1951-1952 154.385 души, 1960-1970 13.125 души, 1968-1978 116.521 души, 1989-1995 300.820 души общо през целия период: 1.959.329 души.
Е те цифрити си говорят всичко вие си мислете.
4-Аз с политика не се занимавам и не ме интересува затова на късо да ви кажа нали България е демократична европейска държава и партиите които управляват държавата се избират демократично с избори, тогава значи хората си избират тези за депутати които мислят че могат да ги управляват. Много нормално е и турци да са избрани за депутати. А за това че някои са станали много богати нямам мнение понеже мисля че това може да се направи само като се сравни с това колко като изцяло са забогатяли всички депутати. И тук не виждам нищо позорно за българщината а обратното че българите вече знаят че турците не са им врагове и че могат да живеят взаимно като братя и да водят едни и същи интереси в международната арена, особено в Евросъюза. И че както и във всичко друго прекаляването в национализма ражда само врагове и безпорядък а и нищо друго. Фашизма го видяхме през втората световна война и нека девизът ни да е "Стоп на Фашизма "
5-Турците са наистина носителите на прогреса, на мира и любовта по света но за жалост винаги са имали много врагове които да ги представят като врагове и варвари.
И пак го казвам с искренност за нас турците нито един народ или нация не е враждебна освен ако ни нападне. Нямаме желание за никакво отмъщение понеже миналото е вече история. Както нашият вожд Мустафа Кемал Ататюрк е казал "Мир в страната, Мир в света".
По време на Османската Империя по цялата империя сме построили мостове, згради, чешми, пътища и др. не сме разрушавали църкви или други религиозни згради, винаги за нас е било на първо място справедливоста и правосъдието като по този начин сме успели да управляваме империя разположена на три континента в които живеят хора от всяка нация и религия и винаги хората са били свободни във вярата си.
И точно за това няма нищо от което да се срамуваме в историята си. Основали сме 16 големи и а като общо повече от 100 турски държави. Направени са 12 основни кръстоносни похода за изхфърлянето ни от Европа но не са успели и са забравили че прабългарите, унгарците и още много други нации са по произход турци, и че турците са тука в европа повече от векове.

Далеч съм от мисълта да доказвам отдавна доказани неща.Но с "прогресивната" роля на турците в световната историа искрено ме разсмиваш. Не те знам, но да пробутваш мисълта, че българите били освободени насила от турците, и ако не са ги освободили "насила" от ПРОГРЕСИВНИТЕ И ДОБРИ турци, още да се радват и да са щастливи на турското "присъствие" по българските земи си е голямо и нагло нахалство от страна на български турчин. ЧЕ НАШЕТО ОСВОБОЖДЕНИЕ НИ Е БИЛО НАТРАПЕНО НАСИЛА,чак такава глупост може да се роди в главата само на турчин, който "не се занимава с политика". Турците навремето са успели да изградят с огън меч големичка империйка, като в по-ново време от всякъде са били прогонени с благодаствени клетви и куршуми от поробените народи. В днешно време, като по-голяма компактна поробена от турците маса са останали само кюрдите, които правят отчаяни и засега безуспешни усилия да се отърват от "хубавото турско робство".
Спести си историческите "открития ". Може да ги пробутваш на туркините и турците ,но не и по-форумите ,където хората са образовани.
Нямам нищо против турците и Турция като народ и държава. Но като етнос у нас оставен от късоумни и тъпи политици да се разпореждат от демокрацията насам, с нашата политика и по редица причини да играят много отрицателна роля, главно чрез техните несменяеми, подкупни и крайно корумпирани вождове,модел Доган, са ми станели, и не само на мен, крайно неприятни.
Крайно време е да се премахне това положение и нулира тяхната негативна роля в нашия общественополитически живот.
И ТОВА ЩЕ СТАНЕ СКОРО...

А бе човек когато дойдохме в Европа хората не знаеха какво е да се къпеш. Проучи кой, защо и как е открил парфюма в Европа.
