Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.10.2010 21:02 - Цветя за момчетата
Автор: gantree Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9749 Коментари: 19 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image




        Откъсът по-долу е от книгата „Полът: мъже, жени, пол, феминизъм“, от Фредерика Матюс-Грийн. Много се забавлявах с публикуваната част, "Цветя за момчетата"; по-долу са само извадки, целият отк
ъс е тук, а повече за авторката - ето тук.




        ...
        Няколко хиляди мили надолу по пътя чувствах не лична вина, а нещо като корпоративна. Не съм само аз; много жени, които познавам, притежават същия дух на неразумност. По мое мнение вие, момчета, заслужавате доста голяма благодарност, че ни търпите, както и някои извинения.

        Трябваха ми няколко десетилетия, за да стигна до този извод. Някога, в колежанските ми дни, яростно защитавах самоопровергаващото се двойно убеждение: първо, че мъжете и жените са абсолютно еднакви; второ, че мъжете са глупаци, а жените са перфектни. През годините, когато бях омъжена и отглеждах синове, научих някои неща, които промениха мнението ми. Учех се и от отглеждането на дъщеря си – и от това, че се наложи да забележа някои неща в генетичното си огледало, които бях игнорирала. Ето затова сега предлагам една прекалено закъсняла валентинка и цветя за момчетата.
        Първо, съжалявам, че ставаме така неразумни, когато сме ядосани. Предчувствието ви, че не можете да спечелите в тази ситуация, е абсолютно правилно. Но е добре, че все пак оставате с нас. Не мисля, че бих излязла втори път на среща с приятелка, която се е държала по този начин.

        Благодарна съм, че според вас трябва да ме защитавате. Дори и да сте напълно непознат, ако някой ме заплаши, най-вероятно автоматично ще ми се притечете на помощ. Дори и с това да рискувате живота си. Аз не бих го направила за вас. Ако се замислите, това е необикновен дар от единия пол към другия. Не ми изглежда достатъчно само да кажа „Благодаря“.
        Благодарна съм, че повечето от имената по военните мемориали са на мъже. Дори и армиите на бъдещето да са с балансирано съотношение на половете като в Ноевия ковчег, това остава значителен исторически факт. В продължение на векове мъжете приемали, че е тяхна работа да умират за жените; приемали за даденост, с други думи, че женският живот е по-ценен от техния собствен. Вижте още веднъж „Спасяването на редник Раян“: всичките изключителни подвизи и прояви на героична смелост, но не за да се спаси живота на редник Раян; той бил заменяем като всеки друг редник. Истинската цел на мисията била да се спаси майка му – не живота ѝ, а чувствата ѝ. За мъжете от онова време било очевидно, че никое усилие няма да е прекалено, за да се спести на майката такава ужасна мъка. За тази галантност ви благодаря, баба ми ви благодари и пра-пра-пра-прабаба ми ви благодари.
        Оценявам всички малки любезности, които дават предимство на жените. Знам, че преди двадесет и две години казах, че ще ощипя всеки, който се опита да ми отвори вратата. Грешах. Правехте го от любезност и бях груба, като не го приемах по този начин.
        Мисля си какъв е животът в култури, където жените се третират като добитък. Където им се отказват права на собственост и свобода, където побоят над жените е простим и дори очакван. Малките кавалерски жестове и жестове на куртоазия обучават младите мъже да се отнасят внимателно с жените, и когато ние, жените, им се подиграваме, всъщност атакуваме застрахователна полица, създадена предимно в наш интерес.
...





Тагове:   таг,


Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nicodima - Добър, смислен и обективен текст!
15.10.2010 10:18
Живея в мъжки свят, единствена жена сред трима мъже; колегите ми са повечето мъже... и си мисля, че е дребнавичко да мърморя за ежедневния дъжд от чорапи и чинии, при положение, че се чувствам защитена отвсякъде...
А що се касае до отстъпени столове или отворени врати - приемам с готовност : )...
цитирай
2. gantree - @ nicodima
15.10.2010 12:03
Здравей :))
Радвам се, че текстът й ти харесва. Не бих казал, че е обективен, но определено е смислен. Със сигурност всеки ще го погледне от своята си височинка. За мен лично нейните разсъждения са забавни, главно заради шегата, която Бог очевидно си е направил с една на младини активна феминистка, поставяйки я в "мъжки", макар и не до крайност, свят. От едната крайност тя е почти преминала в другата, без обаче да е престанала да разглежда мъжът и жената като "два свята", а не "един". Дано остатъкът от живота й стигне, за да се добере до "едното цяло".

