Компромисите. За това си мисля от вчера. Коментари на приятели по общ повод ме накараха да си мисля за компромисите. "Лесно е да си правоверен" - почти като обвинение прозвучава това. Има се предвид, че е "лесно" да не се правят компромиси. А да не се правят компромиси означава още и "да се мери с един аршин". Да нямаш два аршина, или т.нар. "двоен аршин". Да, наглед изглежда най-лесното нещо на света да си имаш само един аршин, и с него да мериш всичко. Да имаш повече аршини е на пръв поглед далеч по-трудно занимание, освен ако не се занимаваш с търговия. С търговия на аршини, според мярката на всеки отделен "случай". Имащите един аршин дори бедни изглеждат в очите на другите, в очите на имащите много, много аршини. Само на пръв поглед обаче това е така.

     Да си имаш един-единствен аршин изобщо не е лесно. Да си "правоверен", и да мериш всички с един аршин е всичко друго, но не и лесно. Да не правиш компромиси дори и с най-близките и уважавани от теб хора е много по-трудно, отколкото да махнеш с ръка, и да извадиш другия аршин, според случая. Правенето на компромиси някои възприемат като жест на приятелство, или пък просто като проява на разбиране и съчувствие. И грешат. Да направиш компромис означава да отстъпиш назад. Да, сигурно временно и за кратко, но без съмнение отстъпваш назад. Компромисът - независимо от размера му - е като отложеното плащане на цената. Отлагаш плащането, спираш насред пътя, и блажено потъваш в размисли. Потъваш в преразглеждане на основни неща, обикновено от типа на тези, които те движат напред. Не съм такъв и не ги приемам онези, си казваш, но тук, за този конкретен случай ще си замълча и ще го приема. Да, проблем е това, но ще го замета под килима този проблем и никой няма да разбере. А ако някой случайно ме забележи, ще го залея със собствените си болежки, които безспирното ходене по пътя ми причинява. И готово.

не е ли "бягство" от себе си

Мила Chara, "бягството от себе си" е по принцип филм от типа фентъзи :)))) Ийстърн калчър, казано шеговито. От всичко друго може да се избяга, но от това - не.
Поздрави, и усмивки.

че не мога да правя компромиси и че това прави работата и въобще комуникацията с мен много трудна...

а според мен е много важно да се знае какво се рабира под компромис...

Поздрави

Компромис е да заявиш от една страна, че си категорично против "служителите и сътрудниците на комунисткия репресивен апарат", а от друга страна да кажеш "не прибързвайте, защото нещата може да не са точно такива, каквито са".

За първи път срещам единомишленик по повод компромисите. Не ги харесвам.... По отношение на другите е "мечешка услуга" или временно решение. Компромиси, по отношение на мен - само повод за образуване на кофти спомени...

За първи път? Добре, хеллллоуу :)))

Имането на един аршин носи и удовлетворение в лично отношение.

Удовлетворение - невинаги. С изключение на случаите, в които губиш, в които отвътре те гризе, че си могъл (могла) да отстъпиш и да не загубиш приятел.

Не съм губила приятел, заради това, че не съм направила компромис.
Разбира се, има и едно известно "зависи".

Имам предвид примера, който ми даваш... това е отсъпване ( да не кажа по-силна дума) от морални принципи и от позиции...

@ radalia
Ако е така, тогава ти си щастлив човек :)

@ divini
Отстъпване или компромис - няма значение с каква дума ще го наречеш, същото е.

За такива неща няма да мога....

ти сам го казваш: компромиса е крачка назад, спираш, потъваш, преразглеждаш
кое - мярката си за нещата, събитията, действията на околните
е "ревизирайки" аршина - не бяга ли личността от себе си, от същността на позициите си в името на нещо - одобрение, признание от околните, игнориране на конфликт и т.н.

От себе си - не. Имате малко странно схващане за Личността, като за материално пространство, което се обитава и от което можеш да се разкараш, ако нещо не си на кеф. Всеки аршин бива ревизиран постоянно, няма две мнения по този въпрос, но с допълване, разширяване и надграждане на вече съществуващото, а не с орязване и отстъпване.
"В името на нещо" обикновено се правят купища глупости. Това вече е друга тема.

Колкото и банално да звучи, всеки е правил компромиси. И не винаги това е крачка назад или нещо лошо.
Но има основни неща, където компромиси не трябва да има. Кои са тези неща - всеки си има аршин.