В картата на Пири Реис е начертан континентът Америка преди да е открит, в 9 век Фергани създава книгата "Принципите на Астрономията и Динамиката на Небесните Тела" принципите и изчисленията му са използвани от Христофор Колумб, пак астроном Бейруни от чиито принципи се ражда принципът на Верние и по късно 16 век използвани от Tycho Brahe, математик и астроном Ибн Сина (980-1038) направеният от него уред е направен в европа едва в 16 век, Юмер Хаййам (1045-1123) направеният от него календар(Celâli Takvim) е с точност за 5000 години 1 ден грешка като календара на Грегориан е с точност за 3330 години 1 ден грешка, обсерваторията построена от Nasîrüddin-i Tûsî (1201-1274) подобната е построена през 16 век от Tycho Brahe(1546-
1601) същият е написал книгата "Астрономически справки" в която има "модел на Туси" използван от Kopernik (1473-1543), книга на Uluğ Bey (1394-1449) използвана столетия наред, математик Али Кушчу (...-1474) ... и т.н. и т.н. чети и научи!
1.Не съм казвал че сме ви освобождавали ние казах:
"по това време е трябво да накарат българите да се разбунтуват за да могат да се освободят и че е трябвал нечий много важен повод"
т.е. четниците е трябвало да накарат българското население да се присъединят към тях посредством омраза. Но както разбирам твоята цел е намериш повод за да ни мразиш и никак не те интересува нищо друго. Никъде не съм казвал че сме ви освободили насила не ставай смешен. И в същото време никъде не съм казвал че робството е хубаво нещо и че хората са били щастливи че са роби. Просто ти не си прочел текста. Само исках да обясня че въпреки Османското робство не сме правили масови кланета както някои го правят даже в 21 век (но май тази част не ти хареса) и че всички народи живеещи в империята са били едни и същи пред закона и че са притежавали същите права които са притежавали турците.
2.Кюрдите не са поробени те са просто част от гражданите на държавата. Ти като не знаеш да четеш както трябва навярно не знаеш че по време на последното ни за сега изселване от България(понеже мислиш пак да ни гониш - пък аз мисля че няма да успееш) министър-председател (премиер) на Република Турция който по късно стана президент беше Тургут Озал който по произход беше кюрдин, че вторият след Ататюрк президент беше Исмет Инйоню и пак беше кюрдин и че са много на брой и сега от държавни постове до армията даже и като главнокомандващ (да припомня че никой турчин преди 1989 г. не е успял да стане даже капитан в българската армия) и че даже преди година министърът на вътрешните работи беше пак кюрдин, много от най-богатите, повечето певци и певици са кюрди. Могада броя още много с имена но нали не ги четеш няма да има смисъл да са много. Притежават всички права които притежават и другите граждани в Турция. Те няма от какво да се освобождават те са си свободни. Пък и никога не са имали някаква държава която да е била поробена от нас. Ние живеем тук в Анадолу от векове наред, преди Османската империя живееше Селчукската империя и преди нея ...(ако искаш всичните да ти ги броя) ама теб нали историята не те интересува само омразата в сърцето ти. Пък с тази национална омраза би бил добър помощник на Адолф Хитлер добре че не си живял по негово време иначе щяло има страшно увеличение в производството на сапун.
А тези които викаш че се борят отчаяно са си просто терористи и си заслужават куршума. Мисля че трябва да дойдеш в Турция и да видиш че всичко което мислиш че знаеш е лъжа.
3.Нямам исторически открития просто чета много книги съветвам те и теб да четеш за да научиш историята.
4-Ами щом си толкова образован какво и къде си учил? Че си станал толкова голям националист. Образованите хора първо се научават да обичат хората, да ги уважават а не да им режат главите понеже не са от една и съща нация или религия. Имаш проблеми в образованието.
5-Ние пък нямаме нищо напротив нито към българите и другите нации в България, нито пък към живеещите в Турция българи и други нации. Просто само и само да си живее където и да е като човек.
6-Това което може да стане скоро не е това което си мислиш че би трябвало да стане, ние живеем от 500 години наред в тези земи и нямаме никакъв повод да ги напускаме, ние които живеем в България сме си граждани на България накто и ти и сме си доволни и сме в братство с българите и другите живеещи тук, теб ако не ти харесва може да напуснеш нямаме нищо на против.
