Днес се навършват десет години от бунта на българите през 1997 година заради предизвиканата от комунистките крадци финансова и банкова криза, и единадесет - от злополучния провал на втория вот на недоверие срещу правителството на Виденов - заради предизвиканата от същите комунистки кражби зърнена криза. 

Първата годишнина е с много по-голямо значение, защото тогавашната национална политическа стачка и масовото гражданско неподчинение доведоха до свалянето от власт на правителството на БСП. Тогава беше организирано поредното от продължилите близо пет седмици протестни шествия пред Народното събрание, което завърши с обкръжаване на сградата и опит за последно вразумяване на окупиралите се вътре комунисти. Целият този опит завърши печално някъде около 01:30 - 02:00 часа след полунощ по традиционния за комунистите начин - с доста ранени и пребити хора, гонени и бити от полицията из уличките около площада. 

Над софийското летище пак имаше тежки мъгли и самолетът, с който Желю Желев се опитваше да пристигне от Париж в помощ на окупиралите се в парламента комунисти, дълго време просто не можеше да кацне. Какъв малшанс, наистина ... е, в крайна сметка кацна, но пък тогава вече беше доста късно да им се помага по какъвто и да било начин, защото шоуто им отдавна течеше обилно извън страната - в ефира на медиите от цял свят - и вече не можеше току-така да бъде скрито-покрито. Затова Желю Желев беше принуден да откаже да даде на БСП втори мандат за съставяне на ново правителство, макар че беше задължен да го направи по Конституция
Впрочем, всички тези неща ясно се виждат от стенограмата на извънредното закрито заседание на виденовия Министерски съвет, проведено от 19:00 часа на 10 януари до 01:50 на следващия ден - 11 януари 1997 година. Доста е дългичка, но си струва да бъде припомнена. Приятно четене.

ако горният линк не работи, тогава - тук:

http://www.eunet.bg/media/show_story.html?issue=14679996&media=1523776&class=14694524&story=89185865