Странната промяна на един журналист



     Преди около два месеца, в предаването “Гласове” по “Инфо радио”, журналистът Явор Дачков и събеседникът му Иван Кръстев, неизвестно защо считан за десен анализатор, стигнаха да заключението, че САЩ не били твърди към комунистическите режими в Източна Европа. Въпреки монументалната невярност на тези думи, реших, че това е случаен пропуск на г-н Дачков, който е известен, като антикомунист. 

     Но на 11 март в същото предаване, г-н Дачков заяви, че американската външна политика е двулична, а американците използват разни хора и после ги захвърлят, което било цинично. Каза това във връзка с нашумялата в България статия за кмета на София в малко известното американско списание Congressional Quarterly. 

     Външната политика на нито една държава не е изцяло морална, защото времената се променят, с тях и отношенията между държавите, които се карат, воюват, сдобряват и обичат, но преди всичко си гледат интереса. Точно както хората. 

     Но при САЩ случаят е особен, защото това е единствената свръхсила и винаги ще бъде най-много нападана и критикувана, заради своите действия или бездействия. Съгласно законите на realpolitik Вили Брандт се прегърна с Брежнев, Никсън и Кисинджър с Мао, Жискар д’Естен беше приятел на людоеда Бокаса, друг кървав диктатор Иди Амин Дада отиде на гости на британската кралица, и пр. и пр. 

     Г-н Дачков съобщи, че американската външна политика е двулична, защото в статията се казва, че кметът на София е partner /партньор/ на президента Буш, бил основната движеща сила зад разполагането на американски военни бази в България и след това се твърди, че кметът е свързан с организираната престъпност /за което тук от години се говори и пише/. Въпреки очевидната нелепост на това твърдение, г-н Дачков смехотворно заяви, че думата partner била използвана от автора Джеф Стайн в сексуален смисъл! Г-н Стайн, обаче, сериозно твърди, че г-н Борисов е равноправен партньор на ръководителя на най-могъщата страна в света, разположил е военни бази тук, с което незабавно би трябвало да секне интереса към статията. Но това не се случва, защото България е малка и бедна страна, защото е добър повод за политически борби, защото новината за българският “партньор” на президента Буш идва отвъд океана, защото… 

     Но къде г-н Дачков вижда цинизъм и двуличие в днешната американска външна политика след 11 септември 2001г? Може би в това, че десетки държави подкрепят САЩ във войната срещу тероризма в Афганистан и Ирак, включително две български правителства? Или може би за журналистът е неморално да се подкрепя Америка във войната срещу тероризма? 

     След това в предаването се включи някакъв българин, който живее в Холандия. Той побърза угодно да заяви, че президентът Буш подправил резултатите от президентските избори през 2000г. На този човек искам да кажа, че Върховният съд на САЩ потвърди резултата от президентските избори. Но преди всичко, макар и с няколкостотин гласа, президентът Буш победи тогвашния си съперник. Представям си колко ужасно се е чувствал този българин, когато г-н Буш беше убедително преизбран в 2004г. След това спрях радиото, защото ми е дошло до гуша от антиамериканска пропаганда. 

     Статията на г-н Стайн е насочена срещу Републиканската партия и е част от кампанията за президентските избори следващата година. В американските печатни и електронни медии вече излизат десетки подобни статии. Анализът е посредствен, но най-забавното в текста, освен “партньора” на президентът Буш, който разположил военни бази в България, е че загрижеността на г-н Стайн за ……Иран. 

     Думите на г-н Дачков за цинизма и двуличието на американската външна политика напълно съвпадат с мнението на световната левица, антиглобалистите, антиамериканците, и разбира се с мнението на българските комунисти. 

     Журналистът Дачков, очевидно не знае, но именно поради “циничната и двулична” американска външна политика, /и то на Републиканската партия и президентът Рейгън/, днес той може да издава вестник и да говори свободно по радиото. 
     Нещо, което би било невъзможно при комунизма. 

