Постинг
14.10.2010 21:02 -
Цветя за момчетата
Откъсът по-долу е от книгата „Полът: мъже, жени, пол, феминизъм“, от Фредерика Матюс-Грийн. Много се забавлявах с публикуваната част, "Цветя за момчетата"; по-долу са само извадки, целият откъс е тук, а повече за авторката - ето тук.
...
Няколко хиляди мили надолу по пътя чувствах не лична вина, а нещо като корпоративна. Не съм само аз; много жени, които познавам, притежават същия дух на неразумност. По мое мнение вие, момчета, заслужавате доста голяма благодарност, че ни търпите, както и някои извинения.
Трябваха ми няколко десетилетия, за да стигна до този извод. Някога, в колежанските ми дни, яростно защитавах самоопровергаващото се двойно убеждение: първо, че мъжете и жените са абсолютно еднакви; второ, че мъжете са глупаци, а жените са перфектни. През годините, когато бях омъжена и отглеждах синове, научих някои неща, които промениха мнението ми. Учех се и от отглеждането на дъщеря си – и от това, че се наложи да забележа някои неща в генетичното си огледало, които бях игнорирала. Ето затова сега предлагам една прекалено закъсняла валентинка и цветя за момчетата.
Първо, съжалявам, че ставаме така неразумни, когато сме ядосани. Предчувствието ви, че не можете да спечелите в тази ситуация, е абсолютно правилно. Но е добре, че все пак оставате с нас. Не мисля, че бих излязла втори път на среща с приятелка, която се е държала по този начин.
Благодарна съм, че според вас трябва да ме защитавате. Дори и да сте напълно непознат, ако някой ме заплаши, най-вероятно автоматично ще ми се притечете на помощ. Дори и с това да рискувате живота си. Аз не бих го направила за вас. Ако се замислите, това е необикновен дар от единия пол към другия. Не ми изглежда достатъчно само да кажа „Благодаря“.
Благодарна съм, че повечето от имената по военните мемориали са на мъже. Дори и армиите на бъдещето да са с балансирано съотношение на половете като в Ноевия ковчег, това остава значителен исторически факт. В продължение на векове мъжете приемали, че е тяхна работа да умират за жените; приемали за даденост, с други думи, че женският живот е по-ценен от техния собствен. Вижте още веднъж „Спасяването на редник Раян“: всичките изключителни подвизи и прояви на героична смелост, но не за да се спаси живота на редник Раян; той бил заменяем като всеки друг редник. Истинската цел на мисията била да се спаси майка му – не живота ѝ, а чувствата ѝ. За мъжете от онова време било очевидно, че никое усилие няма да е прекалено, за да се спести на майката такава ужасна мъка. За тази галантност ви благодаря, баба ми ви благодари и пра-пра-пра-прабаба ми ви благодари.
Оценявам всички малки любезности, които дават предимство на жените. Знам, че преди двадесет и две години казах, че ще ощипя всеки, който се опита да ми отвори вратата. Грешах. Правехте го от любезност и бях груба, като не го приемах по този начин.
Мисля си какъв е животът в култури, където жените се третират като добитък. Където им се отказват права на собственост и свобода, където побоят над жените е простим и дори очакван. Малките кавалерски жестове и жестове на куртоазия обучават младите мъже да се отнасят внимателно с жените, и когато ние, жените, им се подиграваме, всъщност атакуваме застрахователна полица, създадена предимно в наш интерес.
...
Живея в мъжки свят, единствена жена сред трима мъже; колегите ми са повечето мъже... и си мисля, че е дребнавичко да мърморя за ежедневния дъжд от чорапи и чинии, при положение, че се чувствам защитена отвсякъде...
А що се касае до отстъпени столове или отворени врати - приемам с готовност : )...
цитирайА що се касае до отстъпени столове или отворени врати - приемам с готовност : )...
Здравей :))
Радвам се, че текстът й ти харесва. Не бих казал, че е обективен, но определено е смислен. Със сигурност всеки ще го погледне от своята си височинка. За мен лично нейните разсъждения са забавни, главно заради шегата, която Бог очевидно си е направил с една на младини активна феминистка, поставяйки я в "мъжки", макар и не до крайност, свят. От едната крайност тя е почти преминала в другата, без обаче да е престанала да разглежда мъжът и жената като "два свята", а не "един". Дано остатъкът от живота й стигне, за да се добере до "едното цяло".
