Съвсем случайно ми попадна публичната част от текста на завещанието на генерал Михаил Савов, известен като един от двамата основни виновници за започването на Междусъюзническата война през 1913 година, заедно с лудия дядо на царственият от днешните управляващи социалисти. Много ми хареса като текст, и веднага търча да го споделя с ... с който се случи по това никое време в неделя. Няма никаква нужда, според мен, от лоши думи за ген. Савов. Бил е военен министър в правителството на Стефан Стамболов в периода 1891 - 1894 година. След поражението в Междусъюзническата война е бил уволнен от армията, и съден, след което емигрира във Франция. Няма да пиша повече за него, а който се интересува от повече подробности, нека да погледне из мрежата, например в Уикипедия. 

     Генералът умира на 21 юли в Сен Валие дьо Тией, а публичната част от текста на завещанието му е представена в София на 25 юли от специално избран Комитет, съставен от негови лични приятели и политически съмишленици. Думите му звучат много завладяващо и очарователно.      И така:

---

     ...
     (Точен текст)      В име Отца, и Сина и Светаго Духа. Амин.      По нареждане на Великия Творец на Вселената, всичко, което получава живот, трябва един ден да изчезне и се пресели в вечността. Като творение на Създателя, и аз един ден ще последвам същия път.
     По тоя случай нареждам:
     1. В случай, че се помина, желая тялото ми да се пренесе и погребе при моите родители в София.

     2. Пренасянето и погребението да стане на мои разноски при най-скромна обстановка. Ако правителството пожелае, погребението ми да стане на държавни разноски, то това предложение да се отклони по един най-вежлив начин, тъй като не се считам достоен за тая висока чест.

     3. От гарата тялото ми да бъде пренесено на треторазредна кола нощно време в църквата на гробищата и поставено там, за който случай църквата да бъде драпирана в черно. Тялото ми да остане изложено там един ден и една нощ, за да могат моите приятели и познати, които биха пожелали, да ми направят последното посещение и си вземат сбогом с мене. Два свещеника да се поставят да четат подходящи за случая молитви през цялото време, докато тялото ми бъде изложено. За през нощта да се наемат също двама вардачи.

     4. Погребението ми да се извърши на следующия ден, след една къса заупокойна служба, без всички ония церемонии, предвидени в устава за гарнизонната служба при погребението на военни лица. Да не поставят никакви военни команди, никакво поставяне тялото ми на лафет, така също предвидената стрелба при спущане на тялото в гроба да не се прави.

     Не желая и ордените ми да се носят и излагат, както това става при подобни траурни случаи. Никакви речи да се не държат.
     Не желая никакви венци да се полагат. Единствен венец може да положи само любимата ми дъщеря и нейното семейство.
     На гроба ми да се постави плоча точно с следующия скромен подпис:
     Тукъ почива Михаилъ Савовъ. Роденъ на 27 Ноемврий 1857 година и починалъ на...
     От лявата ми страна, на лявото ми рамо, да се постави малък пиедестал от Витошки гранит, на който да се тури бюста ми, направен по фотографията, приложена тук. Бюстът ми да бъде обърнат към Македония. На пиедестала да се гравират следните думи:
     На грядущите поколения да реализират идеята, към която са обърнати моите очи, и който идеал нашите генерации не можаха да реализират поради отсъствието на единство в партиите по въпросите, засягащи външната и вътрешната ни политики.
     ...
     Целия си живот аз посветих в служение на Отечеството.
Умирам с спокойна съвест, че съм изпълнил до край дълга си добросъвестно. Смятам, че моята дейност като началник на 4-та Преславска дивизия, като началник на Военното училище и като дългогодишен Военен министър (1891 - 1894 и 1902 – 1907 години) е оставила дълбоки следи в средата на българското войнство.
Архивата на Военното министерство, тая на Народното събрание и Държавната архива ще установят, че инструментът, с който моите бойни другари, заедно с мене, опирайки се на яките мишци на храбрия български войник, покрихме с неуведаема слава нашите военни знамена по бойните полета на Тракия и Македония през 1912 – 1913 години.
     Никой не е непогрешим в своята дейност. И аз, през време на тая дълга, разнообразна и много сложна дейност, не съставлявам изключение. Но смятам и съм дълбоко убеден, че ония, които ме атакуваха, направиха много по-големи грешки.
     Една криво разбрана династическа политика, която намираше интерес да компрометира и унищожава всички характерни и издигнали се с заслужен авторитет държавници и висши военни, намери пълна подкрепа в тоя начин на действие в някои наши политически групи. И ето защо, в тежките критически обстоятелства, които преживява Отечеството, не се намериха личности, около които да се групира нацията, за да излезе от тежката морална криза, в която изпадна, поради събитията.
     И днес има признаци, че старият начин на действие от надлежните фактори не е забравен. А между това, политическото положение на нашето отечество е сто пъти по-трудно, отколкото в миналото. Черни облаци се вият над бъдещето на България и грозят да я обградят.
     Само едно по-голямо съгласие между всички поменати по-горе фактори ще я изведат на спасителния бряг. Тоя трудолюбив, храбър и доблестен български народ напълно заслужава една по-добра участ.
     Бог да пази България.
     Генерал-лейтенант Михаил Савов

