Специално за Jones потърсих, намерих, и ще постна част от предговора на Захари Стоянов към книгата на Георги Сава Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ (първо издание - Букурещ, 1861 г., второ издание – Русчук, 1886 г., фототипно издание - София, 1998 г.). Мисля, че емоцията ще утихне, и обидите ще останат настрана. И така:



     Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв ­ всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия…….

     Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни се, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: “Московска”, “Александровска”, “Аксаковска”, “Паренсова”, “Гуркова”, “Славянска”, “Николаевская”, “Невская” и пр. да блещука и нещо като “6-ий септемврий”, “Сливница”, “Драгоман”, “Батенберг” и т.н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…

     Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия и Бесарабия, не искат да слушат. Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?” ­ пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обръщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

     Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да, това е вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че Русия ни освободи, за да ни зароби отново ­ нещо, което тя доказа вече от 6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в турско време, благодарни сме и на покойний император, но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5­6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз - добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!…

     В днешно време, когато това правителство, състоящо се от Гирса, Толстой, Победоносцев, Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из България за цели беззнакови и погански ­ ние намислихме да обадим на читателите си мнението на Г.С.Раковски, както той е гледал на официална Русия и на нейната външна политика. А кой е Раковски ­ срам ще бъде за всеки българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат Цанков, и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ. Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: “Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите”, която брошура днес предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е почнало преселението на видинските българи, печатана е за първи път в “Дунавски лебед” като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество, войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: “Не му е времето, трябва да се помълчи, да не закачаме Русия”, както днес обичат да философстват нашите дипломати.

     Поклон върху праха на великий български мъченик, че в днешните времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския…


Русчук, 1-й март 1886 г.

положението, минке.

Kostov imashe smelost da im se protivopostavi na rusnazhite i za tova go demoniziraha.

този дневник, и всичко идва на мястото си. От това по-ясно, здраве да е. При това е казано от един от апостолите на свободата.

"от 6 септ насам".след съединението е писано.
днес го философстваме...днес го асоциираме.
днес пак ли обичаме камчика?

Как и повече от 100 години по-късно ситуацията е идентична... Поздравления за постинга!!!

-да се смее ли човек,да плаче ли:))))Поздрави за постинга!

че не си знаем историята, още по-малко да я помним. Помним някакви, удобни някому интерпретации... а тесктове, като горния, не помним и не знаем, че има...

Поздрави

По правило отношението на българите към Русия е неадекватно. То се лашка от "те заради вечното си желание за Проливите" (естествено, няма да е заради сините очи на баба ти) ... до "Те от братска любов и славянска солидарност" (що не обичаха така и Поляците, дето са много повече и по-славяни от нас...)

Бае Захари го е казал прекрасно. Този текст трябва да го има във всеки буквар.

1) Русия ни освобождава защото нейният интерес диктува да измести Турция и да създаде свои васални държави на Балканите.

2) Слава Богу, че интересите на Русия са били такива, защото иначе днес щехме да сме област от Република Турция. Вечна памет на падналите руски войници и на техния император.

3) Русия подпомага много създаването и изграждането на държавността във своята васална държава "задунайска губерния" - създава институции, обучава чиновници, създава армия, конституция, закони, административно делене. Българите не са имали знания и капацитет за това през първите години след освобождението.

4) Българите бързо се окопитват, разбират, че техният държавен интерес се разминава с този на освободителката Русия и започват да водят все по-независима политиа, която кулминира със Съединението от 1885г. Тогава практически България скъсва с Русия и през следващите десетилетия Русия постоянно заплашва България с военна интервенция, нарича българските князе Батенберг и Фердинанд "узурпатори" финансира заговори за държавен преврат и много опити за атентат срещу князете.

5) Това е съвсем естествено и разбираемо поведение и от двете страни и в него няма никакъв драматизъм.

6) Днес Руският интерес отново диктува България да бъде подчинена на руската политическа доктрина.

7.) Българският интерес пък, диктува България да направи всичко възможно за да не допусне да бъде превърната във васална на Русия държава.

8) Тъй като в България на власт са комунистите, които изторически и идеологически са анти-патриоти, те срещу лични облаги работят в полза на Русия и срещу България.

Объркана работа сме.
Действащи политици от тройната коалиция ни дуднат катадневно как договореностите с Русия са светъл пример за защита на нашите национални интереси. Като подгряваща група им служат отломки от комунистически времена - като застарялия бивш комсомолски фюрер Москов.
Подкупните медии ни обсипват (тоже катадневно) как охраната на Путин е мъничка, ама много мъничка. Та белким, природонаселението направи съответната асоциация с друг (неруски) главатар. А извадка от същото това природонаселение направо тържествува (що ли?). Един изпаднал пенсиониран бивш фатмак, който, за да си добави нищожни пари към нищожната си пенсия се е главил за охрана (и който бивш фатмак много добре знае, че имам право на влизане в сградата, която уж охранява) застрашително ми искаше пропуск и с ехидна и налудничава гримаса ми подхвърли: "Тук може без пропуск да влиза само Путин".

Удивително е как след посещението на Путин всякаква сволач - бивши фатмаци и прочее фуражки - започнаха смело да надигат глава. А погледите им до един блеснали от утопичните представи за предстоящата реставрация и неизбежния след нея реваншизъм... А аз наивано смятах че такива хора отдавна са потънали нейде в миналото!