Днес Петър Стоянов се отказа от кандидатурата на Георги Константинов за бъдещата комисия за разсекретяване на досиетата. Вместо да предложи друг кандидат - например, кандидатурата на почтен човек, демократ и антикомунист,  каквато възможност великодушно му оставиха жълтите и червените комунисти в комисията по национална сигурност - вместо това Петър Стоянов публично обяви, че ще остави СДС без представител в бъдещата комисия за досиетата. Един вид - или Константинов, който и през последните седмици не пропусна да заяви себе си като "истински комунист", или никой. Отгоре на всичкото в сайтът на СДС днес по този въпрос пише, че (според Стоянов?) "казусът с Георги Константинов е морален за СДС". Според мен обаче този въпрос е "морален" преди всичко за самият Петър Стоянов, и намирам това прехвърляне на неговата лична отговорност върху СДС за истинско безобразие. Не трябва да се забравя чия е персоналната отговорност за това СДС да остане без представител в комисията по досиетата.
     Днешната реакция на ДСБ на всичко това е повече от адекватна - според Иван Костов: - "... ДСБ като дясна политическа сила не може да подкрепи човек, който междувременно сам нарече себе си “истински комунист и анархист”. Ние сме дясна политическа партия и не можем да подкрепяме претенциите един “истински комунист и анархист”, а не антикомунист и демократ да бъде член на тази комисия." Не виждам какво още би могло да се добави към такова изчерпателно изявление.