     В яростта си към политическите си врагове, г-н Дачков не може да различава подробностите от общата, много по-важна картина, сипе смехотворни твърдения, не се колебае да хули американската външна политика, насочена против световния терор. 

     Но това е съвсем подходящо за един бивш десен журналист.

привет, sophware
"основателно или неонователно" - това в коментарът ти ми пречи да ти отговоря по същество

освен това, статията, която съм постнал по-горе е писана от Огнян Дъскарев, чиято снимка постнах, но съм пропуснал да забележа, че името му под заглавието липсва; това уточнение е (задължително, но е) напълно формално, тъй като напълно споделям написаното от него, но едва ли бих успял да го изразя така ясно, както той обикновено го прави;
аз също слушах въпросния разговор в предаването "Гласове", което той има предвид, и ... помня, че безадресно псувах по пет пъти в минута;

поздрави

благодаря ти за добрите думи;
а сега на въпроса - логическите конструкции (или както ти ги наричаш - закони) не помагат по никакъв начин в случая; ще ти дам един произволен логически пример - разгледай себе си; разположен си почти огледално - имаш две очи, две уши, две ръце, два крака, и си почти на път да заключиш, че имаш и две сърца; та, толкова за логическите конструкции;

освен това, Огнян не твърди, че е прав, че е "последна инстанция" и т.н.; аз също знам, че всяко мнение е субективно, и никога няма да твърдя безукорна правота за което и да било от мненията си; от друга страна, да твърдиш (не ти, а съответния от горецитираните), че американската политика е "двулична" само защото въпросният, в случая български (а не щатски) partner бил скапана комунистка мутра, е наистина нелепо; да се приписва отговорност на американската страна за подобно нещо е срамота - ти самият прекрасно разбираш това и без помощта на всякакви логически конструкции, сигурен съм;

финално - в статията няма обобщения, ако си обърнал внимание; има твърдение (вярно при това), че мнението, че "думите на Дачков за цинизма и двуличието на американската външна политика напълно съвпадат с мнението на световната левица ... и ... с мнението на българските комунисти"; правотата на това твърдение е видима и с просто око;
да, то може би е спорно като твърдение, но според моите (и на автора) критерии за оценка е вярно, и поне аз лично не се нуждая от допълнителни "доказателства" - виждам ги всеки ден тези "доказателства" из комунистките медии у нас;

за препъникамъчето "основателно или неоснователно" - безусловно съм съгласен с всяка ОСНОВАТЕЛНА критика, независимо дали в нея става дума за политиката на американци, французи, британци, руснаци, японци, българи или сомалийци; проблемът обаче е в това, че изобщо не виждам "критиката" на Дачков като основателна; тя е като прихваната направо от "битите руснаци", както уместно се беше изразил Иван Младенов по друг повод в "Трошенето на матрицата";

поздрави

написах горното, и продължих да си мисля по темата;
мислейки си, се сетих, че може би е пропуснато едно немаловажно уточнение - кои държави подкрепиха САЩ във войната срещу диктатурата на Саддам Хюсеин в Ирак преди четири години?
на практика САЩ бяха подкрепени от всички световни демокрации - като минем през Япония и Австралия, та стигнем до целият ЕС - с изключение само на комунистката Франция, която му помагаше да строи ядрени реактори, и на германския комунист Шрьодер, който след мандата си премина на работа в Газпром; и нито една от тези световни демокрации не възприе американската външна политика като "двулична" - с изключение на гореспоменатите две, плюс Русия и Китай;
а сега и нашият "десен журналист" Дачков се подреди редом до тях;