Поздрави.
цитирайРадвам се, че текстът й ти харесва. Не бих казал, че е обективен, но определено е смислен. Със сигурност всеки ще го погледне от своята си височинка. За мен лично нейните разсъждения са забавни, главно заради шегата, която Бог очевидно си е направил с една на младини активна феминистка, поставяйки я в "мъжки", макар и не до крайност, свят. От едната крайност тя е почти преминала в другата, без обаче да е престанала да разглежда мъжът и жената като "два свята", а не "един". Дано остатъкът от живота й стигне, за да се добере до "едното цяло".
Поздрави.
3.
анонимен -
така и никога не разбрах "в...
16.10.2010 01:03
16.10.2010 01:03
така и никога не разбрах "враждата" между привличащи се сили, нито пък проумях защо е нужно да се смесват желанието за надмощие, себедоказване и илюзия за победа над уж Божем най-близкия, и личните възприятия и емоции. не стоим там, където не ни е хубаво и колкото по-рано спрем да изнасяме собстените си проблеми на чужд гръб, толкова повече се увеличават шансовете ни да сме доволни от себе си и околните.
а що е това феминизъм, още не е ясно. ясно е само, че много хора разбират (много) различно това определение.
и аз като авторката посегнах към огледалото. никога не ми е пречило да съм жена и не бих искала да съм друго. това с доказването на нещо на някого си ми прилича по мисловната си схема на онези търсачи на силни усещания, които заради адреналина си търсят лошия късмет. хм, а и прекалено предпазлива също не съм, оказа се, след като обърнах поглед през рамо... сигурно човек интуитивно си решава колко иска да живее. и това предопределя вероятно и отговора на въпроса как иска да живее.
Екатерина
цитирайа що е това феминизъм, още не е ясно. ясно е само, че много хора разбират (много) различно това определение.
и аз като авторката посегнах към огледалото. никога не ми е пречило да съм жена и не бих искала да съм друго. това с доказването на нещо на някого си ми прилича по мисловната си схема на онези търсачи на силни усещания, които заради адреналина си търсят лошия късмет. хм, а и прекалено предпазлива също не съм, оказа се, след като обърнах поглед през рамо... сигурно човек интуитивно си решава колко иска да живее. и това предопределя вероятно и отговора на въпроса как иска да живее.
Екатерина
Здравей :))
"Вражда" между привличащи се сили - това е много добре казано :)))))))))))
цитирай"Вражда" между привличащи се сили - това е много добре казано :)))))))))))
Същото си помислих и аз, че е преминала в другата крайност. Но феминизмът е толкова неестествено състояние, че няма как да продължи безкрайно и все ще избие нанякъде.
Обаче от десетина години насам и аз изпадам в подобен възторг. Например, когато момчето ми се втурва да вдигне нещо тежко вместо мен и пуфтейки ме уверява че никак не му тежи.
цитирайОбаче от десетина години насам и аз изпадам в подобен възторг. Например, когато момчето ми се втурва да вдигне нещо тежко вместо мен и пуфтейки ме уверява че никак не му тежи.
Здравей :))
Със сигурност е от крайност в крайност. Аз, от своя страна, също не бих могъл да се изкажа така обобщаващо, за "всички". Във всеки случай, ще я купя, със сигурност ще е интересна. Все още я няма в София, вероятно с изключение на книжарницата на "Будапеща", която ще проверя в понеделник.
Встрани от темата, искам да те питам, мислиш ли, че има връзка между идеята за национализма и идеята за "избраност", "избран народ" у евреите?
цитирайСъс сигурност е от крайност в крайност. Аз, от своя страна, също не бих могъл да се изкажа така обобщаващо, за "всички". Във всеки случай, ще я купя, със сигурност ще е интересна. Все още я няма в София, вероятно с изключение на книжарницата на "Будапеща", която ще проверя в понеделник.
Встрани от темата, искам да те питам, мислиш ли, че има връзка между идеята за национализма и идеята за "избраност", "избран народ" у евреите?
Склонна съм да мисля, че има връзка. Обещанията дадени на Авраам в Стария Завет за бъдещ велик народ би трябвало да се отнасят за християните като деца на Израел чрез Христос.
Бог не може да фаворизира и да избира нации. Спасението е лично.
