Интересно ... напоследък си мисля за това какво ли му е в главата на човек, комуто са казали, че си отива - шест месеца или три години, може би. За какво ли друго може да му е мъчно на такъв човек, освен за едно - за приближаващата му раздяла с най-близките. В подобни моменти вече нищо друго не би трябвало да има значение, всичко остава не само на заден план, а и въобще изчезва от мислите - поне така би трябвало да бъде, според мен. Може ли такъв човек да продължава да мисли за професията си, за колата си, за любимата си музика, за гардероба си или пък за външния си вид? Със сигурност не. В такива моменти неизбежно лъсва най-важното за него, а то безспорно са близките хора - семейството, децата, някои от роднините и евентуално някои от приятелите.

     Не съм се сблъсквал отблизо с мисленето на такива хора досега. Много е трудно да определиш поведението си в такива случаи. Не отношението - то е винаги ясно, а поведението си. Не бива да заемаш позиция по никакви лични въпроси, свързани с него. Трябва да оставиш нещата такива, каквито ги вижда той, или такива, каквито са до момента. Не бива да допускаш нито намек за каквато и да било промяна. Не бива да се размекваш и разлигавяш, подобна псевдо-сантиментална демонстрация на съпричастност е крайно противна и отблъскваща за всеки нормален човек. Трудно е да се прецени какво дава кураж, както и какво дава успокоение. Нищо не бива да се обещава. Нищо не трябва да се отказва.

     Общо взето, мъчна и трудна е една такава ситуация, но човек може да научи много за себе си в нея.

... не на мен, а на майка ми... Беше началото на 1986-та. Диагнозата - страшна, прогнозата - 3 години...
Реакцията й - "Няма да ви оставя! Ще живея!"...
Да е жива и здрава! В понеделник ще навърши 60 години. :)

Смъртта е част от живота, но дали ни стига един живот, за да го осъзнаем?
Изживяла съм го. А близките? - Частица от тях и дори много частици умират заедно с угасващите дни на болния.

За близките това нещо е съсипващо Преживях много скоро такова нещо и съм се замисляла какво точно е било в главата на баща ми и какво точно си мислеше..............Незнам а и не смеех да попитам.Вече го няма.Аз не спях не ядях просто мисълта че не мога по никакъв начин да помогна ме съсипваше

Благодаря ти за този текст. Ти знаеш защо.

няма защо, приятелю; трябва да сме изцяло готови за това, което сме длъжни да бъдем в такива случаи - стабилна опора; не знам защо, но да дадеш това усещане действа страхотно окуражаващо и успокояващо;

да, то безспорно е част от живота, така е; как беше онзи купешки лаф - всички сме еднакво щастливи, а всеки си е нещастен по своему;
нещо такова, май;

е разсипващо психиката ...Загубих майка си така!Аз дори и биех морфина! Умираше в адски болки и ми разказваше за някакви огньове в тунел че виждала.
Дано никога вече не преживея този ужас!

странно е защо пишеш за своите собствени емоции; не че имам нещо против, а просто пойнта беше друг, съвсем различен; съжалявам, че си преживяла такъв ужас, и се надявам, че си й простила за това, че неволно ти го е причинила;
не се притеснявай за себе си, защото едно е сигурно - втори път това няма да ти се случи, и можеш да си напълно спокойна в това отношение.

Постинга ти предизвиква наистина тъжни емоции .
Аз съм вярваща и може би затова моята гледна точка е малко по различна.Не , че аз не страдам от мисълта за една раздяла причинена от смърта.Разликата е в това в което аз силно вярвам а то е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО.
Вярата , че ще има възкресение и това , че Бог в неговата книга Библията дава на много места примери и уверение за това , ми помага да имам друг поглед върху живота.
Римляни 6:5
5. Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;
1 Коринтяни 15:12
12. Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите
Евреи 11:19
19. като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.
Това са малка част от стиховете.
Ще добавя само , че в такива моменти не ни остава нищо друго освен да давамевсичко отсебе си за да подкрепим човека и да се молим Бог да му дава сили да се справи сизпитанието.
Поздрав от мен и дано да не ти се налага да преживяваш това.