хах, :)))))) ти си интересен събеседник, и с доста голяма лекота отваряш тема след тема за разговор :))))))
разбира се, че няма "истина, видима с просто око" - аз не съм твърдял подобно нещо, дори твърдя точно обратното - че мнението ми е субективно и спорно, че не е "истина"; сигурен съм, че и Огнян гледа на позициите си по този начин, познаваме се и ми го е казвал много пъти; няма "истина, видима с просто око" в случая, има ВЯРНО ТВЪРДЕНИЕ, чиято правота е "видима с просто око"; правотата на това мнение не си оспорил и ти тук, в коментарите си;

за фанатиците - оставам с впечатлението, че имаш негативна нагласа към онези, които убедено аргументират и защитават мненията си по едни или други, маловажни или немаловажни въпроси; всеки, който заяви собствената си идея и се аргументира, вече е фанатик; например - тревата е зелена; или пък - комунистите са бандити и престъпници; дори и лелките, които убедено спорят по въпроса за "най-добрата манджа на света" са фанатици;

от друга страна всеки, който заяви собствената си идея, но откаже, или е неспособен да я аргументира, се нарежда сред онези безгрешни логици, които очакват всеки да възприеме идеята им просто ей така - само върху имагинерните и спорни "логически закони", за които вече си казахме думата и двамата с теб тук; две плюс две прави четири - да, но това изобщо не е плод на нечие логическо разсъждение, а си е най-обикновено човешко откритие (обяснение) на Божественото необяснимо чудо, което ние наричаме аритметика;

съвременната цивилизация е основана не на логиката, а на християнския ФАНАТИЗЪМ; ценностната ни система е изцяло построена именно върху тази крайна, фанатична убеденост, и отгоре на всичкото тя е доминираща и в света около нас, християните; погледни само последният по дата пример за силата на този фанатизъм - падането на комунизма; не друго, а именно християнският фанатизъм срути "великата" съветска империя, за има-няма десет години;

по въпроса с комунизма - казвайки, че не желаеш да бъдеш "нито комунист, нито антикомунист" ти на практика казваш, че не желаеш да имаш позиция; да нямаш позиция - това е най-лесното, разбира се; далеч по-трудно е да имаш позиция, и да си готов убедено да я защитиш, както например аз се опитвам да правя - къде успешно, къде - не толкова успешно;

американците, които са гласували по един или друг начин не могат да бъдат квалифицирани като "антиамериканци" - въпреки, че позицията им понякога може да съвпада с позицията на техните врагове извън страната; тези хора за мен са като преобладаващата част от нашите старци - едно-две-три безпаметни поколения, които са напълно способни да съсипят бъдещето на децата си без да им мигне окото, така, както у нас го направиха нашите;

общото ти мнение за Костов и за Стоянов не бих искал да коментирам; аз, за разлика от теб, гледам по различен начин и на единия, и на другия;

не уважавам Путин;

за Дачков и Кръстев мисля, че грешиш; те може нищо друго да нямат, но убеждения имат; интересите са нещо съвсем различно; наличието на едното не елиминира по подразбиране другото;

поздрави

Привет Gan,

ще ми се да споделя набързо, а дано да се получи и кратко, някои мисли по повод на статията на Огнян Дъскарев, чиито статии, дали повече или по-малко съгласна, следя с голямо внимание.
Освен това ще се постарая при първа възможност, да поразтегля още локуми по темата в собствения си блог.

Няма да полемизрам, ще се спра на една друга позиция относно двуличието на политиката на Буш.
Не съм слушала интервюто, затова нямам представа как е аргументирал Явор Дачков, нито пък кое точно е подтикнало Огнян Дъскарев да се възмути. Това, което ме учуди обаче е, че според него всеки, който смята политиката на Буш за двулична е комунист, антиглобалист и антиамериканист и че ту става въпрос за политика на Буш, ту за американска политика изобщо.