Поздрави.
цитирай
3. анонимен - така и никога не разбрах "в...
16.10.2010 01:03
така и никога не разбрах "враждата" между привличащи се сили, нито пък проумях защо е нужно да се смесват желанието за надмощие, себедоказване и илюзия за победа над уж Божем най-близкия, и личните възприятия и емоции. не стоим там, където не ни е хубаво и колкото по-рано спрем да изнасяме собстените си проблеми на чужд гръб, толкова повече се увеличават шансовете ни да сме доволни от себе си и околните.

а що е това феминизъм, още не е ясно. ясно е само, че много хора разбират (много) различно това определение.

и аз като авторката посегнах към огледалото. никога не ми е пречило да съм жена и не бих искала да съм друго. това с доказването на нещо на някого си ми прилича по мисловната си схема на онези търсачи на силни усещания, които заради адреналина си търсят лошия късмет. хм, а и прекалено предпазлива също не съм, оказа се, след като обърнах поглед през рамо... сигурно човек интуитивно си решава колко иска да живее. и това предопределя вероятно и отговора на въпроса как иска да живее.

Екатерина
цитирай
4. gantree - @ Екатерина
16.10.2010 20:27
Здравей :))
"Вражда" между привличащи се сили - това е много добре казано :)))))))))))
цитирай
5. dagma - ...
16.10.2010 21:52
Същото си помислих и аз, че е преминала в другата крайност. Но феминизмът е толкова неестествено състояние, че няма как да продължи безкрайно и все ще избие нанякъде.
Обаче от десетина години насам и аз изпадам в подобен възторг. Например, когато момчето ми се втурва да вдигне нещо тежко вместо мен и пуфтейки ме уверява че никак не му тежи.
цитирай
6. gantree - @ dagma
16.10.2010 22:50
Здравей :))
Със сигурност е от крайност в крайност. Аз, от своя страна, също не бих могъл да се изкажа така обобщаващо, за "всички". Във всеки случай, ще я купя, със сигурност ще е интересна. Все още я няма в София, вероятно с изключение на книжарницата на "Будапеща", която ще проверя в понеделник.

Встрани от темата, искам да те питам, мислиш ли, че има връзка между идеята за национализма и идеята за "избраност", "избран народ" у евреите?
цитирай
7. dagma - @gantree
17.10.2010 00:32
Склонна съм да мисля, че има връзка. Обещанията дадени на Авраам в Стария Завет за бъдещ велик народ би трябвало да се отнасят за християните като деца на Израел чрез Христос.
Бог не може да фаворизира и да избира нации. Спасението е лично.
От друга страна, какво ли щеше да се случи, ако не беше съзнанието им за изключителност и толкова ревностното пазене на чистота на монотеистичната им вяра?
цитирай
8. анонимен - без да споря или още по-малко да п...
17.10.2010 07:06
без да споря или още по-малко да поучавам, но и идеята за Цион подсказва, че считат изключителността си за посочена от Бог. нямам предвид Н. Николовите тези, а това, което пише в стария завет.

Приносът на християнството е именно в индивидуализирането на спасението като отпор на богоизбраността и с основание се счита за един от източниците на легитимация на човешките права. Също и интернационализирането на учението му, както е посочила и Дагма. и е прав Иисус, обичта не може да бъде национално узурпирана.
цитирай
9. анонимен - № 8 е от мен, Екатерина
17.10.2010 07:07
№ 8 е от мен, Екатерина
цитирай
10. gantree - @
17.10.2010 13:08
@ dagma
Честъртън набляга на същия въпрос, в "Ортодоксия", както и ти сега, и това е наистина колосален аргумент в полза на идеята за изключителност и избраност. Аз по-скоро неправилно си зададох питането, имайки предвид зилотизма и конкретно зилотското крило на сикариите като крайно течение, силно приличащо дори не на национализма като цяло, а на шовинизма като негова производна идея. Четох за една трактовка на "Искариот", според която за Юда с това се е имало предвид, че е бил сикарий, тоест - "Сикариот", и оттам ми хрумна това сравнение. А и защото, в крайна сметка, национализмът (като нещо ново) няма как да не е нещо "добре забравено старо". :)) Ше пиша за това доста свободно сравнение в следваща тема, и се радвам, че и ти виждаш връзка.