Това трябва да се прати до сегашните ни управници!

открил си прекрасен текст:-)
честно казано за втори път попадам на подобно
откровение/емоция/настроение/желание в крайна сметка - завещание
първото беше много лично, направено между един мъж и една жена, живяли миналия век
има нещо особено в тези последни желания
/коментирам единствено настроението и семантиката на текста, абстрахирайки се от мястото на генерала в историята ни/

Една криво разбрана династическа политика, която намираше интерес да компрометира и унищожава всички характерни и издигнали се с заслужен авторитет държавници и висши военни, намери пълна подкрепа в тоя начин на действие в някои наши политически групи. И ето защо, в тежките критически обстоятелства, които преживява Отечеството, не се намериха личности, около които да се групира нацията, за да излезе от тежката морална криза, в която изпадна, поради събитията.
__________________________________________
То и сега това е причината поради която "интелигенцията мълчи". А и да не мълчеше вече малцина имат нужда от нея.
Щото днеска в дни на равносметка
търсим само сметка, сметка ,сметка.

Драго ми е, че и на вас е харесал текстът.
Аз лично не бих правил паралели с днешните времена.
От небето до земята е разликата.

Като прочетеш такъв текст ти става ясно, че в еснафска, в селска България, в България на шаячните дрехи, в която е липсвала изтънчената култура на цивилизована Европа, духовността и достойнството не са били непознати. Ген. Савов е поискал изпращане без военни почести, което за човек свързал живота си с бълг. армия говори много.
Как така след петвековен азиатски деспотизъм и мъченичество оцеляват добродетели като чест, съвест, порядъчност, които са предавани на всяко следващо поколение, а само някакви си 40-50 години съветски диктат промениха коренно нещата, дотам че да си кажем: "Аналогиите със съвремието ни са неуместни"?! А последните желания на ген.Савов са толкова човешки и естествени. Така звучат и родолюбивите му думи.
А иначе името му съм срещала само в източници, които го представят в неблагоприятна светлина. Не само във връзка с Междусъюзническата война, но и заради лични семейни неудачи. Явно историческата памет му е длъжница.

размислите на Михайловски в Консерватизмът.

Надгробният паметник на ген. Савов стои "с главата на изток" наопаки на всички останали православни гробове за да гледа към Македония. Все се каня да снимам гроба и да пусна снимката тук. Някой ден ще го направя.

General Savov e bil savetnik s funkiciite na glavno komandvasht na turskata voiska po vreme gracko- turskata voina 1920-1921. Tazi svoq funkciq toi e izpalnqval, v uslaviqta na palna taina s razre6enieto na car Boris 3, po vreme na diplomati4eskata si rabota v Parish. Negovata namesa v voinata vodi do obrat vav voennite deistviq i kraen uspeh na Turciq .Vernostta na gornoto tvardenie moje da potvardi Obov,urednik na voennoistori4eskiq muzie v Pleven,4iito ba6ta rabotil zaedno s gen Savov v Paris.Sashtiqt gospodin besshe pokazan po bnt1 v dnite okolo 3ti mart 2009.ta

toya skapcho i ferdinand - v bok.luka!