Една мярка за собствените принципи - разбира се, така човек се чувства най-добре в кожата си и спи спокойно. Но животът поднася всекидневно купища сложни човешки взаимоотношения, където без компромиси не можеш да поемеш дъх. Например: детето те моли за още шоколад, тийнейджърът отсича: излизам без шапка, съпругът е позакъснял, съпругата не е сготвила, възрастните родители врънкат да им обърнеш внимание, в работата пак се струпват задачи...
Поводът за постинга ти е ясен, но разсъжденията ти ми се струват доста едностранчиви. Познавам един човек, който не прави никакви компромиси в семейството си. И затова е ужасно досаден, неприятен тип. Докато в компания е приятен и интересен събеседник.

@ mph
Разбира се, че всеки е правил компромиси през живота си :)) включително и аз, макар и доста отдавна. То е като с филмите - и тъпите филми също трябва да се гледат, най-малкото за да можеш да оцениш разликата с шедьоврите.



@ liliahristova
"Едностранчиви" - това го приемам почти като комплимент, благодаря ти. По-добре повече едностранчивост, отколкото двусмислица и неяснота. Като видиш черно, да си казваш - ето, това е черно; бяло - ето, това е бяло; зелено - зелено; жълто - разбира се, жълто.

за мен компромис звучи двуяко: от една страна отстъпване от позиция на която си държал с цел успокояване и решаване на някакъв проблем; от друга добре обмислен ход - специално за политиката е валидно, което пък си е чист популизъм. Така, че като качество компромиса е по скоро проява на слабост, лошо качество.

Ей сега вече го втасахме :)) с твоето "двуяко" значение.
Погледнах в Уикиречника, падам възнак и се предавам - там пишеше, че "Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране".

Като проява на гъвкавост при вземане на решение.Разбира се с премерена доза разум.Докъде и колко компромис. Ако някой остоява твърдо всяка своя позиция (дори и да е убеден в правотата си) е крайно и даже малко грубо.

Това, за грубостта, не съм го прочел.
А по отношение на "проявата на гъвкавост" как мислиш? Не е ли просто "проява на гъвкавост", или и тук евентуално има двусмислие?

- Ако темата е предизвикана от случая с Венко Бешков - това е отделен случай.
- Ако темата е за компромис с тъщата - що да не бъде направен, та да няма крамола;
- ако компромисът е да премълчиш очевидна глупост (която никому не пречи), защо да не го направиш.
И т. н. и т. н.
Ама май въпросът е за Бешков.
А не за правенето на компромиси по принцип.

Отново ще задам въпросът, който периодично задавам и настъпва неловко мълчание все едно някой е пръднал в асансьора:

Какво е отношението ни към бившите членове на БКП, които днес са нормални десни хора, никога не са били убедени комунисти, но са членували в Партията за да могат да имат шанс да се развиват професионално?

Аршина за Бешковците и Минковците важи ли за тях?

Не ми е болно, че ще отсвирим Ежко, Бежко или някой друг. Въпросът е че влизаме в клишета, в някакви мантри, които ни подхвърлят и ние лапваме като шарани. И ги повтаряме и сме принципни и щастливи, а всъщност сме като в песничката "9 милиона мишлета, изкарват се взаимно ченгета, а котараците ...досиета и си пият кафето"

Някой глуповат мустакат полуидиот-разузнавач с мокасинки и бели чорапи, който е броил корабите по гръцките пристанища е 100 пъти по-безобиден и по-малко вреден за човечеството от всеки редови комунист преди 89'.

КАКВО НИ Е ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БИВШИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА БКП?

За какво "неловко мълчание" става дума, Templar? Пишейки това тук, при мен, би трябвало да означава, че въпросното "неловко мълчание" се отнася и за мен - а това просто не е вярно. Какво било отношението НИ - мога да кажа само за моето. Никога не съм бил член на БКП. Принципно негативно ми е отношението към ВСИЧКИ видове бивши, настоящи и бъдещи членове на БКП. Не ги деля фино и тънко на "били убедени" или "никога не били убедени" комунисти, ами само за да имали шанс в кариерата и личното развитие. Да омешваш такъв уж принципен въпрос с Венко и Минко е до голяма степен безпредметно за разговора тук. Никога не съм се интересувал дали Венко е бил, или не е бил член на БКП. Това и в момента не ме интересува.

