Простотиите и невежеството са непобедими. Нищо друго, освен вярата и познанието, не може да помогне на хората да се измъкнат от паяжините на тази мрежа. 

     Наскоро попаднах на една много приятна формулировка за "вярата", за "вярването", която ме впечатли с обикновената си естественост. Ще я цитирам дословно, заради многопластовите й приложения: "- Да вярваш е добродетелта, която означава да съгласуваш собствената си мисъл с Неговата мисъл, и да се идентифицираш с нея". Наистина е многопластова формулировка. Приложима е към всеки от Онези, на които хората вярват. Фундаментът й е религиозен (християнски) и свръхестествен, дори и за слабоумните и невежи хора, които "вярват в себе си". Да си самоуверен, самодостатъчен, и да вярваш в себе си е безумно, непрактично и много самотно занимание - казвам това на рационалистите-безбожници, които си лягат и стават с тази вяра в главите си. Чувството е като да си стъпил върху плаващи пясъци, без никаква сигурност под краката. Без нищо сигурно и стабилно, за което да се хванеш здраво, и да се задържиш.
     С кого от равните можем да съгласуваме "собствената си мисъл"? Много са, брой нямат, поне за мен лично. Но и да се "идентифицирам с нея" - това упражнение ми е лесно само в три от естествено възможните (изключвам свръхестествените) случаи - с близките, с приятелите и с колегите. В къщи, в бачкането и в приятната компания на приятелите. Дори и само едно да ми липсва - като осакатен съм. За нищо друго не си струва да се живее.

ми помогна много... Благодаря

"Съгласуването" на мисълта се случва най-вече между хора в духовно родство и близост и е много приятен момент на взаимност. Но пълнокръвното "идентифициране" на мисълта - или самата религиозна вяра е нещо изключително и се постига само в смирено уединение.
Относно вярата в себе си - някъде четох, че Анатол Франс, който май е вярвал само в себе си, в последния си миг извикал: "Ето я смъртта. Ужас! Мамо!"
Постингът е великолепен!

@ dagma
Благодаря ти. Да, "най-вече" между тях, така е, но мисля, че е напълно възможно, и не по-малко приятно и по съвсем малки теми в случаен и кратък разговор между непознати. С "идентифицирането" в такива случаи - кратки, повърхностни и непълни - също се получава, макар и да не е нещо наистина изключително. Често пъти ми се е случвало - напълно случайно - да прочета някъде нещо абсолютно идентично с мислите ми по някоя тема. Е, хайде, не абсолютно, но почти. За пълното идентифициране си напълно права, аз не наблегнах на него не за друго, ами защото ще остане трудно или невъзможно за възприемане. Наоколо буквално гъмжи от хора, които "вярват в себе си".

За "вярата в себе си" - обикновено се забавлявам с възторжените и приповдигнати духом коментари на такива хора, а понякога така се вбесявам, за части от секундата, че е по-добре да не ми се мяркат на по-малко от една ръка разстояние. За лошо или за добро, нищо не съм чел от Анатол Франс.

Апропо - видя ли какъв "момент от историята" са решили да отбележат редакторите на "Дневник" днес? "Хан Хулагу ликвидира сектата на хашишините" в любимата ми колонка "На тази дата" :)))
http://dnevnik.bg/show/?storyid=407581
Избрали са именно това на тази дата, при положение, че можеха като тема да изберат рождения ден на Нерон, убийството на Седящият Бик или пък узаконяването на сухия режим в САЩ.