Правителството на Буш започна войната срещу Ирак под предлога, че Ирак поддържа терористичната мрежа на Ал-Каида и че притежава оръжия за масово унищожение. Войната получи определението "превантивна война"( а според доктрината на Буш "превантивна война" е отбранителна война, а не агресорска(!), но въпреки това не получи подкрепа от ООН.
Оръжейните инспектори не намериха никакви доказателства за това, че Ирак притежава оръжия за масово унищожение, нито пък че е в състояние сама да произвежда такива. До днес не съществуват такива доказателства.
Спомням си добре, че колкото повече нарастваше критиката срещу правителството на Буш, толкова повече се сменяха предлозите. По едно време не ставаше вече въпрос изобщо за оръжия за масово унищожение, а за масови убийства на кюрди и шиити през 1991, а най-накрая излезе, че се води война за демокрация и освобождение на иракският народ.
Аз наричам двулично, когато един президент с иначе безкрайно беден речник, постоянно предлага нови изрази за това ЗА КАКВО всъщност се води една война, чиято легитимност най-меко казано, остава спорна. Това ме кара да мисля, че самият той не знае(абсолютно невероятно) или че поводът е съвсем друг (както и допускам).
Намирам за двулично, когато на най-високо ниво(например скандалът с К.Пауъл) се фабрикуват доказателства за необходимостта от военни действия, които малко по-късно се оказват фалшиви. Намирам за двулично, когато излязат наяве факти, че такава война е намирана за апетитна още по време на татко му, а самият Буш, встъпвайки в длъжност (както пише в книгата си бившият му финансов министър), бил казал "само ми намерете повод, за да ГО направя". Дали последното е така или не, е спорен въпрос-съзнавам; дори въобще нямаше да си струва да бъде споменато, ако не изтече случайно информация, под формата на запис или протокол-не си спомням точно вече, от едно заседание на Блеър с най-близките му сътрудници, което потвърждава в известна степен горната фраза, а именно че такава война действително е била планирана много по-рано.
Намирам за двулично, когато велики сили се намесват в защита на човешки права изключително в региони, богати на ресурси. Ирак е втората страна в света след Саудитска Арабия по запаси на нефт.
Друг въпрос е как се предаваше войната от медиите и как се оказа, че цензурата, която бе налагана, доста противоречи на представите на повечето хора за демокрация и свобода на словото. А по повод на факта, че събитията се предаваха само от т.нар. "интегрирани журналисти", т.е. зачислени към някоя войскова единица, което също е удобен начин за контрол, четох как един немски репортер иронично писа: "Погледът на репортера е през процепа на танка. А той не е много голям."
За мене всеки опит да бъде ограничавано или цензурирано свободното слово, когато се пропагандира демокрация, е двуличен. Както и когато на М.Мур, получавайки Оскара си и критикувайки Буш за водената политика, просто му изключиха микрофона и оркестъра засвири музика.

Та аз не се определям като антиамериканист. Освен това не съм противник на американската политика изобщо. На политиката на Буш обаче, защото я смятам за недостатъчно демократична и защото демагогията й често ми навява спомени за роден комунизъм. Да, наистина беше изненада за мнозина, че Буш спечели повторно, но и твърде показателно това, КЪДЕ не спечели. Бил е сигурно по-добрият каубой от двамата, знам ли. По-религиозният фанатик. С най-невероятни ораторски способности.

И една реплика относно "втора реплика":
"на практика САЩ бяха подкрепени от всички световни демокрации - като минем през Япония и Австралия, та стигнем до целият ЕС - с изключение само на комунистката Франция, която му помагаше да строи ядрени реактори, и на германския комунист Шрьодер, който след мандата си премина на работа в Газпром; и нито една от тези световни демокрации не възприе американската външна политика като "двулична" - с изключение на гореспоменатите две, плюс Русия и Китай; "

Смятам, че е по-правилно да се говори за правителства, които подкрепиха САЩ, а не за "световни демокрации", тъй като навярно и ти, както и аз помним, че в цяла Европа и по света имаше демонстрации, и всички анкети по онова време сочеха, че преобладаващата част от населението на редица държави хич не беше съгласна с легитимността на войната в Ирак. Много от правителствата, които подкрепиха САЩ, освен че са световно демократични(като примерно нашето от онова време, вЕрвайте ми) просто нямаха друг избор. Много от тези правителства са зависими от САЩ, и много от тези страни разчитат предимно на американски пазари, инвестиции и кинти.