Да ти кажа какво ще стане скоро:
Скоро фашиските мисли и групировки ще бъдат пречистени от евросъюза.

Разсъждаваш като турчин, не като български турчин. Никой в Бг няма нищо лошо срещу обикновените Турци. Има много свестни между тях. Няма повод и смисъл в това. Но срещу бандата на вашия вожд и благодетел Доган има много. И време е да им се поиска сметка за всичките кражби и золуми направени от тях през последните 20 год. Абе те станаха новите паши И БЕЙОВЕ познати от турско време.
Нещо бъркаш в твоите исторически екскурзии арабите с турци. Арабите са оставили следи в историята, не и ТУРЦИТЕ.
Нещо бъркаш нещата. Подковал си се с протурски исторически "факти" в пълен разрез с фактите от съвременната история. Изкарваш едва ли не турското робство за благодеяние за народите на Балк.полуостров: гърци, сърби, бълг и пр.
ТИПИЦНО ЗА ТУРСКИ НАЦИОНАЛИСТ. Попитай какво мисли по този въпрос грък или сърбин, и ще видиш, че мнението им е различно от твоето.
Това е пропуска на нашите "държавници" , че не са ви измели навреме от Бг . НЕЩО, КОЕТО ВИЕ И ГЪРЦИТЕ СТЕ СТОРИЛИ ОТДАВНА, С БЪЛГАРИТЕ ЖИВЕЛИ В ОДРИНСКО, ТРАКИя, Македония и Беломорието. Били са прогонени с огън имеч. Загинали са много и съвсем не е било доброволно изселване. Затова Бълг. е пълна с бежанци от Тракия и Беломорието и Одринско.
Но това са минали неща, за които никой не ви упреква. Не съм националист от твоята протурска порода, а българин, на който му е неприятно, когато турчин се опитва да вилней над бащиното му огнище. БЪЛГАРИН, НА КОЙТО СА МУ ЕДНАКОВО НЕПРИЯТНИ крадците и мошениците негодяи от всякаква порода, били те българи, турци или цигани. Българин който се бори иска да има ред и сигурност, благополучие за всички граждани на Бг незевисимо от пол, възраст и етничска принадлежност.
НЕ МОЖЕ И НЕ БИВА ДА Я КАРАМЕ КАТО ДОСЕГА!

-Точно сега пред мене стои книгата:
"Смъртта на големите босове" от Димитър Златков и като гледам имената
Манол Велев, Александър Тасев
Димитър Янков, Андрей Луканов
Илия Павлов, Фатик
Евгени Стефанов, Косьо Самоковеца
Стоил Славов, Милчо Бонев
Дмитрий Минев, Антон Милтенов
Георги Илиев, Емил Кюлев
Иван Тодоров
само Фатик е турчин а другите са си българи и сега казваш че турците са станали паши и бейове, тогава тия другите са т.е. били българските чорбаджии така ли?
Ако си спомняш Васил Левски беше предаден от поп Кръстю а не от турчин и би трябвало да си спомняш че българските чорбаджии са клали българите както не ги е клал турчин(пък наистина не сме клали никого).
"http://vbox7.com/play:5e886ee0"
-И да ти кажа че не бъркам арабите и турците. Ти като им видя имената примерно Ибни Сина си мислиш че е арабин а пък той си е чист турчин роден в средна Азия. А ог друга страна някои от тях наистина по народност може да не са били турци но пък фактът че са живяли по това време в съответната турска държава и са ползвали средствата и подкрепата на държавата ги прави турци не по народност ама като гражданин както сме и ние живеещите в България Турци.
Това което наричаш съвременна история е "история на силните".
Пък от друга страна ако не беше Османско робство щеше да бъде друго Византисйко робство или пък някое друго щото по това време който е силен той е краля (то и сега си е така ама това не искам да споря с тебе), пък ако беше друго робство то нямаше да е по добро от това на Османското.
