Две неща, за неделята, преди да се отнеса надалеч от нета за седмица - Джон Лок, съвсем малко и накратко, и руската лудост, ясно изразена в думите на един руски свещеник и в делата на мнозинството руснаци, имащи достъп до интернет.

        Първото, Джон Лок - става дума за това издание на неговото "Писмо за толерантността". Както споменах на dagma в коментар от предишния постинг, възторжено тръгнах с "голямата кошница" по отношение на очакванията към текста му, и съм вече малко разочарован. Сега, кой е Джон Лок и какво е класиката в либерализма не ми се коментира. Това са чужди емоционални оценки, които няма смисъл да се коментират така, както е безсмислено да духаш срещу вятъра. Джон Лок е перфектен, в оценките може би не, но във формулировките си. От неговите формулировки става ясно не какъв точно е обектът на неговите интереси, мисли и коментари, а главно какви са неговите собствени представи за него. На страница 37-а е втората от описаните в увода негови основни формулировки, за това "що е Църква". "Под Църква аз разбирам", пише той, "доброволно общество от хора, събрали се заедно по собствено съгласие с цел публично богослужение, организирано по начин, който те смятат, че е угоден Богу и че спомага за спасението на душите им". Честно казано, стремежът на много хора към точно формулиране на вече казаното винаги ми е бил смешен. Що е то Църква обаче е ясно казано много дълго време преди височайшата поява на Джон Лок из най-северозападните покрайнини на Европа. Целта на такива хора почти винаги е била, според мен, не точно да се формулира вече казаното много време преди тях, а неговото преформулиране, обикновено по начин, който да пасва на конкретна лична цел или на конкретна обществена ситуация. В никакъв случай няма да оспорвам неговата емоционална формулировка, но за да стане ясно какво му е убягнало, ще цитирам и антитезата му дословно. Който може да мисли, нека, четейки го, да си мисли за традициите в собственото семейство на първо място, после за българите от периода на Тъмните векове, и не на последно място за традициите в българското семейство такива, каквито ги познаваме от литературата, от собствените си семейства, както и от периода на т.нар. "Възраждане" досега. И така, още малко класически либерализъм от Джон Лок, в чистия му вид:

"... Твърдя, че това е свободно и доброволно общество. Никой не се ражда член на определена църква; в противен случай религията на родителите би преминавала у децата по силата на същото право на наследство, което е в сила по отношение на имуществото му и човек би държал на вярата си по същия начин, по който владее земята си - трудно е да си представим нещо по-абсурдно. Нито един човек не е по природа свързан с определена църква или секта, а всеки доброволно се присъединява към обществото, в което вярва, че е намерил вероизповеданието и богослужението, които са наистина угодни Богу. Тъй като надеждата за спасение е единствената причина за встъпване в такава общност, тя е и единственото основание за неговото оставане в нея. И ако впоследствие той открие нещо погрешно в учението или нередно в богослужението на обществото, към което се е присъединил, то защо да не е свободен да излезе от него по същия начин, по който е влязъл? Нито един от членовете на едно религиозно общество не може да бъде обвързан с други връзки, освен тези, които произтичат от определени очаквания за вечен живот. Църквата, следователно, е общество от членове, обединили се доброволно в името на тази цел."

        С други думи, според Лок е напълно възможно да се родиш и израснеш в християнско семейство, да си възпитан в традициите на християнската етика, и в един момент на "откриване на нещо погрешно и нередно" да излезеш от общността, в която си роден и възпитан, и да се присъединиш към, например, уммата. След което да се ожениш срещу откуп и без дори да видиш лицето на жена си, и след това да възпиташ децата си в презрение към жените и изобщо към човешкия живот и към света. Трудно ми е, на свой ред, аз да си представя нещо по-абсурдно от тезата и антитезата за Църквата на Джон Лок.
...

        Второто, за руската лудост. Ще цитирам без мой коментар три неща - 1) една новина, 2) част от размислите на един руски архимандрит от русофилското ни православно сайтче, и 3) последните резултати от вече коментираната руска анкета "Имя России".

Новината:
... Комунистическата партия в Санкт Петербург ще поиска от православната църква да канонизира Йосиф Сталин за светец, ако той спечели допитването за най-велика личност в историята на Русия ...
... “Сталин е най-голямата личност в историята на Русия”, обяви комунистическия лидер Сергей Малинкович, който е и инициатор за канонизирането на диктатора. “В края на XXI век икона със свети Йосиф Сталин ще има във всяка православна църква", убедено заключи Малинкович.

