Няма начин да не се заразите като мен от болестта на сравняването с нещо друго, нещо външно, което да Ви ориентира къде стоите, какво представлявате на фона на едно или друго и в каква реалност се намирате, след като прочетете нещо подобно на това, което казва Бари Хиленбранд, един неизвестен за мен американски журналист, в интервюто си пред Драгомир Иванов. "В САЩ въобще няма централен медиен контрол", казва той, "... тъй като конституцията казва, че Конгресът не може да приема никакъв закон, възпиращ свободата на пресата." Дори само това изречение показва огромната пропаст в смисъла на понятията "свобода на словото" и "свободни и независими медии" у нас в сравнение с американците. Да, ние много обичаме да си говорим за свободата на словото, някои дори се опияняват постоянно на тая тема, но фактите са си факти, и те са прости - не може да се приема никакъв закон, възпиращ свободата на пресата. Само при това положение можем да си говорим за един и същи смисъл на понятията "свобода на словото" и "свободни и независими медии". У нас няма такива медии, свобода на словото - също. Дали ще са ни на главата миковите мераци за проследяване на едно-друго в нета, или ще са чиновническите занимания на медийната комисия, купищата разрешителни режими и Съвета за електронни медии - това няма никакво значение. Свобода на словото няма, като вместо това си имаме един куп институции за централен контрол. Не се заблуждавайте - контролът еднозначно ограничава.

        Другото изключително весело нещо, което много ме развесели, беше споменаването на метода за оценка на политическите изявления, въведен от "Вашингтон пост" - 1 Пинокио, 2 Пинокио, 3 Пинокио и т.н., напред и нагоре, докъдето стигне безочливостта в съответното изявление. Напълно съм съгласен, че политическите изявления, и изобщо чисто човешките публични изявления никога не са чиста лъжа или пък стопроцентова истина, и именно в това е красотата на подобен, макар и също доста субективен критерий. Ако не проясняване или полза, то поне става весело при сравняването на едни или други изказвания. Няма начин, търсенето на здрава почва под краката е напълно разбираем импулс.

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4254598,00.html

Izvinete me ,che pisha na vas ,no nemoga da go storai v bloga na templar.Pozdravaivam go za ystoichivostta mu.Neka da znae che ima xora za koito vinagi shte bade edin dostoen chovek nezavisimo na koe maisto e v listite.Neznam dali shte se pochustva po-dobre kato razbere she i ne sofianzhi mogat da go uvajavt.

Медиите в цивилизованите страни са едно, тези в ориенталските - съвсем друго.Причината не е в медиите такива каквито са или в тяхната свобода, а в хората и тяхната реакция при определена информация.Ако в САЩ определен политик бъде накиснат в корупционен скандал, той си подава оставката, и партията му почти неуминуемо губи изборите.Семейството му (деца, роднини итн) са поне частично солидарни с вината му , и носят клеймо доста време.Бегъл пример е Челси Клинтън, в едно интервю Хилъри беше заявила че може да прости на Бил за Моника, но не и за Челси.Такова им е обществото - малко по-консервативно и задръстено, но вярващо в правилата.И недолюбващо тези които не ги спазват.
В нецивилизованите страни като Чалгаристан например, като видят че даден политик краде, се почва - и ти да беше, и ти щеше да правиш така, и аз да бяха - и аз щях да правя така, кой както се уредил, еми може човека - много ясно че ще го прави, всички го правят, защо не и той.Итн итн до края на безкрая.И най-вече, вземат та не вярват.Той не краде, това го говоря кумунизите, Бойко е прекрасен и харизматичен човек, всичко по негов адрес са лъжи защото не могат да са толкова мъжествени.Всеки си пресява правилата и се самоуспокоява че всички ги нарушават, затова вътрешно ги пригажда за себе си.Карам с превишена скорост, но НИКОГА не пресичам на червен светофар, или понякога пресичам на червен светофар но НИКОГА не давам рушвет на катаджия, или давам рушвет, но НИКОГА от сърце и прочие.Затова каквито и да са ни медиите, все в гъз.