Мехмед Али Агджа все още си мълчи. Мина почти цяла седмица, без да обели и думица бъдещия автор на "съвършеното Евангелие". Вероятно се е забавил, защото с едната ръка смята пачките, които са му обещани за интервю / книга / филм, а с другата смята рисковете, които биха му се струпали на главата от страна на нашите бивши кадесари и техните руски началници. Междувременно вчера се сетих да потърся, и намерих една голяма част от текста на догмата за непогрешимост на римския папа, приета на Първия Ватикански събор през 1870 година. Не знам дали текстът е пълен изцяло, но е поне дългичък и казва повече от достатъчно за голямата пропаст, съществуваща между православни и католици. Ето какво гласи този категорично налудничав текст, според това, което намерих:

    "Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?".

    Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.

    Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното. Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно. Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.

    Папата има власт над чистилището и ада. Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.

    Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата й пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".

        Такова е дословно постановлението на Първия Ватикански Събор от 1870 г. по времето на папа Пий ІХ! Не в някакви си отдалечени средновековни времена, а само преди 130 години! Знаят ли за съществуването на това постановление православните християни? Знаят ли пълния му текст самите римо-католици?

... и т.н. от тук

Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?".
Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър.

Папата е божествен човек и човешки Бог - да не би 1870 г. папа да е бил Бойко?

Хахах, бъзикай се ти :)))

Не бях чел досега догмата за непогрешимост, и съм сигурен, че много хора като мен не са я чели. Чета в момента речта на много почитания у нас епископ Йосип Щросмайер от същия събор през 1870-а, в която той прави отчаян опит да спре тая лудост, но не успява. Затова я потърсих като текст, и каквото намерих, вързах. Може би по-нататък ще пусна и речта на Щросмайер, много е силна, много. Завършва с "... и Господ Бог да ми е на помощ". Вижда се, имало е защо.

Доколкото зная, на събора свикан от Пий IX, въпроса за непогрешимостта е решен не чрез богословски изследвания и разсъждения, а единствено чрез гласуване. Почвата отдавна е била подготвена. Основния стълб, около който градят кодекса за върховенство, е първенството на св. ап. Петър. Въпреки че неговото е било първенство между равни - тихо, скромно и християнско. Никой в първите векове когато Църквата се е управлявала съборно, а не монархически, не е имал и представа що е то папска непогрешимост. И изведнъж "наместника на св. Петър на земята" се оказва върховен монарх, висш първожрец, първосвещеник с неоспорима воля.
Тази тема ме връща доста години назад. Баща ми обичаше да я нищи в монолози пред мен, а бях във възраст, в която папската непогрешимост ми беше последна грижа :) Помня че според него, историята на църквата щяла да е по-спокойна и да я четем с по-голяма наслада, ако не било учението за приматството.

Здрасти Ган!

Докато го четях си помислих, че ТИ се бъзикаш!
Трудно е за проумяване и не знам католиците как го смилат това! Знаех, че папата е "непогрешим", ама не очаквах че е почти част от Светата Троица, управлява добрите и лошите ангели, отменя и изменя тайнствата установени от Исус и е по-важен от апостол Павел!

Пошло!

Всъщност, това е кулминацията в едно състояние на крайна лудост, натрупвано в продължение на малко повече от хиляда години. Същата ерес е и при мюсюлманите, с техния непогрешим Пророк. Ницше, който също отхвърля Дарвиновата теория, и идеите му за свръх-човека са белези от същата болест. До няколко дни ще пусна и речта на епископ Щросмайер, няма я никъде в нета.

Да, вярно е казаното от баща ти, но, от друга страна, историята на църквата никога не е била спокойна, в почти нито един момент.

Поздрави.

Здравей, Василе.
Какъв ти бъзик, чисти факти са си това. Трудно е, та е почти нъвъзможно за проумяване. Винаги съм си мислел, че протестантите са паднали по-надолу от тях, но прочитайки това, загубих дори и малкото почитание, което досега съм изпитвал към католиците.

Прочетеното горе ми звучи толкова абсурдно, че чак започвам да се съмнявам в пълната му достоверност. Не мога да приема, че въпросната (обсъждана тук) лудост може да роди такова нещо. Загложди ме любопитството откъде може да се намeри оригинала на решенията на първия ватикански събор (тогава е прогласен и "догмата" за непорочното зачатие на св.Богородица). Папа Пий ІХ е същия, който провежда агресивна политика на Балканите, и ръкополага архимандрит Йосиф Соколски за униатски архиепископ на България. Голям конфуз се е получил, когато папските прислужници поискали да обръснат библейската брада на дядо Йосиф - якия почти осемдесет годишен дядка изритал единия, а върху другия стоварил тежък юмрук. Твърди се, че това било първото му разочарование от папизма :)))

Ми не знам, абсурдно е, да. Аз се доверявам на авторитетността на източника, на постинга долу вдясно съм сложил линк. Щом там са го цитирали (прецитирали от публикация) значи мога да имам доверие. Иначе лесно мога да попитам онези историци, знаеш кои, няма по-лесно нещо от това, но рискът е, че така ще стане разговор и още един Бог знае какво.

Инфото за Йосиф Соколски е интересно, хахах :))))

А пък може и да опитам да потърся оригинал. Не може да го няма в нета, на тях толкова срамно не им звучи тази лудост. Но ако е на латински, съм "шах и мат с пешката". :))

Ще се пробвам, малко по-късно.
Чудя се как се използва този латински речник
http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.04.0059

Ако търсите оригиналния текст, ето тук има нещо на английски: http://www.ewtn.com/library/COUNCILS/V1.htm#1 - заседанието на събора от 18 юли 1870. Общо взето никъде не открих цитираното горе, но ако буквата е различна, духът на написаното е сходен.
Обаче пише: "Ако някой твърди, че римският папа не е приемник на благословеното първенство на ап. Петър, на него анатема". Чудя се, значи ли това, че върху всеки некатолик автоматично е произнесена папска анатема?

Здравей.
И аз намерих разни неща, например това тук
http://frterry.org/History/Chapter_17/Chap.17%20Handout_230.htm

но идеята е да е в оригинал. Намереното е малко.