Само за информация и в интерес на истината би трябвало да се отбележи, че освен Франция и Германия, САЩ не бяха подкрепени и от Белгия, Люксембург, Швеция, Канада, Австрия(дано не ме лъже паметта) и много други, както и факта, че Франция по време на войната не е комунистка, а тъкмо напротив-управлява се от UMP (Union pour un mouvement populaire), която е една дясна партия. От друга страна Шрьодер също не е комунист, а социал-демократ, което при нас за жалост е едно и също, но в Германия надали. Смятам за много показателен примера, че Шрьодер, който две или три седмици преди изборите беше доста назад от христиан-демократите, спечели абсолютно неочаквано, след като обеща, че ако бъде преизбран, няма да подкрепи САЩ и да вкара Германия във война.
Между другото, за зла участ, същият Шрьодер беше принуден от обстоятелствата да води твърда дясна вътрешна политика и да реформира една остаряла, от времето на Бисмарк непроменяна социална система, което нито гласоподавателите, нито съпартийците му простиха.
Последното по повод на "ляво" и "дясно", понятия които понякога се размиват-леви правителства водят дясна политика(по света), крайно десни уж и уж центристки партии са комунистистически( у нас).

Поздрави,
bacillus bulgaricus, alias nomad

привет, nomad :)) радвам се, че се "намираме" и тук;

специално по темата с въпросното интервю искам да подчертая още веднъж, че аз също го слушах, и също останах ... "възмутен", така да се каже; по принцип приемам голяма част от позициите му по нашенските вътрешно-политически патаклами, но не мога да кажа същото и за мненията му за нещата "извън" нас - както е и в случая, с "двуличието", за което си приказваха двамата с неговия приятел Тупарев; няма да го коментирам повече, тъй като не си го слушала, и няма как да се получи разговор; ще се опитам да си дам мнението по останалото, за което си писала;

с обобщението, което правиш относно мнението на Огнян Дъскарев не мога да се съглася; ти пишеш, че "това, което ме учуди обаче е, че според него всеки, който смята политиката на Буш за двулична е комунист, антиглобалист и антиамериканист ..." - край на цитата;
ако обаче се върнеш към текста му, ще видиш, че подобно обобщение там няма; Дъскарев просто пише, че "думите на Дачков за цинизма и двуличието на американската външна политика напълно съвпадат с мнението на световната левица, антиглобалистите, антиамериканците, и разбира се с мнението на българските комунисти" - край на цитата;
следователно - не виждам от какво си останала учудена; Дъскарев не прави обобщение, а просто "идентифицира" позицията му, пишейки, че тя съвпада с ... това, това и това; нищо повече;

не приемам аргумента, който използваш - за това, че "оръжейните инспектори" (тук сигурно имаш предвид инспекторите на ООН) не намерили никакви доказателства за притежаването на ОМП, и веднага ще поясня защо - това, че такива не са намерени не означава нищо съществено; може и смешно да ти звучи, но този факт не може да отмени другите факти - напромер, за използването на химически ОМП срещу кюрдите през 1987 и 1988, за което Саддам Хюсеин не успя да получи присъда, както и за използването на ОМП във войната с Иран, за което и иранците свидетелстваха по време на процеса срещу него; само в Халабджа през 1988-ма са избити над 5 000 кюрди чрез обгазяване с бойни отровни вещества, а общият брой на жертвите, цитиран по време на втория процес (за т.нар. операция "Анфал") беше около 100 000 кюрди от общо около 3 000 разрушени кюрдски села;
тоест - какво е намерено и какво не е намерено в Ирак в крайна сметка остана неизвестно; причините за това (да остане неизвестно) могат да бъдат много и най-разнообразни, но няма смисъл ние с теб да се увличаме в догадки и предположения; аз лично не мога да приема твърдение, че режимът на Саддам Хюсеин не е притежавал ОМП при положение, че същия режим многократно е използвал ОМП; това са факти, които се знаят, и за които имаше предостатъчно свидетелства дори и преди нахлуването през 2003-та;
ти обаче неясно защо твърдиш, че и "до днес не съществуват такива доказателства"; е, мога само да съжалявам, че предпочиташ да игнорираш цивилните жертви в Северен Ирак и доказаните престъпления на Саддам Хюсеин и братовчед му, когото именно заради това наричаха Али "Химика";
или може би смяташ, че Саддам Хюсеин може и да е използвал химически ОМП, но не ги е притежавал, не знам;