-Това че като попитам сърбин или грък няма да ми кажат хубави неща за жалост е вярно. Но това нито ги прави ангели нито пък гарантира че сме правили това което те си мислят че сме им направили. Точно наопаки сърбите и гъците ни направиха страшни звярства особенно през Балканската и в последствие Първата Световна Война. Пък и мисля че би трябвало да знаеш че една от главните причини за Първата Световна Война е убийството на Franz Ferdinand наследник на трона на Австро-Унгария през юли 1914 година като убиецът е Gavrilo Princip - сръбски националист. През Първата Световна Война са умрели приблизително 50 милиона души последством "миролюбивите сърби" и те ли ни обвиняват в клане или еди какво си там хайде не ставай смешен. Убиха масово в Косово през периода 1992-1995 близо 150.000 мюсюлмани, само в Сребреница на един път убиха масово 8000 мъже, и сега още не са намерени над 20.000 изчезнали.
За гърците не искам да говоря само искам да ти припомня че войната през 1974 г. в Кипър беше заради масовото им убийство на турци в остров Кипър.
-Никой не "се опитва да вилней над бащиното му огнище". Никой от нас няма такива мисли ние просто искаме да живеем като хора тук и нямаме нищо против. Ама ти всеки път се каниш да ни гониш пък ние не искаме никой и никъде да ни гони пък и няма позволим да ни гонят защото сме си граждани на България и си живеем и ще живеем в България непосредственно от това дали ти харесва или не.
-За последната част съм съгласен с теб:
"БЪЛГАРИН, НА КОЙТО СА МУ ЕДНАКОВО НЕПРИЯТНИ крадците и мошениците негодяи от всякаква порода, били те българи, турци или цигани. Българин който се бори иска да има ред и сигурност, благополучие за всички граждани на Бг незевисимо от пол, възраст и етничска принадлежност.
НЕ МОЖЕ И НЕ БИВА ДА Я КАРАМЕ КАТО ДОСЕГА!"
точно ето това бих искал от самото начало да кажеш и да се разберем.
И ние както и ти искаме и се борим да има ред, сигурност и благополучие за България и за всички граждани на България независимо от пол, възраст, религия и етническа принадлежност.
-Аз мисля че успях да намеря вътрешното ти макар и все още да имаш недостатъци. Това беше мисията ми като човек(а не както си мислиш че се занимавам с политика).

какво ми казваш, а най-важното, как го казваш.
Ние не можем да върнем историята назад, а няма и смисъл. Навремето османската империя е владяла много земи и народи, болшинството са се освободили по един или друг начин, като не си спомнят с добри чувства за поробителите. Което си е нормално. Никои не си обича поробителите, колкото и "добри" да са били.
Същото се случва с всички бивши и настоящи империи, и не може да се твърди, колко едната е била по-добра от другата.
За Британската империя в поробените от нея народи имат ужасяващ спомен. Четох неотдавна наградена с Ноб.награда книга "Новите варвари" на америк. автор.
З КОСОВО казваш не цялата, а част от истината, както я видяхте мюсулманите. Което си е нармално.
И сегашните цивилизатори-империалисти американците и англичаните, виждаш как ги посрещат в Авганистан и Ирак.
А геноцида над палестинците устроен от еверйте в Газа, ами в Ливан.
Разбрал си ме погрешно.
Ако навремето нашите бяха постъпили като вашите и гръцките държавници, и бяха прогонили тогавашните турци от Бг, както направиха турците с българското население в Тракия и Одринско, нещата при нас щяха да са по-ясни и чисти.
Нямам и никога не съм имал нещо против днешните турци живеещи в Бг. За това положение на нещата не сте виновни нито вие, нито ние, днешните българи. Нещата са такива каквито са и ние трябва да се съобразяваме и решаваме проблемите по най-добрия възможен начин.
Досаждат ни Доган и догановци, които играят силно деструктивна роля в нашия живот и политика с тяхното ДПС.
С тяхната арогантност и наглост, с пладнежкия грабеж, който устройват където и да се докопат. с тяхната ненаситнос и алчност.
А срещу обикновените турци никой от нас няма нещо против. И те са хора като нос.
Лек ден.ок