Нямам много време за блога си напоследък. Надявам се в най-скоро време облаците над главата ми да пръснат ... поне преди наистина да съм се ядосал. Много драго ми стана, когато по някое време снощи попаднах на текста на "Стиховна стихира за понеделника от първата седмица на Великия пост". Интересно е да се прочете, и да се проумее, по възможност:


Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден. Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, одумването, лъжата и клетвопрестъпването. Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.


     Началото на Великия пост се отбелязва като първия за годината празник на открито. Православната църква учи да свързваме Великия пост със свежия въздух, с вятъра, с идването на пролетта. Великият пост е период на новите приключения, на новите надежди и начинания. Той не настъпва през есента, когато листата падат и денят намалява, нито пък през зимата, когато дърветата стърчат  голи и водата във водоемите замръзва, а през пролетта, когато ледът се топи и навсякъде се ражда нов живот.        Освен период на търсене, духовна пролет, постът е свързан и със способността ни да използваме свободната си воля. Великият пост е време, през което се учим да бъдем свободни. Защото на свобода, както и на непринуденост, трябва да се учим.        Създаден по образ Божи, човекът няма да бъде напълно свободен, докато не се научи да използва свободата си. Този процес на учене предполага послушание, дисциплина и себеотричане.  Свободата не е само Дар, но и Задача.
Калистос Уеър, Диоклийски епископ