"факти" за "апетитна война" по времето на "Пустинна буря" през 1991-ва за твое съжаление няма да намериш; тогава Буш-баща спази до последната запетайка резолюцията на ООН и не навлезе в Ирак - което беше грешка според мен, много скъпо платена от иракчаните през следващите години;

след това споменаваш, че - цитирам те - "Намирам за двулично, когато велики сили се намесват в защита на човешки права изключително в региони, богати на ресурси. Ирак е втората страна в света след Саудитска Арабия по запаси на нефт" - край на цитата;
не виждам защо се опитваш да стовариш на гърба на американците подобна комунистка интерпретация; със сигурност знаеш много добре, че в момента има американска намеса и в конфликта в Сомалия, а в Сомалия няма нефт, там няма практически нищо, но ти не обръщаш внимание на американската намеса в Сомалия; защо? - защото не я дават по телевизията, и защото световната левица не си прави труда да ти внушава простотиите си за империалистическата американска лакомия към сомалийските богатства и несметните им запаси от сухи камънаци и пясък;

да се говори за "цензура" при най-мащабно отразяваната до момента в медиите война е малко смешно, според мен; всички други военни конфликти до войната в Ирак са многократно пъти по-слабо отразявани, така че - и дума не може да става за цензура по адрес на войната в Ирак; дори понякога имам чувството, че журналистите там са повече от войниците;

за мен не беше "изненада" спечелването на втория мандат на Буш; по-добра атестация за направеното от това - здраве му кажи;

да, имаше много демонстрации против войната, така е, но многократно повече хора си останаха по домовете и не излязоха по улиците заедно с левичарите; и в София имаше демонстрации, бяха организирани от АТАКА, и мога да те уверя, че това е един от малкото случаи, в които съм виждал толкова много комунистки лумпени, събрани на едно място;

да смяташ, че "много" (?!) от "правителствата", подкрепили САЩ са направили това не защото това е бил техен истински избор, а защото са били "зависими" от американските "пазари, инвестиции и кинти" е ... долнопробно като внушение; извинявам се за израза, нямам никакво намерение да те обиждам за нищо; всички сме зависими едни от други, това не е въпрос, който има нужда от коментар; ако не го знаеш или не го разбираш - не мога да ти го обясня;

за Франция - тук опираме до една от моите крайности, за съжаление; според мен във Франция няма "десни" и - въобще - нормални политици и политически идеи; Франция е най-долнопробната комунистка дупка на Европа;

за Шрьодер - какво значи това "социал-демократ"? не аз, а Шрьодер сам си показа какво е, след като загуби изборите; комунистите имат много имена, втч. и в Германия, окупираната част от която, например, толкова дълги години дори беше наричана "германска демократична република"; та, като пиша "комунист" - имам предвид точно онова същото, което такива като Шрьодер наричат "социал-демократ";

защо "за зла участ"? чудесно е, че един толкова нагъл комунист като него е бил принуден да води една напълно нормална, макар и дълбоко чужда за него вътрешна политика; "зла участ" може би щеше да бъде, ако не е бил принуден "от обстоятелствата", и е бил оставен да си развихри още повече комунисткото въображение;