Според мен просто се опитваш да изместиш фИкуса в някаква друга посока - супер-велик въпрос извън темата и неловко гузно мълчание било имало в отговор тук. Айде да няма нужда, а? Нито ми е "ловко", нито ми е неловко, а има и още нещо - никога не съм си позволявал да съдя хора заради мислите им и заради онова, което им е в главите. Съди се за действията на хората, а не за мислите им, и от тази гледна точка въпросът ти ми се струва доста инквизиторски. Или шесташки, казано по светски. КДС и нейните служители и секретни сътрудници не е била някакво си малозначително клубче по интереси, че да се поставя под някакви си стандартни ППО - квартални, окръжни, областни, заводски или каквито и да било още там.

Няма нищо тенденциозно, че поставям въпроса за партийците тук. По никакъв начин не визирам теб и бих искал да е 100% ясно това.

Просто ти си написал текст, който коментира оценката за миналото и двойния аршин, т.е. поставил си се в ролята на домакин на дискусията за ченгетата.

Комунизмът е чудовищна мелница за хора, на която са се подчинявали, слугували и сътрудничили стотици хиляди. Това са хора, съдби, оправдания, версии... хиляди болтчета и гайки в адската машина.

Ние сме си нарочили една категория бурмички и сеем огън и жупел по нея. Но по някакво негласно споразумение сме решили, да не закачаме останалите. Болтовете са гадни, а гайките не ги коментираме...

Източника на зло е БКП, партията- авангард на обществото... ДС е машата. По същия начин както източник на злото са хора като Л. Гоцев, Р. Петков и Черепа, а не кварталните дилъри и автокрадци.

Струва ми се, че процесът на "разкриване на истината" се манипулира и насочва от онези, които имат интерес да размиват понятия и отговорности.

Вместо да извадим списъка на онези, които са съсипвали човешки съдби, да ги заклеймим, да ги оваляме в катран и пера и да ги разкарваме по улиците яхнали наобратно магаре, ние удавихме имената им в списък от всякакви други тъпанари нашего времени. И нещата станаха абстракти и дискусионни. Не е въпросът дали между нас са дискусионни, защото ако аз се съглася с теб, че не трябва да разсъждаваме, а "всичко под ножа" (което бих защитавал във всеки "външен" форум), това няма да промени с нищо картинката, просто ще бъдем двама маргинали на едно мнение, вместо двама маргинали на различно мнение... голям прас. Нали цялата идея е това престъпно закъсняло вадене на истината да има някакъв обществен ефект?

Цялата ни работа е такава. Прочутият сайт "Декомунизация" се занимава основно с престъпленията на ...Китайската, точно така Китайската комунистичесйа партия... на чист български език може да се прочете всичко за злодеянията на китайците. Опитай се да намериш обаче списък на живите днес български комунистически убийци... може би в някой китайск сайт ще ги има.

Боби, много те уважавам, но "бъркаш целта", братле. Няма да многословя в отговор, защото не искам да подценявам интелигентността ти, и затова само ще ти цитирам една много малка част от заповедта на главния към 1989 година мушморок в КДС, министъра Георги Танев. Цитирах една малко по-голяма част от същата заповед в предния си постинг (не коментар тук, а постинг). Имам предвид ей това:

"Членове на БКП да се вербуват за агенти само при доказана необходимост. По политически съображения забранявам да се вербуват за агенти отговорни ръководители от партийния апарат ...".

И така нататък, и така нататък. Забележи за каква забрана става дума. Обърни внимание и на двете изречения, второто от които не съм цитирал изцяло, а само за нуждите на тезата - членове и ръководители от апарата - forbidden. God forbid. Сакън, всеки друг, само не и хора от БКП.
Пълният текст е тук:
http://www.geocities.com/decommunization/Communism/Bulgaria/ Documents/MVR1989.htm

на мен ми казва поне 2 неща:

1. Членовете на БКП по устав и призвание слухтят, докладват и съсипват хора. Само че го правят по партийна, а не милиционерска линия (някъде на втория етаж двете линии се сливат...) Затова за тях няма да има катрочнета, досиета и ще минат метър... така че днес някои от тях, пречистени, опростени и записани в ДСБ ще размахат пръст към Венко с жест "Що така бе Миме?"