@ divini
Няма защо. Запали ми любопитството :))

Наистина любопитно съвпадение - може би имащо нещо общо със "съгласуването на мислите". Но нали знаеш, аз го отчитам като съвпадение едва от момента, в който разбрах за сектата на асасините и впечатляващото й описание от автора Маалуф. А го разбрах благодарение на един "сродник" :)
Преди месец просто не бих проумяла вметката ти за "Дневник". Признавам :)

Споменавам ти го именно защото знам, че ще го проумееш. Иначе не бих го споменавал. Наистина ми е странно, че са избрали това като тема, пред другите две-три не по-малко важни исторически събития за деня. Чисто съвпадение е :)) и няма "съгласуване на мислите". Ако имаше такова, описанието щеше да е съвсем различно. Не разбирам и защо го описват като арабин - "йеменец" и "измаилтянин". Едва ли е от незнание. Измаелитите са едно съвсем различно, много променено и много по-късно във времето "издание" на асасините. И руснаците, и американците пишат много за тях сега, например това тук http://www.e-journal.ru/p_besop-st8-18.html, но не знам откъде-накъде им е хрумнало на хората от "Дневник" да наричат и Хасан ас Сабах "измаилтянин".

мисля от книгата за "Йерусалим" за фатимидите. Че са могъща арабска династия завладяла Египет, Сирия и накрая Йерусалим където са построили отново крепостната стена. В Йерусалим са се държали горе-долу либерално към евреите, но в областта на Иран са се проявили като терористи. Мисля, че въпросните асасини - фанатици (които иначе са ми неизвестни) са произлезли от тях, тоест асасините са араби, следователно -измаилтяни. Не знам какъв е произхода на Хасан Сабах, но ако е от фатимидите защо да не е арабин? И тези частици в имената като "ас" и "ибн" ми се виждат чисто арабски.
Та с две думи, току ме хвърлиш надълбоко, а аз се чудя ще изплувам ли изобщо...

много е дълго за обяснение... за вярата, хората и самотата. Просто ми даде още една възможност да разбера някои неща... не знам дали ще мога някога да обясня точно за какво става дума..и пак благодаря..
Поздрави :)

Колко точно сте ги подредил-простотията, невежеството, издигане в култ собственото Его. Имам над какво да мисля... като продължение на мъдрите думи, които чух.

Много ми допадна гледната ти точка Ган в уводния постинг. Несигурността, за която говориш е стъпало в развитието на личността. На един по-ранен етап за тази същата личност "морето е до колене". При теб така ли беше? Аз съдя по себе си. Така беше докато не паднах, и ми се стори че е от много високо. Тогава за пръв път почувствах несигурност. А после дойде и нуждата от съгласуване. Всъщност да съгласуваш мислите си е нещо добро като ориентир, но самият процес също им влияе и ги променя. Дори да не го осъзнаваш първоначално. Можеш ли да спреш ако почувстваш намесата? Можеш ли да го направиш така, че да не прозвучи като обида?

"Да си самоуверен, самодостатъчен, и да вярваш в себе си е безумно, непрактично и много самотно занимание"
Досега си мислех, че съм точно такава и наивно вярвах, че именно това ме прави силна. Когато прочетох поста ти си дадох сметка, че истината е далеч от мен и всъщност се опитвам, но не съм самодостатъчна,човек никога не е. Затова има и други хора, които да го учат как да продължава да бъде себе си, без да е сам в мислите си и живота си. Благодаря ти за това прозрение, лъгала съм се, аз невежата...

Да си самоуверен е нещо неприятно. Никога не съм харесвала самоуверените хора, нито онези, които се мислят за над-поставени. Дали такива хора са самотни -не мога да знам.
За мен самотата е необходимо състояние на духа, защото в определени моменти всеки един от нас има нужда да остане сам, да се усамоти в мислите си. А аз определено имам нужда понякога да бъда сама, защото това ми е нужно - нужно ми е, за да мога да чета, да пиша, дори да рисувам. Знам, че това звучи глупаво можеби, но в тоя шумен свят имам нужда от усамотение!

Still, I am conscious now that behind all this beauty, satisfying though it may be, there is some spirit hidden of which the painted forms and shapes are but modes of manifestation, and it is with this spirit that I desire to become in harmony. I have grown tired of the articulate utterances of men and things. The Mystical in Art, the Mystical in Life, the Mystical in Nature this is what I am looking for. It is absolutely necessary for me to find it somewhere

По думите на Вежди Рашидов изкуство се прави в самота и тишина. Нищо в поста Ви не звучи глупаво. Липса от тишина и самота нямат само ограничените хора. "Да остане сам" съвсем не е нужно на всеки.