поздрави; обещавам да бъда сред редовните посетители на блога ти;

Привет Gan,

По повод на
"мога само да съжалявам, че предпочиташ да игнорираш цивилните жертви в Северен Ирак и доказаните престъпления на Саддам Хюсеин и братовчед му"

бързам веднага да се засегна и да отхвърля подобно предположение, защото то в ни най-малка степен не отговаря на вижданията ми.
Когато говоря за своите "против" политиката на Буш, това не бива да се тълкува като евентуални "за" относно режима на С.Хюсеин. Напротив, смятам че Франция, САЩ, Германия трябваше да се намесят още през 80-те след масовите обгазявания на кюрди, но тъй като те толерираха Ирак във войната срещу Иран, естествено предпочитаха да си затварят очите.

Моята идея базира на несъгласието ми с легитимността на водената от Буш война.
Когато поводът за една война, именно "заплаха от страна на Ирак поради притежание на оръжия за масово унищожение и връзки с терористичната мрежа на Ал Каида", се окаже неоснователен (както редица комисии доказаха и както самите американски комисии след войната потвърдиха), става автоматично неоснователно да се води подобна война.
НЕма повод, нЕма война. Вместо това стана: основният повод отпадна, все ще си намерим друг.

Пишеш, че не приемаш аргумента ми, че Ирак не притежава ОМП.
Ирак притежаваше подобни оръжия, но всички програми са замразени от началото на 90-те, а от средата на 90-те и почти напълно унищожени, както става ясно и от доклада на С.Ритър от 2000:
„By 1998, Iraq's chemical weapons infrastructure had been completely dismantled or destroyed by UNSCOM. [...] The biological weapons program was gone, the major facilities eliminated. [...] The long-range ballistic missile program was completely eliminated. If I had to quantify Iraq's threat, I would say it is zero.“ По-късно в същия доклад се казва: "до 1996 инспекторите на ООН ликвидираха 90 до 95% от програмите на Ирак за оръжия за масово унищожение. За да се върне на нивото си от 1991 само по програмите за ядрено оръжие, Багдад би трябвало да инвестира милиарди долари, а това няма как да остане незабелязано".
А след доклада на Д.Кей през 2005, друг бивш ООН инспектор, който след войната работеше с американското разузнаване, търсенето беше преустановено от самото американското правителство, понеже за пореден път нищо не бе открито.

Пишеш също, че " да се говори за "цензура" при най-мащабно отразяваната до момента в медиите война е малко смешно, според мен; всички други военни конфликти до войната в Ирак са многократно пъти по-слабо отразявани, "
при това аз не съм твърдяла, че войната не е била мащабно отразявана, а че метода с "интегрирани журналисти" е спорен, понеже от една страна засилва възможността за цензура, от друга: предаването на новини страда често от липса на обективност, поради постоянния и тесен контакт между репортери и войници.

Та идеята ми в горния постинг беше относно двуличие в политиката на Буш. Това не са идеи, внушени от световната левица. Това е собствената ми позиция като човек, който силно се интересува какво се случва и отговаря ли то на собствените му морални идеи.
Към момента на нахлуването, нямаше ОМП, нямаше доказателства за връзки с Ал Каида, нямаше ексцесии срещу кюрди както през 1988/89.
Смятам, че тази война не постигна целите си и не оправда средствата си. Да, С.Хюсеин бе свален от власт, но всички опити да се стабилизира обстановката в Ирак се оказват неуспешни. Повече американски войници загиват след края на войната отколкото по нейно време. Задълбочава се конфликта с ислямски фундаменталисти от една страна, от друга-застрашават се крехките устои на един демократичен ислям.
Аз лично вярвам в дипломацията. И понеже стана дума за Вили Брандт и неговата източна политика, точно в такъв вид дипломация вярвам.