@ Екатерина
Да, именно е като "отпор на богоизбраността". Ако приема еднозначно, че "Искариот" всъщност е "Сикариот", и че Юда е бил от крайните зилоти-сикарии, отхвърлящи всяка власт, освен Божията, то тогава той може би се е отвърнал в посока предателство при думи от рода на "отдайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу" (от Лука 20:25).
цитирай
11. dagma - @gantree
17.10.2010 19:27
Здрасти :)
Това, което знам за зилотите е, че са нещо като партийна или революционна антиримска организация, нещо като "Атака", а сикариите са им вършели черната работа, аналогично нашенските скинхедс.
Имам една книга "Евреите по времето на Исус", писана от американски равин. Сега поглеждам в нея, за да си припомня какво е писал за Юда, и чета: "Има схващане, че Юда Искариот е бил водач на зилотска фракция и неговото предателство към Исус е било в действителност погрешен опит да се принуди Учителят да предприеме божествено определено сваляне на Рим от власт."
Отварям и "Невинни ръце", знам че я имаш. Версията там за прозвището на Юда, е същата като твоята - " Искариот се извежда от латинското sicarius "въоръжен с кама". Предателството му в Гетсимания се тълкува като акт на отчаяние, целящ да накара Исус да повика дванадесетте легиона ангели и да възстанови великолепието на Израил". И тук е както ти го казваш.
Може наистина да е бил юдейски "атакист", но не е съвсем изключено родът му да е от град Кириот. Евангелистите не го споменават.
Все пак, така или иначе кръстната смърт на Спасителя е трябвало да се случи. Макар че, ако подбудите за предателството са били шовинистични, това би било най-голямото проклятие върху идеята "национализъм".
цитирай
12. gantree - @ dagma
17.10.2010 20:36
Здравей :)))) Аз съм ти като отворена книга на теб :))))))

Имам и първата, "Евреите по времето на Исус" на Стивън Уайлен. Но и към нея, и към "Невинни ръце" съм с голяма доза недоверие, главно заради очевидните предразсъдъци на авторите им, и на двамата. Свързването с национализма обаче ми хрумна, след като четох за крепостта Масада, и от разни статии и коментари научих, че израелските войници в днешни времена полагат клетвата си там. Например, в ей тази статия дори пише следното:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2341&sectionid=30&id=0006901
... Днес крепостта Масада е символ на свободата за всички евреи. Израелските войници (мъже и жени) идват тук, за да се закълнат, че ще опазят мира в своите земи ...

С две думи, сикариите, тези крайни шовинисти, са на такава висока почит, че са станали част от съвременната им национална символика.

Има и още нещо - сикариите имат почти идентичен аналог в сектата на асасините, на Хасан ас Сабах, десет века по-късно. Те също са "въоръжени с ками", и по същия начин са налагали политически терор чрез публични екзекуции на противниците си. Дори крепостта им Аламут е идентична с Масада - непристъпна и непревзимаема, на върха на голяма скала. Приликите им са невероятно много, но разликата е основна - никой днес не почита асасините така, както се почитат сикариите.