2. Съсредоточавайки огъня върху агентите с картончета, косим някакви поддали на напъна "некомунисти", слаби личности, а не генетични престъпници... Партийците, потомствените престъпници си седят отстрани на сушина, гледат ни сеира и ни се радват.

3. Вместо да се занимаваме с човешки низости и слабости (въпрос психологически и душеспасителски) , трябваше да извадим и раздухаме до небето списъците на кадровите ОФИЦЕРИ от ДС (въпрос политически), тези които са измисляли, вербовали, систематизирали, класифицирали и нанасяли в съответните графи и папки... и които и днес с тези папки режисират политиката, икономиката, медиите и какво ли още не.

Отново искам да бъда разбран правилно: не клазвам, че минковците не са за бой. Казвам, че като бием тях си губим времето. От цялата ни гневна филипика срещу "сътрудниците" не страдат и не губят комунистите, не понасят никакви загуби...а целта не е ли тъкмо такава?

Наистина смятам за неприлично да се намесваш в разговор, без никой да те е питал.
И двамата ви смятам за единомишленици. Затова и ви чета. Нормално е да се различаваме по нещо си.
Намесата ми е единствено продиктувана от принципните неща, които влияят на всички ни:
- за партийните членове - би трябвало да ги ненавиждам по подразбиране. Но нека направим една прагматична проста сметка. Те са били около 1 милион. И една много малка част от тях в сегашните времена се устремяват към върховете на властта. Точно към тази малка част и ние трябва да се съсредоточим. И да не я допускаме до властта. Не поради злоба, отмъстителност или някаква неудовлетвореност в миналите ни времена. А профилактично. Само за определен период от време.
- за бившите ченгета - за мен важи същото правило. Защо нацията трябва да губи време и енергия да заклеймява всяко ченге поотделно. Заклеймява се системата, създала тези условия. И нищо повече не си заслужава усилията. Но!. Не се допускат до властта бившите ченгета. Само до властта. В този смисъл Бешков ми е неприятен. Не толкова защото е обслужвал престъпна власт. А затова, че е лъгал, крил, преструвал и с това - заблуждавал много хора. Последното е най-големият му грях.
- за компромисите - без тях не е възможен нормален живот. Всички ние ги правим ежедневно. Не претрепваме грубияна в автобуса. Макар и да заслужава. Премълчаваме глупостта на колегата без да му кажем в очите, че плямпа тъпотии. И защо да го правим? Ще го направим по-умен? Или ще го накараме да не плещи тъпотии където му падне? Безсмислица!

@ Алеко
Да, мненията ни са близки, отново.



@ templar
Според мен разглеждаш твърде повърхностно въпросната забрана, изваждайки от нея главно извода, че (правя свободна интерпретация) - "членовете на БКП така или иначе правят същото, та ако не и повече, от офицерите в ДС и техните сътрудници". Ако това беше толкова простичко, тогава не забрана, а дори препоръка щеше да има да се вербуват преди всичко членове на БКП. Аргументът, че чрез забрана като тази едните остават в архив, а другите не, ми се струва несъдържателен.

Схващането ти, че "потомствените престъпници си седят отстрани на сушина, гледат ни сеира и ни се радват", докато върви разкриването на кадесарската агентура пък е абсолютно неадекватно. Извинявай, но не ми се обиждай - неадекватно е това схващане. Мисля, че си забравил основното - въпросните сътрудници с картончета са от тяхната боя и са "от тяхната страна на барикадата". Не са от нашата страна тези хора. Тези хора са могли да се представят като част от нас само до момента, докато не им лъснат червените задници от архивите на ДС. Дори бих ти казал и нещо повече - аз съм приключил с комунизма още в годините, когато съм слушал и съм научавал за фамилните си истории, а не на 10 ноември или пък на датата, на която желювците искаха социализъм с човешко лице и която дата онези брадясали сульовци, автомонтьори и псевдо-журналисти си избраха като име за издателското си ООД. В чисто личен план изваждането на архивите по никакъв начин не ме касае. Катарзисът и прочистването са неща, които следва да преживеем не аз и ти, а всички онези, които още не са приключили с комунизма. Дали досиетата или дори само непочитанието от страна на децата им ще ги накарат да преживеят това - няма кой знае какво значение. Важното е истината да излезе.

За финал искам да ти кажа само едно - погледни фактите непредубедено. С него вече е свършено. Не го съди, но и недей да го правиш този компромис.