Част от размислите на  Архимандрит Тихон Шевкунов:
... Ръководи ли се от религиозните ценности Путин, когато взема решенията си?
Твърдо съм убеден в това ...
...
... Русия е пряк потомък на византийската традиция. Ето защо нашите проблеми са толкова сходни ...
...
... Още един паралел виждам в криворазбрания национализъм. Докато всички жители на империята се смятали за ромеи (римляни), сред тях царяло единство и силата била на тяхна страна. След това обаче обществото се разделило на нации и империята се разпаднала, губейки покрайнините си. Не можем да допуснем същото да стане и с Русия.
...
... очевидно е, че самоизолирането е пагубно. Но в същото време историята потвърждава горчивите, но трезви думи на руския император Александър III: "Русия има само двама съюзници – нейната армия и флот".
...
... На Запад не обичат да си спомнят, че по времето на разцвета на Византия Западна Европа тънела в най-мизерно варварство. Хората, разбира се, вече не се катерели по дърветата, но другояче освен заден двор тогавашна Европа не може да се нарече ...
...
... В Константинопол имало широки булеварди, десететажни сгради с хидравлични лифтове. Имало водопровод, канализация. А най-голямото хигиенно изобретение на Запада по онова време били обувките с високи токове – за да не затъваш до глезени във фекалиите ...
...
... Вярно ли е, че искате контрол над медиите?
Аз нищо не искам, просто съм убеден, че в Русия трябва да има цензура.
...
... Вашата енория, заобиколена от сгради на спецслужбите ...
Вярно е. Ще отбележа само, че нашият манастир се е появил тук почти 600 години по-рано от тези учреждения.


И последните резултати от "Имя России":

1. Висоцки Владимир Семьонович - 603 105 гласа,
2. Сталин Йосиф Виссарионович - 584 259 гласа,
3. Хрушчов Никита Сергеевич - 566 492 гласа.



        Не вървим на добре, най-общо казано. Ще ми липсвате всички през цялата следваща седмица, обаче това е положението. По-важното е аз да не липсвам на никого. Този път музикалната ми агресия няма да се изрази в "налагане на звука" още с отварянето, дори нещо повече - парчетата на Euge Groove са две (в едно). Клипчето се нарича "Medley", и по-хубавото (според мен) е второто, след петата минута (5:23) до края. Приятна неделя на всички приятели.

смятам,че това е основателно,става дума за лична свобода.

Да, наистина, тъкмо за личната свобода става дума.
Как не се сетих, сам и по-рано.

задълбочените ти анализи, винаги актуалната позиция и изтънченият музикален вкус!
Хубава и успешна седмица!:)

твоите постинги и в повечето случаи съм съгласна с това, което пишеш, но този път е излючение. Ще коментирам само виждането ти за Лок. От студентските ми години, от лекциите по европейска история, Лок ми е любим философ от Просвещението.
Преди да внесеш неговите виждания в различен контекст, все пак трябва да имаш предвид времето, в което той е живял и какво точно е искал да каже. За това примерът ти с християнските традиции и уммата ми се струва неуместен. Лок е подкрепял свободата на човека от влиянието на църквата и е защитавал правото на всеки сам да реши кое е добро за него. Но също така смятам, че той искрено е подкрепял теорията си за ролята на образованието във формирането и израстването на личността. И ще дам пример: "... деветима от десетима са добри или лоши, примерни или не, според образованието им..."* ~Some Thoughts Concerning Education.

*мой превод

А останалата част от постинга ти, за Русия, не го прочетох, защото не се интересувам от това. :)

Хахах, мислиш ли наистина, че не вземам, че не съм взел предвид времето, в което той е живял? Ако беше така, защо тогава щях да напиша предпоследното си изречение преди големия му цитат? И знаеш ли защо всъщност примерът ми с християнската общност и уммата ти се струва неуместен? - именно защото ти го разглеждаш от днешна гледна точка, а не от гледна точка на неговото време. Именно от гледна точка на онези времена, в които е живял Лок, този мой пример с общностите ясно показва абсурдността на формулировката му. Показва и тоталното му непознаване на света, за който иначе толкова обобщаващо и компетентно се изказва. Не искам да се изказвам и още по-грубо за него, имайки предвид и факта, че именно по неговото време Кромуел е плащал по пет шилинга на своите roundheads за отсечена глава на католически свещеник или монах. Или монахиня. В името на свободата, подкрепяна от Джон Лок, може би.

Вметката за образованието приемам, но я оставям настрана от разговора. Аз също бих бил против тогавашният монопол върху грамотността и образованието.

За казаното в коментар 5 - като искаш, не го чети докрая. Твоя воля, но не разбирам - защо изобщо коментираш "останалата част", щом не те интересува?

Изключително печално е това, което става в Русия, че има такава идея вече е омерзително. Това е все едно Фюрера да стане светец. Потресаващо и омерзително.

Locke e bil strahlivec i karierist, no e napisal udobna za vremeto si teoriya na pomiryavaneto. Kraywgwlen kamwk, no tova ne promenya ocenkata za lichnostta i postwpkite mu. Swshtata nojica mejdu dumi i dela ima i pri Schopenhauer. Pak ostava vwproswt dali tvorchestvoto moje da sluji za indulgenciya

A lichnata svoboda dnes se bazira na uchredenata religiozna svobota, a tova veche e zasluga na Martin Luther. Swvsem druga lichnost i jiteyski pwt.

Ekaterina

Имал е основание да го твърди тогава, когато го е казал. Днес също има основание да го твърди, дори много повече от тогава. А утре?

намирам за безвкусна тази комбинация от текстове.
защото напъва за бърза и непременно печеливша реакция.
защото спекулира със спекулативния тон.

http://www.dveri.bg/content/view/7075/172/

Да, тези проценти са парадоксални, така е.
Благодаря ти за линка.