От друга страна, какво ли щеше да се случи, ако не беше съзнанието им за изключителност и толкова ревностното пазене на чистота на монотеистичната им вяра?
цитирайБог не може да фаворизира и да избира нации. Спасението е лично.
От друга страна, какво ли щеше да се случи, ако не беше съзнанието им за изключителност и толкова ревностното пазене на чистота на монотеистичната им вяра?
8.
анонимен -
без да споря или още по-малко да п...
17.10.2010 07:06
17.10.2010 07:06
без да споря или още по-малко да поучавам, но и идеята за Цион подсказва, че считат изключителността си за посочена от Бог. нямам предвид Н. Николовите тези, а това, което пише в стария завет.
Приносът на християнството е именно в индивидуализирането на спасението като отпор на богоизбраността и с основание се счита за един от източниците на легитимация на човешките права. Също и интернационализирането на учението му, както е посочила и Дагма. и е прав Иисус, обичта не може да бъде национално узурпирана.
цитирайПриносът на християнството е именно в индивидуализирането на спасението като отпор на богоизбраността и с основание се счита за един от източниците на легитимация на човешките права. Също и интернационализирането на учението му, както е посочила и Дагма. и е прав Иисус, обичта не може да бъде национално узурпирана.
9.
анонимен -
№ 8 е от мен, Екатерина
17.10.2010 07:07
17.10.2010 07:07
№ 8 е от мен, Екатерина
цитирай@ dagma
Честъртън набляга на същия въпрос, в "Ортодоксия", както и ти сега, и това е наистина колосален аргумент в полза на идеята за изключителност и избраност. Аз по-скоро неправилно си зададох питането, имайки предвид зилотизма и конкретно зилотското крило на сикариите като крайно течение, силно приличащо дори не на национализма като цяло, а на шовинизма като негова производна идея. Четох за една трактовка на "Искариот", според която за Юда с това се е имало предвид, че е бил сикарий, тоест - "Сикариот", и оттам ми хрумна това сравнение. А и защото, в крайна сметка, национализмът (като нещо ново) няма как да не е нещо "добре забравено старо". :)) Ше пиша за това доста свободно сравнение в следваща тема, и се радвам, че и ти виждаш връзка.
@ Екатерина
Да, именно е като "отпор на богоизбраността". Ако приема еднозначно, че "Искариот" всъщност е "Сикариот", и че Юда е бил от крайните зилоти-сикарии, отхвърлящи всяка власт, освен Божията, то тогава той може би се е отвърнал в посока предателство при думи от рода на "отдайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу" (от Лука 20:25).
цитирайЧестъртън набляга на същия въпрос, в "Ортодоксия", както и ти сега, и това е наистина колосален аргумент в полза на идеята за изключителност и избраност. Аз по-скоро неправилно си зададох питането, имайки предвид зилотизма и конкретно зилотското крило на сикариите като крайно течение, силно приличащо дори не на национализма като цяло, а на шовинизма като негова производна идея. Четох за една трактовка на "Искариот", според която за Юда с това се е имало предвид, че е бил сикарий, тоест - "Сикариот", и оттам ми хрумна това сравнение. А и защото, в крайна сметка, национализмът (като нещо ново) няма как да не е нещо "добре забравено старо". :)) Ше пиша за това доста свободно сравнение в следваща тема, и се радвам, че и ти виждаш връзка.
@ Екатерина
Да, именно е като "отпор на богоизбраността". Ако приема еднозначно, че "Искариот" всъщност е "Сикариот", и че Юда е бил от крайните зилоти-сикарии, отхвърлящи всяка власт, освен Божията, то тогава той може би се е отвърнал в посока предателство при думи от рода на "отдайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу" (от Лука 20:25).
Здрасти :)
Това, което знам за зилотите е, че са нещо като партийна или революционна антиримска организация, нещо като "Атака", а сикариите са им вършели черната работа, аналогично нашенските скинхедс.
Имам една книга "Евреите по времето на Исус", писана от американски равин. Сега поглеждам в нея, за да си припомня какво е писал за Юда, и чета: "Има схващане, че Юда Искариот е бил водач на зилотска фракция и неговото предателство към Исус е било в действителност погрешен опит да се принуди Учителят да предприеме божествено определено сваляне на Рим от власт."