А относно "и в София имаше демонстрации, бяха организирани от АТАКА, и мога да те уверя, че това е един от малкото случаи, в които съм виждал толкова много комунистки лумпени, събрани на едно място;"....
По НИКАКЪВ начин не може да ме интересува за какво се борят комунистически партии като "АТАКА".
Това е гаден удар под кръста, макар че зная, че не си искал да ме засегнеш:)

поздрави,

Знаех си, че имаше още нещо...

Интересно е, че споменаваш Сомалия - аз пък нарочно реших да не я споменавам в първия си постинг....Много сложен въпрос...
Засега е ясно само, че под камънака има адски много нефт и уран, както и че находищата досега не са експлоатирани, поради обясними причини. За какви количества точно става въпрос, ще разберем когато се нормализира положението.
Щеше ми се да пиша относно флирта на САЩ с различни сомалийски политици и групировки през последните две десетилетия, но за жалост няма да е днес...
А относно ляво-дясно, социалдемокрация и комунизъм в съвременна Европа (не в съвременна България:)) ще наваксам в блога си веднага щом се отвори възможност.
Времето не ми достига напоследък, затова и късният отговор.
Чета обаче редовно:)

привети, nomad :))
не, не съм "тълкувал" думите ти ПРОТИВ едно като ЗА друго; имах предвид само това, което твърдиш - че нямало доказателства за ОМП; напротив - има, и то шокиращи доказателства; такива доказателства са без съмнение извършените престъпления от режима на Саддам Хюсеин, само малка част от които споменах, те бяха по второто дело срещу него, по което нямаше време да се стигне до ефективна присъда;
та, само това исках да опровергая - твърдението ти, че "нямало доказателства за ОМП", тъй като "инспекторите" на ООН не ги намерили;

за идеята и несъгласието ти - напълно си права в тази си позиция, защото дори самото твърдение "легитимна война" е само по себе си ужасяващо; няма такъв филм, никоя война не може да бъде в един или друг смисъл "законна", "легитимна" и пр.; войната е един безкраен низ от престъпления - в най-общ смисъл това са масови убийства на хора и разрушения на нечия чужда собственост, тоест - все неща, които по никакъв начин не могат да бъдат "легитимирани" или "узаконени"; така, както не може, и няма как да бъде "законна" и смъртта на онези близо три хиляди американци от 9/11;

за поводите - все пак, нека да не забравяме, че ако американците искаха - можеха да намерят всичко в Ирак; всичко беше (и продължава да бъде) изцяло по техен контрол; това, което те са намерили, целият свят го знае пак благодарение на тях; а какво точно са намерили и какво не са - ние с теб не можем да знаем това; има хиляди причини, поради които едно или друго би могло да бъде спестено някому;

за цензурата - кога според теб цензурата е по-ефективно като възможност (?) - когато има купища журналисти от всякакви националности и от всякакви медии по света там, или когато няма никакви (както е било досега); включително и нашата "умна" блондинка Йончева беше там, ако си спомняш; не си спомням някой там да е цензурирал примерно нея;
както и да е, не искам да те разубеждавам; фактите са си факти както за мен, така, предполагам, и за теб;

за "гадният" ми удар "под кръста" :))) - разбира се, че не искам да те засегна по никакъв начин, но пък, в същото време ... съжалявам, но не съм излъгал дори и на йота; знаеш много добре, че тези демонстрации преимуществено бяха (и са) организирани от "пролетариите от всички страни ...".
същите тези обаче никога няма да излязат, примерно, срещу многогодишните престъпления на Путин в Кавказ - Грузия, Чечня и т.п.

за Сомалия - не, още не е ясно това "под камънака"; може пък и да излезе нещо, но каквото и да е то - няма да бъде аргумент ПРОТИВ активната американска намеса там; ако страната впоследствие се стабилизира, развие и замогне - такова нещо може да бъде само комплимент за американците, и - поредната "трънка в задника" (sry :)) за европейските пролетарии;

поздрави