Подбудите на Юда, според мен, със сигурност са били нематериални. Ако наистина е бил сикарий, точно признаването на "кесаря" и "кесаревото" трябва да е било възприето от него като акт на предателство към рода. Дали това е най-голямото проклятие върху идеята - да, но всъщност излиза, че самата идея е с юдейски, предхристиянски произход. Както и да го погледна, не виждам от историята нищо друго, толкова подобно на национализма, колкото докараната до крайност идея за избрания народ при зилотите.
цитирай
13. анонимен - Има и още нещо - сикариите имат ...
17.10.2010 21:45
gantree написа:

Има и още нещо - сикариите имат почти идентичен аналог в сектата на асасините, на Хасан ас Сабах, десет века по-късно. Те също са "въоръжени с ками", и по същия начин са налагали политически терор чрез публични екзекуции на противниците си. Дори крепостта им Аламут е идентична с Масада - непристъпна и непревзимаема, на върха на голяма скала. Приликите им са невероятно много, но разликата е основна - никой днес не почита асасините така, както се почитат сикариите.

Въпрос:
-Кога терористите се превръщат в борци за свобода?
Отговор:
-Когато и ако победят
цитирай
14. gantree - @ анонимен 13
18.10.2010 07:19
Не, това е невярна комунистическа заблуда :)) по-точно самозаблуда.
Особено пък при тези два примера, при които нито сикариите, нито асасините са били победители.
цитирай
15. dagma - @gantree
18.10.2010 13:17
Сигурно ако попиташ евреин за крепостта Масада, той няма да спомене сикариите, които са я отбранявали, а само трагичната й национална символика. Но дори и по-умерени евреи да я бяха защитавали, безумство е да почиташ поражение дошло като самообреченост - Нека кръвта Му да е върху нас и децата ни.
Да национализъм си е това, племенен в началото, същински по-късно, и това вече няма оправдание. Разчиствали са така сурово и безкомпромисно пътя за единия Бог, и когато кулминацията настъпила са оглушали и ослепяли от възгордяване. Това вече не е изключителност, а вкостеняло национално себелюбие.

Но наистина е интересно дали евреите считат сикариите за национални герои.
Поздрави
цитирай
16. gantree - @ dagma
18.10.2010 14:09
Здравей.
Мога да се пробвам, имам познати евреи, макар и родени тук, а не там :)))
Предполагам, че няма да ги споменат като "сикарии", нито дори като просто зилоти, колкото и умерени да са. А ако пък седна да обсъждам приликите им с асасините, после сигурно и зъбите си няма да мога да събера. :))))

Племенен или същински, според мен е директно същински, като се има предвид, че дванайсетте племена не са били в племенни конфликти помежду си. Възгордяването им, ако се вземе предвид онова от твоя коментар 7, тоест, колко полезно е било съзнанието им за изключителност, в случая се оказва простимо, или най-малкото аргументирано в Стария Завет по безспорен начин. Но, простимо или непростимо, за мен лично, след добавката за сикариите в Масада става ясно едно - че национализмът не е пост-просвещенска или след-реформаторска светска идея, а е 1) антична, 2) религиозна, 3) предхристиянска, и 4) изкривена и доведена до абсурд юдейска представа за избраност.
цитирай
17. animamea - Не просто религиозна (идея), а в...
18.10.2010 22:10
Не просто религиозна (идея), а високо температурно-месианска.
Просвещенският национализъм е по своята същност атеистичен, богоборчески. При нас, през ХІХ век не бих го нарекъл богоборчески, но той превръща вярата и Църквата в средство за постигане на светски и и по същество антихристиянски цели. Резултатите са видни, и не само за нас, а и за съседите ни.

Идват времена, струва ми се, в които хората уплашени, омерзени и съвсем основателно отвратени от овчарите си наемници, ще пуснат доброволно вълците в кошарата.
цитирай
18. veselaj - Еее, Ган,
06.11.2010 19:05
не се обиждай, но все пак сме различни. не ми харесва идеята да ме принизяваш до равенство с мъжете :)))
цитирай
19. анонимен - :)
24.11.2010 22:02
http://193.68.27.20/Music++/Diskografija/F/Ferus Mustafov - Diskografija/
http://193.68.27.20/Music%2B%2B/Diskografija/F/Ferus%20Mustafov%20-%20Diskografija/Ferus%20&%20Milan/Ferus%20&%20Milan-Ora%20i%20Coceci-04-Moderna%20Cigancica.mp3
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gantree
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3637236
Постинги: 490
Коментари: 6144
Гласове: 25502
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031