Отварям и "Невинни ръце", знам че я имаш. Версията там за прозвището на Юда, е същата като твоята - " Искариот се извежда от латинското sicarius "въоръжен с кама". Предателството му в Гетсимания се тълкува като акт на отчаяние, целящ да накара Исус да повика дванадесетте легиона ангели и да възстанови великолепието на Израил". И тук е както ти го казваш.
Може наистина да е бил юдейски "атакист", но не е съвсем изключено родът му да е от град Кириот. Евангелистите не го споменават.
Все пак, така или иначе кръстната смърт на Спасителя е трябвало да се случи. Макар че, ако подбудите за предателството са били шовинистични, това би било най-голямото проклятие върху идеята "национализъм".
цитирайТова, което знам за зилотите е, че са нещо като партийна или революционна антиримска организация, нещо като "Атака", а сикариите са им вършели черната работа, аналогично нашенските скинхедс.
Имам една книга "Евреите по времето на Исус", писана от американски равин. Сега поглеждам в нея, за да си припомня какво е писал за Юда, и чета: "Има схващане, че Юда Искариот е бил водач на зилотска фракция и неговото предателство към Исус е било в действителност погрешен опит да се принуди Учителят да предприеме божествено определено сваляне на Рим от власт."
Отварям и "Невинни ръце", знам че я имаш. Версията там за прозвището на Юда, е същата като твоята - " Искариот се извежда от латинското sicarius "въоръжен с кама". Предателството му в Гетсимания се тълкува като акт на отчаяние, целящ да накара Исус да повика дванадесетте легиона ангели и да възстанови великолепието на Израил". И тук е както ти го казваш.
Може наистина да е бил юдейски "атакист", но не е съвсем изключено родът му да е от град Кириот. Евангелистите не го споменават.
Все пак, така или иначе кръстната смърт на Спасителя е трябвало да се случи. Макар че, ако подбудите за предателството са били шовинистични, това би било най-голямото проклятие върху идеята "национализъм".
Здравей :)))) Аз съм ти като отворена книга на теб :))))))
Имам и първата, "Евреите по времето на Исус" на Стивън Уайлен. Но и към нея, и към "Невинни ръце" съм с голяма доза недоверие, главно заради очевидните предразсъдъци на авторите им, и на двамата. Свързването с национализма обаче ми хрумна, след като четох за крепостта Масада, и от разни статии и коментари научих, че израелските войници в днешни времена полагат клетвата си там. Например, в ей тази статия дори пише следното:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2341§ionid=30&id=0006901
С две думи, сикариите, тези крайни шовинисти, са на такава висока почит, че са станали част от съвременната им национална символика.
Има и още нещо - сикариите имат почти идентичен аналог в сектата на асасините, на Хасан ас Сабах, десет века по-късно. Те също са "въоръжени с ками", и по същия начин са налагали политически терор чрез публични екзекуции на противниците си. Дори крепостта им Аламут е идентична с Масада - непристъпна и непревзимаема, на върха на голяма скала. Приликите им са невероятно много, но разликата е основна - никой днес не почита асасините така, както се почитат сикариите.
Подбудите на Юда, според мен, със сигурност са били нематериални. Ако наистина е бил сикарий, точно признаването на "кесаря" и "кесаревото" трябва да е било възприето от него като акт на предателство към рода. Дали това е най-голямото проклятие върху идеята - да, но всъщност излиза, че самата идея е с юдейски, предхристиянски произход. Както и да го погледна, не виждам от историята нищо друго, толкова подобно на национализма, колкото докараната до крайност идея за избрания народ при зилотите.
цитирайИмам и първата, "Евреите по времето на Исус" на Стивън Уайлен. Но и към нея, и към "Невинни ръце" съм с голяма доза недоверие, главно заради очевидните предразсъдъци на авторите им, и на двамата. Свързването с национализма обаче ми хрумна, след като четох за крепостта Масада, и от разни статии и коментари научих, че израелските войници в днешни времена полагат клетвата си там. Например, в ей тази статия дори пише следното:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2341§ionid=30&id=0006901
... Днес крепостта Масада е символ на свободата за всички евреи. Израелските войници (мъже и жени) идват тук, за да се закълнат, че ще опазят мира в своите земи ...
С две думи, сикариите, тези крайни шовинисти, са на такава висока почит, че са станали част от съвременната им национална символика.
Има и още нещо - сикариите имат почти идентичен аналог в сектата на асасините, на Хасан ас Сабах, десет века по-късно. Те също са "въоръжени с ками", и по същия начин са налагали политически терор чрез публични екзекуции на противниците си. Дори крепостта им Аламут е идентична с Масада - непристъпна и непревзимаема, на върха на голяма скала. Приликите им са невероятно много, но разликата е основна - никой днес не почита асасините така, както се почитат сикариите.
Подбудите на Юда, според мен, със сигурност са били нематериални. Ако наистина е бил сикарий, точно признаването на "кесаря" и "кесаревото" трябва да е било възприето от него като акт на предателство към рода. Дали това е най-голямото проклятие върху идеята - да, но всъщност излиза, че самата идея е с юдейски, предхристиянски произход. Както и да го погледна, не виждам от историята нищо друго, толкова подобно на национализма, колкото докараната до крайност идея за избрания народ при зилотите.
13.
анонимен -
Има и още нещо - сикариите имат ...
17.10.2010 21:45
17.10.2010 21:45
gantree написа:
Има и още нещо - сикариите имат почти идентичен аналог в сектата на асасините, на Хасан ас Сабах, десет века по-късно. Те също са "въоръжени с ками", и по същия начин са налагали политически терор чрез публични екзекуции на противниците си. Дори крепостта им Аламут е идентична с Масада - непристъпна и непревзимаема, на върха на голяма скала. Приликите им са невероятно много, но разликата е основна - никой днес не почита асасините така, както се почитат сикариите.
Има и още нещо - сикариите имат почти идентичен аналог в сектата на асасините, на Хасан ас Сабах, десет века по-късно. Те също са "въоръжени с ками", и по същия начин са налагали политически терор чрез публични екзекуции на противниците си. Дори крепостта им Аламут е идентична с Масада - непристъпна и непревзимаема, на върха на голяма скала. Приликите им са невероятно много, но разликата е основна - никой днес не почита асасините така, както се почитат сикариите.
Въпрос:
-Кога терористите се превръщат в борци за свобода?
Отговор:
-Когато и ако победят
Не, това е невярна комунистическа заблуда :)) по-точно самозаблуда.
Особено пък при тези два примера, при които нито сикариите, нито асасините са били победители.
цитирайОсобено пък при тези два примера, при които нито сикариите, нито асасините са били победители.
Сигурно ако попиташ евреин за крепостта Масада, той няма да спомене сикариите, които са я отбранявали, а само трагичната й национална символика. Но дори и по-умерени евреи да я бяха защитавали, безумство е да почиташ поражение дошло като самообреченост - Нека кръвта Му да е върху нас и децата ни.
Да национализъм си е това, племенен в началото, същински по-късно, и това вече няма оправдание. Разчиствали са така сурово и безкомпромисно пътя за единия Бог, и когато кулминацията настъпила са оглушали и ослепяли от възгордяване. Това вече не е изключителност, а вкостеняло национално себелюбие.
Но наистина е интересно дали евреите считат сикариите за национални герои.
Поздрави
цитирайДа национализъм си е това, племенен в началото, същински по-късно, и това вече няма оправдание. Разчиствали са така сурово и безкомпромисно пътя за единия Бог, и когато кулминацията настъпила са оглушали и ослепяли от възгордяване. Това вече не е изключителност, а вкостеняло национално себелюбие.
Но наистина е интересно дали евреите считат сикариите за национални герои.
Поздрави
Здравей.
Мога да се пробвам, имам познати евреи, макар и родени тук, а не там :)))
Предполагам, че няма да ги споменат като "сикарии", нито дори като просто зилоти, колкото и умерени да са. А ако пък седна да обсъждам приликите им с асасините, после сигурно и зъбите си няма да мога да събера. :))))
Племенен или същински, според мен е директно същински, като се има предвид, че дванайсетте племена не са били в племенни конфликти помежду си. Възгордяването им, ако се вземе предвид онова от твоя коментар 7, тоест, колко полезно е било съзнанието им за изключителност, в случая се оказва простимо, или най-малкото аргументирано в Стария Завет по безспорен начин. Но, простимо или непростимо, за мен лично, след добавката за сикариите в Масада става ясно едно - че национализмът не е пост-просвещенска или след-реформаторска светска идея, а е 1) антична, 2) религиозна, 3) предхристиянска, и 4) изкривена и доведена до абсурд юдейска представа за избраност.
цитирайМога да се пробвам, имам познати евреи, макар и родени тук, а не там :)))
Предполагам, че няма да ги споменат като "сикарии", нито дори като просто зилоти, колкото и умерени да са. А ако пък седна да обсъждам приликите им с асасините, после сигурно и зъбите си няма да мога да събера. :))))
Племенен или същински, според мен е директно същински, като се има предвид, че дванайсетте племена не са били в племенни конфликти помежду си. Възгордяването им, ако се вземе предвид онова от твоя коментар 7, тоест, колко полезно е било съзнанието им за изключителност, в случая се оказва простимо, или най-малкото аргументирано в Стария Завет по безспорен начин. Но, простимо или непростимо, за мен лично, след добавката за сикариите в Масада става ясно едно - че национализмът не е пост-просвещенска или след-реформаторска светска идея, а е 1) антична, 2) религиозна, 3) предхристиянска, и 4) изкривена и доведена до абсурд юдейска представа за избраност.
Не просто религиозна (идея), а високо температурно-месианска.
Просвещенският национализъм е по своята същност атеистичен, богоборчески. При нас, през ХІХ век не бих го нарекъл богоборчески, но той превръща вярата и Църквата в средство за постигане на светски и и по същество антихристиянски цели. Резултатите са видни, и не само за нас, а и за съседите ни.
Идват времена, струва ми се, в които хората уплашени, омерзени и съвсем основателно отвратени от овчарите си наемници, ще пуснат доброволно вълците в кошарата.
цитирайПросвещенският национализъм е по своята същност атеистичен, богоборчески. При нас, през ХІХ век не бих го нарекъл богоборчески, но той превръща вярата и Църквата в средство за постигане на светски и и по същество антихристиянски цели. Резултатите са видни, и не само за нас, а и за съседите ни.
Идват времена, струва ми се, в които хората уплашени, омерзени и съвсем основателно отвратени от овчарите си наемници, ще пуснат доброволно вълците в кошарата.
не се обиждай, но все пак сме различни. не ми харесва идеята да ме принизяваш до равенство с мъжете :)))
цитирай
19.
анонимен -
:)
24.11.2010 22:02
24.11.2010 22:02
http://193.68.27.20/Music++/Diskografija/F/Ferus Mustafov - Diskografija/
http://193.68.27.20/Music%2B%2B/Diskografija/F/Ferus%20Mustafov%20-%20Diskografija/Ferus%20&%20Milan/Ferus%20&%20Milan-Ora%20i%20Coceci-04-Moderna%20Cigancica.mp3
цитирайhttp://193.68.27.20/Music%2B%2B/Diskografija/F/Ferus%20Mustafov%20-%20Diskografija/Ferus%20&%20Milan/Ferus%20&%20Milan-Ora%20i%20Coceci-04-Moderna%20Cigancica.mp3
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 25502
Блогрол
1. Smooth Jazz
2. Поетика
3. Darktales
4. Мария Николова
5. Михаела Смит
6. Невероятното
7. Библиотека
8. Тодор Моллов, за Саръ Салтък
9. Марин
10. upload.plunder.com
11. Паисий Светогорец
12. Логос БГ
13. Zamzar.com
14. За Асад
15. Алауитите в Сирия
16. Мутафчиев, за Саръ Салтък
17. Стара София в снимки
18. Last.fm/gantree
19. Southeast European Times
20. Kurdistan Regional Government
21. Kurdistan maps
22. The World at War
23. Middle East and Asia maps
24. Атлас
25. kurds vs assyrians
26. Music Uploader
27. astranet.org
28. Амин Маалуф, "Кръстоносните походи през погледа на арабите"
2. Поетика
3. Darktales
4. Мария Николова
5. Михаела Смит
6. Невероятното
7. Библиотека
8. Тодор Моллов, за Саръ Салтък
9. Марин
10. upload.plunder.com
11. Паисий Светогорец
12. Логос БГ
13. Zamzar.com
14. За Асад
15. Алауитите в Сирия
16. Мутафчиев, за Саръ Салтък
17. Стара София в снимки
18. Last.fm/gantree
19. Southeast European Times
20. Kurdistan Regional Government
21. Kurdistan maps
22. The World at War
23. Middle East and Asia maps
24. Атлас
25. kurds vs assyrians
26. Music Uploader
27. astranet.org
28. Амин Маалуф, "Кръстоносните походи през погледа на арабите"